ГОДИШНИНА 

РАДОСЛАВ  ЦВЕТКОВ

Моята девиза е:

СВОБОДА, ЧЕСТНОС'Т  И. ЛЮБОВ!

151 години от рождението на Алеко Константинов.

 

Алеко  сигурно би ни дарил с много повече  разкази,  фейлетони, пътеписи и романи, ако го бяха оставили да поживее повече. Неговият неукротим и всепроникващ дух обогати не само българската, но и европейската и световна, културна съкровищница с образите и "гениалните" прозрени и типично българския, респективно, балкански размах на действията

и партизанско-патриотарски нрави на героите си. В няколко страници текст само той можеше да направи разрез на обществото и неговите порядки по времето, когато живя и твори, да извлече вековечни и неувяхващи истини-притчи за потомците си, да насели света около себе си с цялата неволя и скръб на бедния и бедствуващ български интелигент. И само това да беше, пак би му стигнало да увековечи себе си, своето творчеств в пантеона на безсмъртните от началолетието! Щастливецът от Свищов още  от самото  начало на състезанието, наречено  живот, бе изпреварил съперниците си, без надхитрявания и фалстарти, но и без излишни илюзии в житието си, без показна преднамереност, но и  чудодейна приказка без сантиментални превземки.Той просто се докосваше като светец до реалиите и те оживяваха в творчеството му като в някаква вълшебна приказка, за  да станат те самите приказка, притча, за да се преповторят с народната мъдрост и мисъл,  дошли при нас чак от вековете. От гений на твореца, на индивида, на простосмъртен, творчеството му го извисяваше до дълбочините на народната памет, на народната душа, до парещата жарава на вековечното!Така той загубваше своята конкретна индивидуалност на обикновен човек и засияваше с ореола на богоизбраните, на богоравните, на призваните да светят по пътя на останалите  човеци.
Алеко не си беше поставил такива цели, той и не можеше да остане и живее като човек в калъп. "Щастливеца" просто надживя времето си, по най-краткия, но най-бляскав, най сияен начин, без нито за един миг да си е мислил, че се стреми към това! И осени живота си, а по такъв начин и нашия, с блясъка на своята мисъл, с гениалните си прозрения, с невероятната си творческа самота!