ПУБЛИЦИСТИКА
140 години от Април 1876г.
РАДИСЛАВ ЦВЕТКОВ
ГЛАВНИЯТ АПОСТОЛ НА АПРИЛЦИ
Историята отреди на шуменския учител Панайот Волов да се нареди сред неколцината "лица с изпитана честност и твърд характер /Стамболов, Икономов, Заимов, Апостолов, Обретенов, Драгостинов, Караминков, Христо Големия /след неуспешния му опит да повдигне на въстание през 1875 г. философствуващите революционери наТроян. Историята му отреди, след историческото събрание в Гюргево през ноември същата година да премине през зимата на 1876 година пръв, заедно с Георги Бенковски, изцяло замръзналия Дунав и да стане Главен
Хајте браћо - Hajte braco
Хајте браћо белој цркви, да се Богу помолимо
Дародавцу свих добара, да се смерно поклонимо
Оставите бриге мале, одморите руке вредне
Сетите се душе своје, душе гладне, душе жедне
Оставите ситне злобе, благи Бог је Отац свију
Он све тражи, Он све зове, царство вечно да добију
Данас јесте, сутра нисте, та спасти вас неће благо
Спасен биће који твори, што је вечном Богу драго
Кад у цркви Бога славе, добри људи и анђели,
Бог милосни на том збору и вас браћо видет жели
Хајте браћо белој цркви, да се Богу помолимо
Дародавцу свих добара да смерно поклонимо!
- Свети владика Николај Велимировић-
ХУДОЖЕСТВЕНО ДОКУМЕНТАЛНА ПРОЗА
ИЗБРАНО ТОМ III
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ПОД ВСЕОПРОЩАВАЩОТО НЕБЕ
/"ДЕТСТВО МОЕ, ПЪРВО И ПОСЛЕДНО"!/
роман, електронна книга
1. ЛЕТЯЩИТЕ КРЕПОСТИ
Събудих се от някакъв невероятен шум, сякаш небето и земята се сгромолясваха. В стаята, в която спяхме с майка ми, бе светло като през деня. Помислих си дори, че сме се запалили... Скочих бързо от леглото и започнах да си търся дрехите, за да избягам навън. Така да правя ми бе казала майка ми преди време: - Сине, видиш ли че нещо се е запалило в къщи, че нещо гори, грабваш си дрешките и обувките и бягаш навън. Първо ще действаш, после ще мислиш. Само двамата сме си тука, няма от кого да чакаме помощ. Сами трябва да се оправяме.-
Тъкмо се канех да го направя, когато я видях да плаче пред разтворения прозорец. От там идваха и светлината, и страховитото бучене. Не от домът ни, небето се бе подпалило,и изглеждаше като огромно разорано пепелище, което, кой знае как, бе увиснало над земята, всеки миг готово да се сгромоляса и струполи върху нас, хората, да ни смачка и изпепели.Вече много добре знаех какво означаваше тази огромна, стряскаща желязна, както смятах тогава, армада от летящи в безкрая на небосвода машини, наясно бях и какво правеха тук, в самозапалилото се сякаш родно небе, откъде идваха, за да хвърлят над земята ни смъртоносния си товар летящите високо над нас и къщите ни смъртоносни метални крепости. Те току--що
Абонамент за:
Публикации (Atom)