* * *

ЗА ДЕЦАТА
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
С МАГАРИЦАТА МАРИЦА
НА ВОДЕНИЦА

/приказка,
електронна книга/

С вярната си  магарица
/казваше се тя Марица/,
тръгна ми на воденица
бай Благой от Боровица.

Във раздрънкана колица
с три чувалчета пшеница! -
Да се мели на ярмица,
за козица, за овчица!

А отпреде, на колица,
с любеница във десница,
байчото от Боровица,
върху капрата се брица! -

Тъй е сладка любеница,
че в сърце му пее  птица!
Ах, каква е студеница,
пустата му любеница!!

Над кълнилата орница
тя искри като зорница -
кладенчата, студеница,
екстра, чудо любеница!

Патила ли е главица,
тъй, да щръкне все косица,
та да знае, на колица
ядва ли се любеница?

Но в сърце, в душа със птица,-
с любеница във десница,    
байчото от Боровица,
тананика песенчица!!

И кандилка се колица,
криволи към воденица.-
Три чувалчета пшеница,
ще се мелят на ярмица!

Ала пуста магарица,
магарица, никаквица,
сред море от зеленица,
иска си, хъм, любеница!

Тя ухае, край Марица.
тя се носи на вълница,
попоглежда, магарица:
истина е, любеница!

- Байчо мил от Боровица,
дай парче от студеница! -
моли се без глас Марица,
вярната му  магарица.

Но със сладък плод в десница,
бай Благой от Боровица,
хич не знае, че Марица,
мълком моли пред колица!

И си хрупка любеница,
байчото от Боровица.
И върти глава, Марица,
гладната му магарица!

Бавно тръска се  колица.
Друса байчо и пшеница.
Мачка росната тревица,
бразди в пътя мек браздица!

Но...  ухае студеница!-
Мир не дава на Марица!
Път не вижда, магарица,-
толкоз иска любеница!

А, от капра на колица,
с резанчето във десница,
байчото от Боровица,
хич не хае за Марица! -

Не парче от студеница! -
даже трошка от корица,
не подхвърля, пред колица,
байчото от Боровица.

- Да не ме зоват Марица! -
стене глухо магарица,-
падне ли ми, студеница,
я изядам... до корица! -

Пустата му любеница! -
Где се пръкна във десница,
да тревожи тъй Марица,
да я спъва пред колица?!

- Таз колица със пшеница,
с байчото от Боровица,
тегля ли я аз, Марица,
от Зорница до Зорница?!

Всеки ден съм пред колица!
Ходя и... на воденица!
Бай Благой от Боровица,
сам ли мели таз ярмица?!

От Зорница до Зорница,
от вратица до вратица,
мъкна, - рекла си Марица, -
калпавата му колица!

Бай Благой от Боровица,
да не си криви душица! -
Да не си свиди десница! -
Искам, значи, любеница!...-

Пак извръща се Марица.
Криволи отзад, колица.-
Много иска магарица,
да си хрупне любеница!

Ама ситата душица
сеща ли се за гладница?
Хрупа, байчо, любеница
и не мисли за Марица!

(следва продължение)