Седя на терасата с кафе в ръката, замечтан... Мисля и пресмятам, правя планове... Всички тези мисли са породени от факта, че съм безработен... И от схема на схема, минава цяла сутрин. Имам някакво мизерно интервю, още
Джон Дънкан се надигна разсеяно от бледосинкавата, мека възглавница на крес- лото, ръцете-прегръдки внимателно го понесоха и след няколко метра оставиха пред вратите на асансьора .