САТИРА:
(ИЗБРАНО ТОМ I)
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
"ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА"

ЕКОЛОГИЯ

Секат със стръв дърветата край блока.
Със замах див, със страст - мъже секат!
И им е волно, светло и широко!... -В полето сякаш, малки,  гръб пекат,
под бръмналото, ярко слънце лятно,
под ведрите, дълбоки небеса! -
Разхлажда ги потта, така приятно!
И връща дни на млади чудеса....
Възкръсват пред очите им бостани
и скритите гнезда на пъдпъдък!
Убиваха със прашки гадни врани,
възседнали сливаци, като тук!
Веднъж ли, дваж ли, падали са ничком,
 но пак са яхали те - клона-кон,
сред смях, сред песни, сред боричкане,
да ги отмъкне в "Тилилей", "Атон"...
И плод са брали, и пердах са яли, -
що белези по тялото   таят!
Но гордо,  гдето искат, са летяли! -
По върховете! Без да се боят!
Секат мъже дърветата край блока!
Ще ги очистят в целия комплекс!
Тревички ще насеят нашироко!
Фиданки - храстчета, наместо... лес!
Та как децата им сега ще качват,
краката си, по тоз  изкривен ствол?!
Нали ще паднат! - Може би... ще плачат!...
А може да се ръгнат с някой кол!...
Да! Вярно! Те, мъжете.  строги,
са падали, порасли...с плач, сред... смях
на майките си с вечните тревоги,
със круши в пазвите, след лют пердах!
Да! Тъй, но...С днешните така не бива!
Днес глезят ги! Предпазват ги... Цветя!
В саксийка стайна дружно се "развиват",
далеч от трудностите на света.
О, да! Бащите! Майките! - се борят,
докрай да ги осигурят с добро,
и невъзможното за тях да сторят,
да ги предпазят даже от сребро
в косите, от тревожни, люти бръчки,
децата да са нещо, "по-така"!
Да минат гратис през живота. С пръчки
да бъркат, дето ние - със ръка...
Да скитат по дърветата!...О, Боже!
Та хора ще израстнат ли. от тях?
О, мили, мамини! - Ами, не може!-
Без плач! Без болка!...Та дори...без смях!...
Да ги оставим!...Как ли ще я свършат,
ако политнат? ..Боже! Ах, не би!
Та клоните под тях, ако...се скършат?
Ще се осакатят те, може би!...
Не! По-добре е, просто да ги няма
тез  "сливи", "ябълки" и "круши"! Да!
Ще цъфне паркче - зрителна измама,!
Ще грейне райграсова резеда!
От жилището ще си гледа всеки
децата си, как с луда, бясна страст,
прокарват сред тревичките, пътеки,
обяздват яко, вместо клона,  храст!...
Е, няма как и на къде  да литнат!
Не ще почувстват нивга, висина!
Полека-лека, може би, ще свикнат
и ще забравят път и далнина!
При нас  ще си останат! -Тука!
Все в блока! Сред фризирания лес.
Ще ни разсейват в градската ни скука.
Ще оживяват семплия комплекс!
Наместо вън, стъбла да "окошарват",
и да ветреят в сини небеса,
ще ги научим карти да пребарват,
на "таблички" да правят чудеса!
Ще бъдат мирни, кротички и лесни!
Ще бъдат ангели, сред този рай!
Ще си живуркаме и ний, - чудесно,
дордето може всеки да изтрай!...
Секат дърветата, навред, край блока!
Със замах див и страст, мъже секат!
И им е волно, светло и широко, -
в полето сякаш, малки, гръб пекат!...
Децата им, по покрива бетонен,
високо, чак след двайстия, етаж,
в "гората" от антените, се гонят,
да придобият мъжкия кураж!

ПРЕХОДЪТ
Де - що бяха,
първите демократи,
отдавна. вече са
все  на заплати!

ПРОМЯНАТА
Демократическиите ни
олигархчета
се настаниха  в живота ни
като  мамини
царчета.

ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА
Избранниците
на народа
трасират пътя
 към възхода.
 Къде си ти,
юнак Балкански,
 да се провикнеш
гологански?

ПЪРВОАПРИЛСКО ВДИГАНЕ
ЦЕНАТА НА ТОКА С 20 %, 2016 -та!
/АПЕЛ НА БОРИМЕЧКАТА/
- Елате,  хей,
да  ни прощава,
Отчето,
 ще гръмнем,
подир малко,
ние, с топчето! -
  Който няма
за какво
да възразява,
 безотчетно, нека,
 хъм,
да се спасява!

В АПОГЕЯ НА ВЛАСТТА
Нам ни трябват огън.
 слава,
власт и...
Роби сме
на всичките  си
страсти!

...ДЕМОКРАТИЧЕСКА ГЛАДОРИЯ
"В България не се произвежда месо
за търговската мрежа .
По-евтино излиза да се внася
съхраняваното
 в пещерите на Латинска Америка!"
Свинарниците
 на народа
са днес
последната ни
сгода!
И май
ще се превърнат
в мода!...

ЩРАПАЙКИ ПОСРЕД
 ДЕМОКРАЦИЯТА
 Ех, бяхме ние
толкоз млади!...
 Но днес сме всичките
с награди!

РАВНОСМЕТКАТА
Луднали
от заплесията,
търсим вече
прокопсията,
но  тя е там,
сега,
 при другите,
дето се облажиха
в услугите!

МИСТИФИКАЦИИ
Не ходим вече
на паради,
дори и на
манифестации,
но тачим. бонуси,
 награди,
а те у нас са днес
мистификации!