ЦВЕТАН  РАДОСЛАВОВ

СЛУЧАЙ  С  ПТИЦА

фантастика, електронна книга 2015
/продължава от  бр. 5. 2014 г.

Времето сякаш бе спряло, докато продължаваше нашия, малко скучен или, по-скоро, изглеждащ ми мъничко въображаем, бих, казал, мистериозен, разговор. Поне от почти видимата,  и от двама ни, невъзможност на положението, в което се бяхме оказали и двамата, едновременно, и поради упоритото нежелание от моя страна да повярвам, да се съглася с нелепостта ,  с абсурдността

ГОДИШНИНА 

РАДОСЛАВ  ЦВЕТКОВ

Моята девиза е:

СВОБОДА, ЧЕСТНОС'Т  И. ЛЮБОВ!

151 години от рождението на Алеко Константинов.

 

Алеко  сигурно би ни дарил с много повече  разкази,  фейлетони, пътеписи и романи, ако го бяха оставили да поживее повече. Неговият неукротим и всепроникващ дух обогати не само българската, но и европейската и световна, културна съкровищница с образите и "гениалните" прозрени и типично българския, респективно, балкански размах на действията

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

ПОД ВСЕОПРОЩАВАЩОТО НЕБЕ

/"ДЕТСТВО  МОЕ,  ПЪРВО  И  ПОСЛЕДНО"!/

 

автобиографичен роман

 електронна книга, 2015г

 

1.

Събудих се от някакъв невероятен шум, сякаш небето и земята се  сгромолясваха. В стаята, в която спяхме с майка ми, бе светло като през деня.  Помислих си дори, че сме  се запалили... Скочих бързо от леглото и започнах да си търся дрехите, за да избягам навън.  Така да правя ми бе казала майка  ми  преди време: - Сине, видиш ли че нещо се е запалило в къщи, че нещо гори, грабваш си дрешките и обувките и бягаш навън. Първо ще действаш, после ще мислиш. Само двамата сме си тука, няма от кого да чакаме  помощ. Сами трябва да се оправяме.-
Тъкмо се канех да го направя, когато я видях да плаче пред разтворения прозорец. От там идваха и светлината, и  страховитото бучене. Не от домът ни, небето се бе подпалило,и изглеждаше като огромно разорано пепелище, което, кой знае как, бе увиснало над земята, всеки миг готово да се сгромоляса и струполи върху нас, хората, да ни смачка и изпепели.Вече много добре знаех какво означаваше тази огромна, стряскаща желязна, както смятах тогава, армада от летящи в безкрая на небосвода машини, наясно бях и какво правеха тук, в самозапалилото се сякаш родно небе, откъде идваха, за да хвърлят над земята ни смъртоносния си товар летящите високо над нас и къщите ни смъртоносни метални крепости. Те току--що

РАДОСЛАВ  ЦВЕТКОВ

АНТИГРАВИТАЦИЯ

/продължава от бр. 5 на сп. "Книгосвят"/

 електронна книга, 2014г

(новела, фантастика)

... "Василий Павлович" го забеляза и кимна разсеяно с глава, както се беше случило и при първото му появяване на Полосата. Странно, държеше се наистина като кукла на конци, ако можем да си послужим с това, отдавна надживяло значението и привидната си абсурдност, изтъркано от употребата си в отдавна миналите времена понятие! Проницателното око на доктор Дънкан обаче забеляза отново, за кой ли път вече, че мистър Олейник наистина нямаше съвсем ясна и точна представа за кого кима с глава и докосва с втория и средния пръст на дясната си ръка несъществу- ващата периферия на забравената, може би, някъде, своя шапка, от която е останал върху русолввата му глава само споменът, изглежда, за да "узакони"