Брой 8(13), ГОДИНА 2, АВГУСТ 2015

* * *

ПОЕЗИЯ
178    години от рождението
на АПОСТОЛА!
РАДОСЛАВ  ЦВЕТКОВ
ЛЕВСКИ

Да преминеш през засадите
на пътищата.
Да прехвърлиш
на съмненията
мостовете.
Да не заспиш
на народа си
 в сънищата.
И да узрееш с България
за Апостолство!
Та да запеят и силните,
и слабите,
и вълците
и вихрите
на полетата!

* * *

Проф. д-р  СТЕФАН  ВЛАХОВ - МИЦОВ
СПАЗВАНЕ НА ЧОВЕЩИНАТА, 
ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС!
Рецензия за ръкописа на РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
 "ЗИМНО  СЛЪНЦЕ"

Представеният от Радослав Цветков ръкопис с разкази и новели "Зимно слънце"  в издателаство "Народна младеж" има редица художествени достойнства. Творбите му  свидетелствуват за добра белетристична култура, за овладян художествен стил и, не по-малко важно,- за широки интереси и точни наблюдения върху основни социални и нравствено-етични проблеми от съвременното ни развитие. На бъдещите читатели на тази книга биха допаднали откровения тон и неподправени истини за живота на хората в село  и големия град, за жилищните им и битови проблеми, на взаимоотношенията помежду им, обусловени от промените в окръжаващата ги социална среда. Р. Цветков се интересува от делника на тези хора, от малките, на пръв поглед, проблеми,

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ВЕЧНО  ЖИЛИЩЕ
Из книгата "ЗИМНО СЛЪНЦЕ", разкази и новели, 1989 г

Посвещавам на жена ми, Ваня МЛАДЕНОВА

Синият екран на телевизора пак пожела "Лека нощ" на децата. Баба Марикя запремества отново възглавниците от леглото. Скочи енргично и дядо Филдоско, да помага. Възглавниците бяха правени още когато двамата бяха по-млади и по-пърга- ви и силни, тогава въобще не им се виждаха толкова тежки. А сега - сякаш камъни  са сложени вътре, натискат върху ръцете, сам човек с тяхната силица, ще ги изпусне, докато ги пренесе на стола. Силно натежал бе и юрганът. Двамата старци чакаха с нетърпение да се стопли времето дотолкова, че да вдигат само възглавниците. Да можеше, баба Марикя би ги разпорила един ден и би изхвърлила поне половината от тяхната плънка вътре, но нали и ръцете й осакатяха, нищо не можеше да подхване с тях. Лявата все повече се люлееше от паркинсона, така че тя дори с помощта на другата си ръка не можеше да я укроти лесно, да мирне някак си.  А  дясната, макар че все още стоеше по-мирна, не беше извърната,, както и другата, наопаки, от артрита! Едни кокалаци бяха щръкнали от нея, едното чудо, да те е страх да ги гледаш!
-Казах ти да разпорим тия възглавници и да оставим само една част от плънката! - сърдеше се пак Филдоско.- Направила си възглниците да тежат поне по един тон едната!...
 - Е, хайде, хайде! Ти не взе нито грам участие в тази работа, нали!? Щом дойде Лена. ще и кажа да ги оправи, виждаш, че аз не мога!...