ПОЛИНА РАДОСЛАВОВА,
ПРОЗА, ИЗБРАНО, том. I.
ДЪРВОТО НА БОГА
· Вървях по измокрената от дъжда улица. Есенният ден бе мрачен и студен.Търсех с очи големия Орех край пътя, но кой знае защо, май недовиждах малко ли, що ли, него го нямаше там. Обичах това дърво, разпростряло клоните си високо в небето, всяка есен с увиснали по тях гроздове от малки, обвити със зелена "кожа" плодчета. Обичах го, сякаш имаше душа като мене. Всеки път, когато го погледнех, той сякаш ми
Абонамент за:
Публикации (Atom)