ПРОЗА
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ДИВЕЧОВИ МЕСТА
новела, електронна книга, 1986/89
/ продължение от бр. 18/1, 2016 г./
4.
Нямаше си друга работа Георги Антонов, зяпаше директора. Иван Крившшийски следеше с очи своята възлюблена, Елица Механджийска, дамата на сърцето му, както вече, с известна доза патос, си мислеше той. Неизбежно беше за него, вълнуваше го всичко в поведението и, в държанието и с околните, особено в последните, напълно разюздани часове, минути дори, когато и той самият, след всичко, вече чуто или видяно в препълнения с, вече не особено добре изглеждаща и, най-вече, прекалено зрелищна компания от пияни , нещо повече, дори отдавна препили човешки същества. автобус, Вътрешно се гордееше дори, че, в известен смисъл, тя не е точно като другите "сътрапезници" във возилото. Добре беше, мислеше си той, че другите не знаеха това, което знаеше той, не беше и необходимо, да речем! Предполагаше, че другите не знаеха нищо за отношенията им, можеха, естествено, да си мислят каквото си искат, но това си бяха само мисли, разбира се, не можеха да ги придружат с факти, за да бъдат по-убедителни, когато се наложеше да ги "разчепкват" при евентуална намеса в една или друга история. ако някой решеше да я огласява.
Можеха да си мислят, че какво ли не става в директорския кабинет, както бе ставало и по отношение на другите, предишните му секретарки, преди да изтегли той Елица при себе си, това нямаше голямо значение за него, и в двата случая не би могло да навреди на интересите или авторитета му, не би ги подбило. Ето че сега, приседнала някъде отзад, тя ревностно пазеше авторитета му на ръководител! С никого не се закачаше, на никого не позволяваше да се доближи на разстояние, създаващо удобства да може от раз да бъде докосвана, при това, както се изразяваха мъжете, съвсем по свойски... Не се натягаше, не интимничеше, както обикновено си позволяваха много нейни колежки, никого не допускаше по-близо до себе си от вече регламентираното веднъж и то така, че да бъде запом- нено и завинаги. за цял живот от заинтересования, за да не си позволи той след това повече да нарушава нормите, установявани от всяко уважаващо себе си физическо лице.
Елица нямаше нужда от допълнително представяне, където и както да се намираше в даден момент, тя просто сякаш влизаше. в някакво обособено с невидими, но усещани съв- сем осезаемо от нея граници в това пространство, като че ли изведнъж го изпълваше, до краен предел, създавайки измамното впечатление, че в него се намира само и единствено тя самата и никой друг, така че несвикналия с подобни положения или обстоятвлства човек получаваше като че ли облекчение от факта да изглежда, колкото и нелепо и пародоксално да му се струва това, че е съвсем сам и изоставен от всички и му е необходимо допълни- телно количество енергия, за да може да успее да се справи както трябва с възникналата. от него сякаш, необичайна емоционална житейска ситуация, по-скоро изглеждаща
чрезвчайна. При това, самата тя - жена, чрезвиичайно, и, знаеше си го много добре, харесвана и обичана от всички...
Усещаше си го, Георги Антонов, понеже си го познаваше-
вместо да я намрази, полека-лека, Иван Кривошийски пра-
веше точно обратното: все повече хлътваше по нея, обожа- ваше я вече!
Разбираше директорът, с помътеното си и разколебано от алюохола съзнание, че това момиче заслужава паметник да му се издигне за целомъдрието, макар че никой не я знаеше как е иначе, когато не е в завода. Разбираше, директорът.-
мислеше си Георги Антонов, че все повече и повече я обича и от отдавна е способен да направи дори невъзможното, за да я привлече час по-скоро в обятията си. към себе си, че ще я обича още повече, ако тя побърза да даде или изрази съгласието си и да му се отдаде напълно. Макар че като поразмислеше малко на трезва глава, всичко това му изглеждаше напълно невъзможно, що се отнасяше до него самия!
Знаеше вече, че е способен да я обича един цял живот, толкова силно е легнала тя на сърцето му.
Естествено, лъжеше сам себе си, директорът, това Георги Антонов също така знаеше много добре, отлично дори. Вед-
нага, щом успееше да се вмъкне в леглото на Елица Механ- джийска, Иван Кривошийски щеше да си помисли просло- вутото и напористо, за него, "A сега? Накъде? И с коя? Коя ще е следващата на канапето?"/ Наистина, редът навсякъде, където и да се намираше човек, си оставаше ред, фикция, задължително трябваше да се спазва стриктно от огласените, каквито и да бяха те, съгласни или несъгласни, доволни или пък не съвсем, правилото действуваше твърдо, безусловно, безкомпромисно и ефикасно като природен или обществен закон. не търпеше, не понасяше дори замисляне преди изпълнението му. Може би тайно, даже и от самия себе си, без каквито и да е изключения, за когото и да било!
Това беше Иван Кривошийски с жената, с която му харесваше да бъде за пред хората, и която, за нейно необяснимо с нищо нещастие, се окажеше негова секретарка, такъв му бе нравът на мъж началник! И все пак, кой. знае?! Кой можеше да каже какво щеше да се случи на жената през идващите след това дни, нощи. седмици, /неделите башка!/, месеци, години, десетилетия, информация за които нямаше откъде другаде да се почерпи, освен от самия директор, каквато за сега чисто и просто липсваше, а не се знаеха и не можеха да се знаят, или, дори и гадаят. и ъиобстоятелствата, и взаимовръзките, които по-късно и при определени условия или липсата на такива условия или лица, които биха произлезли или биха могли да настъпят от взаимовръзките, предположени или липс- ващи въобще, прости, сложни, всякакви дори или липсващи във всяко отношение или вариант?! Още повече,че и самият Кривошийски не би имал какъвто и да е интерес, лично той самият, от подобно нещо, самият той като директор, не само като обикновен човек, не би ги съпреживявал публично при съпътствуващите ги действия или обстоятелства, независимо в чия полза или вреда би могло да се извършва това.
Мъчеше го дрямката, директора, забеляза Георги Антонов, понаболяваше го главата, изглежда, от шума, виковете, песните.Нали всички се стараеха прекалено много, от душа и сърце, да поддържат сякаш безкрайно това глупаво весело настроение, като че ли. без него все едно нищо не можеше да се случва!
По едно време директорът спря разсеян поглед върху физиономията на Антонов, аджеба, какво ти стана там, някак си далечен и невъзмутим сред шумотевицата, - нещо свое ли си имаш - гайле, грижа, какво ли? Но само след миг други гледки отпред погълнаха вниманието му, забрави го. А само да знаеше колко много го възмущаваше всичко това, да знаеше!... Какви мисли кръвопийки писукаха в темето на Георги Антонов, набъб- нало от излишни звуци и невъздържано кикотене в жаркия следобед, попиваше като сюнгер нови...
- Сигурно е помислил, че с дъщерята нещо е станало, нали е разведена -
реши Георги Антонов, наивно смятайки, че още е предмет на вниманието на директора. Като негов близък приятел Иван Кривошийски познаваше жена му. Учителка беше, според него, добра жена.
А за дъщеря си Георги Антонов наистина често си мислеше, като знаеше много добре какво ставаше наоколо.Беше се омъжила за моряк. "Виждате ли, тя във Варна, а той непрекъснато в някое от моретата, които са наоколо - ту из Беломорието, ту сред Атлантическия океан, по година и повече не се виждат"! Вярно, така си беше - по година, по шест месеца!... Дойде си морячето, изплюска с приятели за няколко дни всичко, дето е припечелило, За приятелите си има бол време, а няма никакво, за да си легне при младата си булка! Не го беше много еня, заситило се беше с чужди булки по пристанищата на света. Свърши набързо парите, пак вдигне за път торбите и емне в далечините!...
