РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

<< ФЕНИКСИ >>

/ОТКРАДНАТОТО БЪДЕЩЕ/

електронна книга, 2015

  1
Ние сме птиците
на дърветата,
златните феникси
на света!-
Умъртвявани
под небето,
изпепелявани
под пръстта-
в лотоси
се надигаме
в следдъждовната

бистрота,
за да открием,
за да достигнем
една следваща
висота. -
...Верни
и всеотдайни,
по дългия,
устремен
път,
устремили се,
като лава,
ятата ни
няма
да спрат!
Ще летим!
Като птици!
Като мисли!
Като мечти!
Лъчите
ще бъдат
жици,
а очите -
лъчи!
Ще летим!-
Тази човешка
и нечовешки
силна
страст,
прави
кръвта ни
червена,
тежка.
И хора -
нас!

2.
Светлината е
нашето
право
и най-голям
дълг,
Ние се движим
по своята
права, -
кръг,
подир кръг,
подир кръг!...-
Безумно
влюбени
вдъхновени,
песенни,
 напрегнати
като тетива
на лък,-
тъй както
ни шепне
Вселената -
кръг,
подир кръг,
подир кръг... -
Гордо
и чисто е
нашето
Слънце!
Честни са
нашите
стремена!
Всеки
от нас е
едно
зрънце! -
Заедно -
ние сме
знамена!

3.
Не всички,
ще оставим
сред тухлите,
взидани,
своите
имена.-
Много
ветровете
ни брулиха,
малко време
имахме
за това. -
По високите,
слънчеви
корпуси,
в поля,
заводи,-
всеки
ден, -
срещахме,
досущ
като
лотоси,
на светлината
във плен!
Само спомен са
вече
въздишките -
с тях разделя ни,
време - век! -
Край нас,
безсмъртни,
стоят
по вишките,
имената ни -
човек
до човек!...
И ловим
жадно
звуците
на поднебесната
синева.
Забравяме
постепенно
каруците!-
Може би
прави сме,
за това!...

4.
Отдъхваме
при почивките.-
И няма
нужда
да гоним
тен!-
Тогава
изгряват
усмивките -
продължение
на всеки
ден! -
Отдъхваме.
При почивките!-
Край скели,
тухли,
скален
лом!...-
Всяка сграда
за нас е
отливката
на бъдещия ни
дом! -
Всеки завод
за нас е
утрото,
бъдеще,
с ясен
адрес!-
За да изчезнат
времената
барутни!
За да е
Слънчево
днес
всяко
Днес!
Не се сърдете,
че толкова
влюбени,
сме в своята
най-искрена
висота!-
Светлината
е лес
хубав,
опияняваща
красота!
Безтегловни сме
даже
от радост,
върху своите
стремена.
Нашата младост
е светла
младост.
Ние  сме
изтъкани
от светлина!...

5
Не ни търсете,
утре
по нашите,
почти забравени
имена! -
По обекти,
по пътища
прашни,
ние имаме
своите
знамена!
Имаме вяра,
голяма,
челичена,
устрема
страшен
на взрив.
И за това,
че много
обичахме,
никой,
за нищо
не бе крив! -
А за това,
че понявга
сме мразили,-
всеки от нас,
беше прав! -
Ние никога
не сме лазили!-
Завещаваме
този нрав!
Ние никога
не сме
лъгали!-
Завещаваме
това
на вас,
дето утре
ще ни се чудите,
както ние
на тези
пред нас!
Ние никога
не сме
мамили!-
Нека на вас
да ви бъде
Свяст!-
Умножавайте,
завещаваме,
всичко, дето
сме дали
за вас!

6.

И вървят
със нас
и знамената ни.
И люлеят ни
във свойта
власт.
Освещават
мълчешком
делата ни,
стряскат в нас,
заспиващата
Свяст! -
Знамената
не тежат
на рамото! -
Слягат ни,
когато ги
свалим!-
Натежава
страшно много
знамето,
щом над кал
и мрак
го приютим!-
Знамената не тежат
в ръцете ни.
Дръзко ни изгарят
от пилоните.
Натежават,
щом замре сърцето,
щом ги окачим
върху балконите!...
Знамената не тежат
пред строя.-
Натежават
в стъкления шкаф.-
Знамената,
изтъкани- в боя,-
падналия
да въздигнат
прав!
Не кичете,
хора,
с тях -
балконите,
не закотвяйте ги
в своя
праг!-
Знамената гинат
под заслоните!-
Вейте знамената
срещу
враг!
Вейте знамената
върху полюси,
върху върхове
и стремена!-
Да ни сгряват
като живи
лотоси,
през студените ни
времена!

7.

...Все така,
все така
ще отлитат
годините,
като хвърлени
в утрото
копия.
По следите ни,
незаринати,
ветрове
с ветрове
ще се гонят!
Ще се цепи
нощта
от светкавици,
или от обич
и мъка
ще плаче.
Ще разплисква
кръвта си
в наздравици
и в мелодии
на свирачи!...
А ний няма
въобще
да изчезнем -
като цвят,
като плод
ще ни вземат,
отново
в земята
да влезем,
и пак
да и бъдем
семе!