Проф. Николай Овчаров: "Източните Родопи - За Орфей, за Перперикон, за древните траки"

Водещ: Ритуално разчленена тракийска принцеса беше открита при археологически разкопки край кърджалийското с. Бенковски. Погребението е датирано от IV век пр. Хр. Гробът е разкопан от младия учен Любен Лещаков. Негов консултант е проф. Николай Овчаров, който е наш гост.

Проф. Овчаров, какво открихте при разкопките? 

Николай Овчаров: Става дума за поредното интересно откритие от
Източните Родопи, в което ние продължаваме да изследваме тайнствената цивилизация на скалните хора – една тракийска култура, която започва още от Къснобронзовата епоха преди 3 500 години и отива до приемането на християнството. В случая, както вие казахте, става дума за погребение от IV век пр. Хр., но всъщност наоколо в тази местност има неща и от по-ранни периоди. Много е близка хронологията и вида на това, което разкриваме в момента с голямото светилище на Орфей при село Татул, което преди 10 години разкри моят екип. Разбира се, тук още нещата са в началото. Любен Лещаков имаше шанса и късмета бих казал, да попадне веднага на един страхотен гроб от IV век пр.Хр. Казвам страхотен, защото наистина с повече от 60-те украшения, които излязоха с него, той е един от най-богатите гробове от Елинистическата епоха, който е откриван в историята на нашата наука. Само пръстените са 11 в него, множество фибули, диадема, което е много важно – сребърна диадема на главата, което всъщност ни показва, че става дума действително за принцеса, за жена от много висок произход. Разчленяването – за него трудно може да се говори, защото ние знаем много малко за историята на траките. Знаем за ритуалното разчленяване на самия Орфей при неговата смърт, при гибелта му от критските жени – те го разкъсват на части и пускат тези части по река Марица, и те отиват на различни места, които стават свещени места. Това е всъщност единственото, което знаем за орфическия ритуал за разчленяването. Днес много хора ме попитаха защо ги разчленяват? Не можем да го кажем. В интерес на истината не е ясно. Позволявам си да изкажа лично моето мнение, че става дума за нещо от типа на много по-късните вече, говорим за хилядолетия, вярвания против вампирясване. Моментите, в които също или се нарушава част от скелета от тялото на покойника, или се забива нещо в него – ситуации, в които се смята, че някой може да вампиряса. Може би казвам, е това. Но разбира се, за тези вярвания от Средновековието ние знаем много повече, защото те стигат и до наше време, тези ситуации от преди хилядолетия са ни малко трудни да ги възстановим. Но така или иначе става дума за един много интересен тракийски обичай, който тепърва предстои да бъде изследван. 

Водещ: А всъщност, освен диадемата, самият обичай не говори ли и той, че немерения скелет е на жена от благороден произход?
Николай Овчаров: Трудно е да се каже, но от това, което имаме – това не е първия случай на разчленяване разбира се, имаме ги и в други погребения от Тракия, но във всеки случай винаги става дума за високопоставени лица. Тоест, това нещо наистина по някакъв начин е свързано с високопоставени лица в тракийската йерархия. Сега пак казвам, не мога да кажа точно какво има в предвид, и мисля, че никой не може да го каже, не само аз. Явно е, че трябва да се събере повече такъв доказателствен материал, и вече на базата на него да се правят съответните заключения.
Водещ: А дали няма в района и храм, тъй като гробове на такива високопоставени хора обикновено са в близост до храмове?
Николай Овчаров: Има, и храмът се намира на около 300 м. Преди около 12 години аз направих един сондажни проучвания в този район, и действително там излезе една сграда, пак казвам, на около 300 м от това място, с хубави квадрови блокове, много подобна – аз не съм я разкопал, само успях да разчистя малко от зидовете й тогава – много подобна на светилището, на храма на Орфей, който разкрихме при Татул. Така че лично моето предположение, все пак е предположение това нещо, не е заключение, че при Бенковски ще имаме същата ситуация като при село Татул. Тоест, ще има храм, а наоколо това, което сега в момента разкриваме, ще бъдат така да ги наречем селищата или местата на поклонниците, свещените места, в които са погребвали древните траки. Впрочем, при Татул, само че там станаха обратно нещата – ние първо разкрихме самия храм горе, докато имам данни, че в подножието на Татул също има подобни, страшно богати погребения, защото явно, че при траките е било много престижно да се погребат видни покойници на места, които са близки до големите светилища.
Водещ: Проф. Овчаров, тези, а и други находки, тъй като вие се занимавате и имате сериозно натрупан материал, какво ни говорят за тази цивилизация, тракийска цивилизация от Елинистическия период?
Николай Овчаров: Те не само от Елинистическия период. Елинистическият период е част от неговото развитие. Аз съм я нарекъл малко образно цивилизация на скалните хора, разбира се, няма такава цивилизация – малко литературен е този термин. Става дума за една тракийска култура, доста специфична, която се развива в Източните и Средните Родопи, която е свързана с изсичания в скалите. Впрочем мога да кажа, че този гроб, за който говорим, е също изсечен в камъка, в скалния масив, която започва някъде ХV- ХIV век пр.Хр, тоест Къснобронзовата епоха. Това е нейният първи апогей, бих казал въобще апогей – златният й век през това време – времената на Троянската война. Само ще кажа, че моят колега и зам.-ръководител на Перперикон доц. Здравко Димитров и той ден приключи едно много интересно светилище при село Ангел войвода, пак в Източните Родопи, също много интересен паметник. Така че ние с нашите разкопки, искам правилно да ме разберете, добавяме щрих след щрих. Това е като един пъзел, разпилян пъзел, който ние събираме в момента. И макар да нямаме още цялостното му изображение, ние имаме вече почва да се очертават контурите на тази велика култура, която съществува през Бронзовата, Ранножелязната епоха, през Елинистическата или както в археологията се казва Късножелязната епоха, и достига до Римската епоха. Римската епоха също е един много силен момент и Перперикон го доказва. Така че колкото повече паметници от това време се разкриват, толкова повече ние имаме възможност да хвърлим светлина върху тази специфична култура, характерна изключително и само за Средните и Източни Родопи.
Водещ: А намерените паметници какво говорят? Дали по-гъсто са били населени Средните и Източни Родопи или селищата са по-епизодични?
Николай Овчаров: Много гъсто са населени. Между другото, ако имате представа за географската форма на Източните Родопи – те не са високи. Тук да речем, на Перперикон най-високата кота е 480 м. Имаме от Златоград вече на запад започва голямото извисяване на планината, и не случайно тази култура свършва до Златоград. Оттук на запад, от Златоград на запад вече няма такива скални светилища, каквито имаме в Средните и Източни Родопи. А що се отнася до нейната специфика, новата находка също ни дава много интересни данни какви са тези хора. В тези 60 и няколко находки, които излязоха преобладават неща, които са чисто тракийски – пръстени, диадемата и някои други неща, които са характерни именно за Тракия, даже за Одриското царство. Обаче заедно с тях, има и много неща, които са правени в гръцките градове в Бяло море, по-специално в Маронея. Маронея е градът, който се намира на около 80 км от тук по права линия на Бяло море. Един много голям древногръцки град. Пръстените, например, с изображения на антични богове – още не сме ги идентифицирали всички – те са 5-6 такива изображения, едното обаче със сигурност е Нике – богинята на победата. Очевидно са правени в този град. 

Водещ: Означава, че те са имали връзка, контакти, пътували са. 

Николай Овчаров: Точно така. А заедно с всичките находки сега имаме една прекрасна сребърна тетрадрахма на Маронея, което за Източните Родопи е било като, монетната единица е била нещо като долара да речем или еврото за този район – именно това са използвали. Така че всъщност тук наблюдаваме симбиозата, сблъсъкът между, или не сблъсъка – преплитането между тракийската, чисто тракийската култура и елинската култура, което е много характерно за тези контактни райони, каквито са Източните Родопи – контактни райони между елинската култура и тракийската култура. 

Водещ: И всъщност, това че те имат орфическа религия, съдейки по погребението, говори също за връзката им от една страна с траките, а от друга страна с елините. 

Николай Овчаров: Точно така, много правилно са го разбрали. От една страна те са почитали старите си култове – говорим все пак за един доста късен период – IV век пр.Хр, апогеят на тракийската цивилизация ХIV век пр.Хр. – 1000 години по-късно вече под силното влияние на елините. Казано с думи прости – от една страна те са си разчленявали примерно да речем мъртъвците, вярвали са в своите стари вярвания, но същевременно вече са почитали и гръцките божества, като Нике, най-вероятно ще излязат и другите, като Зевс и т.н. Тоест, това е характерното за тракийската култура за Елинистическия период, в която се смесват различни вярвания. Впрочем това нещо ще продължи и през Римския период, в който вече се появява Тракийският конник, храм на който ние намерихме на Перперикон. Тракийският конник е едно божество, което обединява старите тракийски вярвания съчетани вече и с вярванията от гръко-римския свят. Ето това е може би най-интересното, че Източните Родопи ни показват този микс, този коктейл от вярвания, които тръгват от дълбока древност, преминават през влиянието на гърци и римляни по-късно, и най-сетне стигат и до християнството от края на IV век.

Водещ: Ще продължител ли разкопките в този район, проф. Овчаров? 

Николай Овчаров: Аз не съм спирал, за да ги продължа. Между другото, този гроб, за който говорим, това е пак казвам, дело на Лещаков. Аз съм просто човек, който наблюдава нещата там. А иначе аз вече втора седмица работя на Перперикон, излизат страхотни неща… 

Водещ: Кажете ни за някои от тях. 

Николай Овчаров: Не, не. Още е рано. 

автор: Цоня СЪБЧЕВА

източник: http://www.focus-news.net/opinion/2016/07/02/38870/prof-nikolay-ovcharov-novootkritiyat-grob-na-trakiyska-printsesa-kray-benkovski-e-edin-ot-nay-bogatite-ot-elinisticheskata-epoha.html