РИМСКА МЕДИЦИНА ДО ВРЕМЕТО НА АВЪЛ КОРНЕЛИЙ ЦЕЛЗ
От -295г.
За приемането на култа към Асклепий през 295 г.пр.Хр. В Рим Тит Ливий (59 г.пр.Хр.-17 г.пр.Хр.) в Ab Urde condita (От създаването на Рим) пише, че това става според предсказанията на Сибилинските книги, за да бъде спряна смъртоносна чума в града, пратена като наказание от боговете:
Луций Папирий направил събрание за избор на консули; съобщил избора на консулите Квинт Фабий Гургит, син на Максим и Деций Юний Брут Сцева. Самият Папирий бил избран за претор. Щастливата в много отношения година едва била достатъчна за спасението от единствената беда, чумата, подпалваща едновременно града и селата; нещастието вече приличало на лошо знамение и се допитвали до книгите какъв край или какво лекарство срещу тази болест ще им се даде от боговете.
Било открито в книгите, че трябвало да бъде повикан в Рим Асклепий от Епидавър. Нищо не било извършено в същата година, понеже консулите били заети с война, освен един ден да се направи молебен към Асклепий. Описаният период е времето на Третата самнитска война (298-290 г пр.Хр.), когато Рим завладява централна Италия, а близо 20 години по-късно.
Първите гръцки медици в римската общност били роби, едва през трети век пр.Хр. започнали да идват и свободни гърци, като много римляни също се интересували от лечебното изкуство и учели в различни школи. Дейността им е описана от Плиний Стари, който използва в съчинението си израза ars medeni в значение на "лечебна практика" или "лечебно действие". Подобно на Марк Порции Катон (234-149 г.пр.Хр) той не одобрява действията лекарите и не скрива отрицателното си отношение, което е било отношение, но цялото римско общество, показано чрез построяване на храм на Асклепий извън пределите на града, защото римляните по принцип се отнасяли подозрително към чуждите богове.
Плиний Стари разяснява, че римската сериозност (Romana gravitas) не е приела единствено това от всички "гръцки изкуства", което се практикувало на гръцки дори от римляните, които се занимавали с него и така си придавали по-голям авторитет пред болните: "Древните не осъждаха медицината, а начина, по който се практикува, и отказваха да плащат с цената на живото си доходите от нея. И за това разказват, че направили храма на Акслепий, макар и приет като бог, извън пределите на града и то на остров, а след като изгонили гърците от Италия, дълго след Катон приели лекарите. Ще кажа още за предвидливостта на римляните и римската медицина.
Единствено това от гръцките изкуства "римската сериозност" още не е упражнявала и до такова ползване малцина от квирититеса достигнали. Самите те веднага ставали бегълци при гърците и нямали никакъв авторитет, ако не практикували на гръцки пред неопитните и незнаещите езика, понеже хората по-малко вярвали на това, което се отнася за здравето им, ако го разбирали."
Плиний Стари е разочарован от липсата на съгласие сред лечителите и цитира надпис на надгробен паметник, в който се казва, че turba medicorum (шайка лекари) е погубила умрелия. Лекарите се съберат около болния и започват miserae concertationes (жалки спорове) и никой не отстъпва от мнението си, а начинът на лечение – ars се сменя ежедневно. Той с носталгия описва някогашните времена, когато partes familias са имали основни лечебни познания и са се грижили както за близките и робите си, така и за животните в стопанството.
В "Естествена история" срещаме любопитната история за огромното заплащане, дадено на лекаря Еразистрат от цар Антиох, за споровете между школите, страните методи на лечение и съпровождащите ги методи на лечение и съпровождащите ги непрекъсната промени: "Техните правила променили Хризип с нестихваща бъбривост, и най-вече ученикът на Хризип, Еразистрат, роден от дъщерята Аристотел. Понеже излекувал цар Антиох, бил далеч от неговия син Птолемей със сто таланта, за да започнем да показваме заплащанията в медицинската област.
__________________________
източник: framar.bg
От -295г.
За приемането на култа към Асклепий през 295 г.пр.Хр. В Рим Тит Ливий (59 г.пр.Хр.-17 г.пр.Хр.) в Ab Urde condita (От създаването на Рим) пише, че това става според предсказанията на Сибилинските книги, за да бъде спряна смъртоносна чума в града, пратена като наказание от боговете:
Луций Папирий направил събрание за избор на консули; съобщил избора на консулите Квинт Фабий Гургит, син на Максим и Деций Юний Брут Сцева. Самият Папирий бил избран за претор. Щастливата в много отношения година едва била достатъчна за спасението от единствената беда, чумата, подпалваща едновременно града и селата; нещастието вече приличало на лошо знамение и се допитвали до книгите какъв край или какво лекарство срещу тази болест ще им се даде от боговете.
Било открито в книгите, че трябвало да бъде повикан в Рим Асклепий от Епидавър. Нищо не било извършено в същата година, понеже консулите били заети с война, освен един ден да се направи молебен към Асклепий. Описаният период е времето на Третата самнитска война (298-290 г пр.Хр.), когато Рим завладява централна Италия, а близо 20 години по-късно.
Първите гръцки медици в римската общност били роби, едва през трети век пр.Хр. започнали да идват и свободни гърци, като много римляни също се интересували от лечебното изкуство и учели в различни школи. Дейността им е описана от Плиний Стари, който използва в съчинението си израза ars medeni в значение на "лечебна практика" или "лечебно действие". Подобно на Марк Порции Катон (234-149 г.пр.Хр) той не одобрява действията лекарите и не скрива отрицателното си отношение, което е било отношение, но цялото римско общество, показано чрез построяване на храм на Асклепий извън пределите на града, защото римляните по принцип се отнасяли подозрително към чуждите богове.
Плиний Стари разяснява, че римската сериозност (Romana gravitas) не е приела единствено това от всички "гръцки изкуства", което се практикувало на гръцки дори от римляните, които се занимавали с него и така си придавали по-голям авторитет пред болните: "Древните не осъждаха медицината, а начина, по който се практикува, и отказваха да плащат с цената на живото си доходите от нея. И за това разказват, че направили храма на Акслепий, макар и приет като бог, извън пределите на града и то на остров, а след като изгонили гърците от Италия, дълго след Катон приели лекарите. Ще кажа още за предвидливостта на римляните и римската медицина.
Единствено това от гръцките изкуства "римската сериозност" още не е упражнявала и до такова ползване малцина от квирититеса достигнали. Самите те веднага ставали бегълци при гърците и нямали никакъв авторитет, ако не практикували на гръцки пред неопитните и незнаещите езика, понеже хората по-малко вярвали на това, което се отнася за здравето им, ако го разбирали."
Плиний Стари е разочарован от липсата на съгласие сред лечителите и цитира надпис на надгробен паметник, в който се казва, че turba medicorum (шайка лекари) е погубила умрелия. Лекарите се съберат около болния и започват miserae concertationes (жалки спорове) и никой не отстъпва от мнението си, а начинът на лечение – ars се сменя ежедневно. Той с носталгия описва някогашните времена, когато partes familias са имали основни лечебни познания и са се грижили както за близките и робите си, така и за животните в стопанството.
В "Естествена история" срещаме любопитната история за огромното заплащане, дадено на лекаря Еразистрат от цар Антиох, за споровете между школите, страните методи на лечение и съпровождащите ги методи на лечение и съпровождащите ги непрекъсната промени: "Техните правила променили Хризип с нестихваща бъбривост, и най-вече ученикът на Хризип, Еразистрат, роден от дъщерята Аристотел. Понеже излекувал цар Антиох, бил далеч от неговия син Птолемей със сто таланта, за да започнем да показваме заплащанията в медицинската област.
__________________________
източник: framar.bg
