РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ДОКАТО ВИДЯ ЛЕНИН

поема, 1968 г., август, :Москва

1.
Безсилен е най-силният,
най- смелият талант,
безпомощни са
и строфичните размери,
да поберат
в прецизната си метрика
гигант,
във който се преплитат

упованно
мисли,
вери!,,.
А той е
толкоз прост
и толкова човечен,
тих! -
Въпрос.
И,
отговор! -
И музика
от вечен стих!
Една
вглъбеност
лека,
не
монументален
бой!
И по света
една пътека,
Един...
Двубой!
И сякаш е
от всички
поколения
поемал,
и сякаш го е
 раждал
век
след
век,
а пък е
просто,
невероятно просто -
Ленин! -
Един
Човек!


2.
Така го виждам! -
Забързан яростно,
напред,
сред множеството,
деловит
с обикновен,
възтъмен,
работнически
каскет,
нахлузен
над челото.
С мисъл
за Революцията,
за хилядите й
възможности
и невъзможности,
решил,
че именно сега е
моментът
да бъде отрязан
на потисничеството
клупът.-
Днес.
Още тази вечер.
Още тази
нощ!
Нито час
или миг
по-късно!-
За да се победи!
За да се изтръгне властта
отведнъж
и завинаги
от ръцете
на временните,
от посредниците
и блюдолизците
мръсни!
За да отзвънтят-
с последния си
тежък звънтеж-звек
веригите...
..Той крачи.
Люлеят се в мрака
огньове
и сенки
край Смолни.
Нощта е опасна!
В окото ти може
да бръкнат-
не знаеш го кой е,
с кого е!
А мракът го грабва
на свойте криле
и го носи-
могъщ и огромен,
в сърцето на всеки,
в очите,
             във вярата,
                   в мислите -
                       като огън!
За да възкръсне
от мрака
на тревожните
питерски
нощи,
за да се слее
с гърма
и тътнежа
и като феникс
     над света
 да проблесне
добър и човчен,
за хората,
непримирим,
много
зъл
с враговете!
И мощен, -
Най-добрият,
най-обикновеният,
най-достъпният. -
Като песен!

3..
.
                24 октомври, 1917 г.
Ленин е на 47 годни!...

А някои ще кажат, "Остаряваш!"
ще те отпишат други от дела!
Какво ти всъщност ще създаваш
на възраст като тази? И чела
ще гърчат в късовъзли бръчки,
ще свеждат подир вятъра очи.
На тази възраст, по-добре за съчки,
 или за гъби във гората,,, , звучи
почти невероятно и присънно:
навършва полувек човек почти...
Но идва Илич... Над света разсъмва.
Светът поема властните черти.
Той много власт е вложил в своя поглед.
и много мъдрост, порив и копнеж!
Пред този взор стоиш като прободен.!
А ти наистина ли си дотук? Ще спреш?
Не, ти не спираш! И не можеш, даже!
Вървиш към неотстъпния си връх!
Разсичаш собствения си кордон. И...вражия!
Добиваш сили да вървиш без дъх!
И преко всичко!...  Преко предсказания!

Преко собствения си предел, вървиш
във възрастта на Илича, сказание,
как можеш точно днес да победиш!

4
..

Революцията има
емного дати.
Има Смолни
много имена.
Но когато трепнат
стремената
и се люшне
лес от знамена,
от гърди, от цеви -
в дим и гняв барутен,
и се слее всичко
под гърма -
Революцията става
тътен,
-който буди
    цялата
              земя!
И отново някъде,
прострелват Смолни,
и ручи приглушно
Нева.
И мъже -
червени
и...
огромни,
вдигнали
Октомври
във ръка, *
като Слънце
над света да мине -
      дръзко,-
и от въздуха
омесват
хляб!
Те в очите
гладни,
го разпръскват,
за да се събуди
всеки
сляп!
Революцията
е пъреорождение.-
Ражда вожда
в своя първи
миг!
Той не се нарича
;вече Ленин! -
Като него
само
е Велик!

5.
...Този дървен,
стар, горял и
 тъмно- кървав
древен
Кремъл! -
Ситен студ
звездите пали,
Спи нощта
в пожари бели!
И о камъка
се удрят
краснопресненските
пушки!
Рус,
сърцето ти е
мъдро:
пак сложи
врага
"на мушка"!
...Режат мрачини
 копита.
Удря се
метално
ехо!
В караула
залп
полита.
Кремъл...
може би...
превзеха?!
Не!
Един прозорец
свети! -
Кремъл
пак
бойци
щурмуват..-
Нощ
над - караули -свети!
Те в безсмъртие±
пътуват
Нощ на Ленин.
Ден изгрява...
Петолъчките
изстиват.
Лениновата
държава
грее над света,
красива!



6. СССР
От мечове
е тежък
хоризонтът ти
и ръждавее,
мъртвият метал!
Едва ли,
който с щик,
степта ти
е докоснал,
сърцето ти голямо
е разбрал!
Но ти цъфтиш,
над гробове
и бесове,
като звезда
над този свят
блестиш!
И всекиго,
дошъл при тебе
честно,
готов си
да посрещнеш,
приютиш!
Но ти цъфтиш,-
над танкове
и ризници,
над чужди гробници,-
без знак
и кръст,
велик
във своя героизъм
и свят
във святата си
мъст!
Но ти цъфтиш
и вярата
на Ленин,
към мисли
и сърца,
прехвърля
брод.
И най-големият,
от твойте гении,-
народът ти,
ни учи
на живот!
Каква
неповторимост
има,
във тази
    проста,
красота,
да си
аудитория
по хуманизъм
на
света!

7..
Вървят  редици:
зноят ги
       изпича....-
Грамаден е
Червения площад!
А шествието
се извива
в тръпка:
далеч
зад Кремъл -
тръгнал
          стар
            . и... мпад!...
Милиони тръгнали
да видят Ленин,
като неугасима
светлина!
Като причастие
и вдъхновение,
сред тежестите
на деня!...
Вървят редици...
Зноят ги изпича.
И те,
като от мрамор
 бял,
стоят,
пред саркофага
на Илича,
на смърт готови
да го
защитят!
...














,