РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
КАКТО СИ Е РЕДНО
/ сатира /
електронна книга, 2015
АНТИКРИЗИСНО
Дъвка, дъвка, вносна дъвка!-
Ех, защо не беше... мръвка?!
НА. ПРАЗНИКА
На Празника и таз година
в службата ний бяхме всички:
щефът ни, с речта си фина,
ние, с дребните парички!
СХВАЩАНЕ
Какво са, наистина,
една, две, три чашки?!-
Пиеш... Шофираш...
ЦВЕТАН РАДОСЛАВОВ
СЛУЧАЙ С ПТИЦА
фантастика, електронна книга 2015
/продължава от бр. 5. 2014 г.
Времето сякаш бе спряло, докато продължаваше нашия, малко скучен или, по-скоро, изглеждащ ми мъничко въображаем, бих, казал, мистериозен, разговор. Поне от почти видимата, и от двама ни, невъзможност на положението, в което се бяхме оказали и двамата, едновременно, и поради упоритото нежелание от моя страна да повярвам, да се съглася с нелепостта , с абсурдността
ГОДИШНИНА
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
Моята девиза е:
СВОБОДА, ЧЕСТНОС'Т И. ЛЮБОВ!
151 години от рождението на Алеко Константинов.
Алеко сигурно би ни дарил с много повече разкази, фейлетони, пътеписи и романи, ако го бяха оставили да поживее повече. Неговият неукротим и всепроникващ дух обогати не само българската, но и европейската и световна, културна съкровищница с образите и "гениалните" прозрени и типично българския, респективно, балкански размах на действията
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ПОД ВСЕОПРОЩАВАЩОТО НЕБЕ
/"ДЕТСТВО МОЕ, ПЪРВО И ПОСЛЕДНО"!/
автобиографичен роман
електронна книга, 2015г
1.
Събудих се от някакъв невероятен шум, сякаш небето и земята се сгромолясваха. В стаята, в която спяхме с майка ми, бе светло като през деня. Помислих си дори, че сме се запалили... Скочих бързо от леглото и започнах да си търся дрехите, за да избягам навън. Така да правя ми бе казала майка ми преди време: - Сине, видиш ли че нещо се е запалило в къщи, че нещо гори, грабваш си дрешките и обувките и бягаш навън. Първо ще действаш, после ще мислиш. Само двамата сме си тука, няма от кого да чакаме помощ. Сами трябва да се оправяме.-
Тъкмо се канех да го направя, когато я видях да плаче пред разтворения прозорец. От там идваха и светлината, и страховитото бучене. Не от домът ни, небето се бе подпалило,и изглеждаше като огромно разорано пепелище, което, кой знае как, бе увиснало над земята, всеки миг готово да се сгромоляса и струполи върху нас, хората, да ни смачка и изпепели.Вече много добре знаех какво означаваше тази огромна, стряскаща желязна, както смятах тогава, армада от летящи в безкрая на небосвода машини, наясно бях и какво правеха тук, в самозапалилото се сякаш родно небе, откъде идваха, за да хвърлят над земята ни смъртоносния си товар летящите високо над нас и къщите ни смъртоносни метални крепости. Те току--що
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
АНТИГРАВИТАЦИЯ
/продължава от бр. 5 на сп. "Книгосвят"/
електронна книга, 2014г
(новела, фантастика)
... "Василий Павлович" го забеляза и кимна разсеяно с глава, както се беше случило и при първото му появяване на Полосата. Странно, държеше се наистина като кукла на конци, ако можем да си послужим с това, отдавна надживяло значението и привидната си абсурдност, изтъркано от употребата си в отдавна миналите времена понятие! Проницателното око на доктор Дънкан обаче забеляза отново, за кой ли път вече, че мистър Олейник наистина нямаше съвсем ясна и точна представа за кого кима с глава и докосва с втория и средния пръст на дясната си ръка несъществу- ващата периферия на забравената, може би, някъде, своя шапка, от която е останал върху русолввата му глава само споменът, изглежда, за да "узакони"
Абонамент за:
Публикации (Atom)