ПОЕЗИЯ

ИЗБРАНО

том IV 

РАДОСЛАВ   ЦВЕТКОВ

ПОЛТЪРГАЙСТ

  електронна книга, 2014г

    Без хора си може,
     без партия -  не!
                    Някой си...

Той от нищото се ражда,
та усещаш суха жажда,
сетиш ли го край леглото,
духне ли ти край челото...
Той за миг се появява
и дъхът ти се смразява,
щом шума му чуеш нощем,
полъх щом усетиш мощен
от невидима завеса. -
Сграбчва,  значи,  като  в преса
той ума ти и го бави,
с него що си иска прави.
И настръхваш ти, защото,
калпаво му е окото  -
все накриво в тебе гледа,
все пресяга в твойта сгледа,
викаш го или не викаш,
все пред себе си го тикаш!
И се виждаш ти, накрая,
под властта му -  до безкрая!
А нещата от живота
други вече са в хомота!  -
Той дома ти да подпали,
ти си викаш: "Хъм,  едва ли!"
Дворчето ти да разгради,
казваш си ти: "Пак ще снади!  -
Той имота ти ще вземе!  -
Ти въздъхваш: " Само бреме! "
Запокити ти жената... -
" Белки върне се, горката! ''
Той с най-милото се гаври... -
Мънкаш ти,  очакваш лаври!
А пък джинът се развърта -
денем,  нощем го не свърта,
та задиря и съседа-
него ти, той теб ще гледа!
Пламва тъй подир махлата.
Огън гони  здрачината.
Сенки гузно се премятат,
подир себе си  се клатят. -
Джинът гледа дяволито,
сякаш менче, ненапито,
бляска мълком под луната,
отразило светлината.
Но не спира той да чука -
във ума ти,  по улука.
Денем,  нощем те спохожда,
по гърба ти се разхожда.
Във главата ти лудува.
Във сърцето ти ловува.
Най-накрай така те стисне,
че и да си жив ти писне.
И отваряш му вратата!
Да си иде! В небесата! -
 Той се връща през комина.
И с разбиране ти кима.
- Прав си.  - казва. - Прекалявам...
Вразумих се...  Обещавам... -
Ти прозореца отваряш... -
Джинът пък те уговаря
колко много ти е  нужен,
как без него ще си тъжен...
Грабваш в ужас сляп метлата... -
Джинът ляга под кревата
и като в забавна  смешка
иска да изкупва  грешка.
Ти прозрял си - дим се ниже,
той пък иска да те стриже,
за делата ти насъщни
да се грижи - вездесъщ  е!
Щом усети в тебе сила,
той се заусмихва мило
и веднага уговаря,
че за теб е той другаря,
че без него ще пропаднеш,
че на сила ще отпаднеш.. -.
ако той не ти помага,
ум в главата ти не слага...
Вдигащ ти ръце накрая-
втасахме я,  значи тая! -
Ни за работа го бива,
ни пък схваща  колектива.
Ни за труд се той захваща,
ни пък мисълта ти схваща,
че не ти е нужен вече,
по-добре да е далече...
А опразнен е долапа-
полтъргайстът здраво лапа! -
Все не иска да разбира,
че е време туй да спира!
И излизаш ти от кожа,
заопипваш, де е ножа...
Ала няма го на кръста-
джинът е с ръка чевръста!
Граби,  гадът му ниеден. -
Той е първи,  ти -  последен!
Тъй в ръката му,  уж слаба
е и ножът ти,  и хляба. -
Той ти реже,  той ти дава,
Всякак с теб се забавлява,
щом до власт се той докопа  -
 тук помага само сопа!
И замахваш ти с кривака -
няма така,  няма вака!
Кой,  отде е -  там да иде!
Свят широк! Не ти зловиди!...
Ала джинът пак не иска -
ту приписка,  ту се киска..
Циркове ти разиграва.
На палячо се преправя.
Ту унил, ту тъжен гледа.
Ту признава ти победа.
В миг съгласен с тебе става,
после се... изопачава!
Той готов е без остатък
да дели мига си кратък.
И деня си.  И нощта си.
 И властта си. И мощта си.  -
Само да те притежава.
Само да те управлява.
Пътя земен да ти сочи.
Баницата да си точи.
Да си хапва. Да си мези,
от безбройните трапези
во Христе и по Алаха -
все да бъде  край пилафа.
После пак,  щом власт добие,
ще те. мачка, ще те бие.
По главата ще те хлопа,
ще те гони из Европа...
И хареми ще си прави
от потомките ти здрави,
и коктейли от ума ти,
или слава от срама ти.
С две-три думи, що си иска,
Дяволът му,  а пък писка,
 щом подгониш го с ръжена,
щом му ревнеш: "Мома жено!"
Вярва в своята измама
той като в забавна драма.
Сякаш е Тартюф  небесен -
все си пее тая песен.
И това  дебелоочие
е като със многоточие...
Не! -  ти казваш си. - О, баста! -
И с ръжена - джаста-праста! -
Стига вече страх неверен!
Той е също суеверен...
Зная, джинът му ще иска
пак край тебе да се  киска
и едва ли ще избяга-
малко му е зла тояга!
Но ако не ти остава
нищо друго в таз държава
и ако държи на същото-
изоставяй,  друже, къщата! -
Чувал съм,  да се избави,
човек нова къща прави!

                                1990г.

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

КОСМОС 

издадена 2014г.

КОСМОС
Посветено на Ю. Гагарин

Пръстта катапултира.
Ураган студен.
В  ефира сивири  диво
вятърът космичен.
Нощта,,
превърната  от всички
 в ден,
сега е плац
многоезичен.
Вклини се в миг
ракетата..
От рев
просторът се задавя,
тръпне  лудо.
Изгаря степната трева
с  напев,
като крило
на пеперуда.
Душата ми е сякаш
взрив. зелен.
Емоции
сърцето ми
раздират.
Ще  се завърна ли
към пътя
обгорен,,
където степната трева
сега
умира?
За своето  узряло,
горещо
тържество,
планети и звезди
в гърдите ми
набъбват.
Вибрации...
Могъщ съм
като божество.
Светлинни скорости
сърцето  ръбят...
Над сини рифове,
над тъмни
лесове,
над светли облаци,
покрили с пух
Земята,
сред  воя
на космични
ветрове,
аз разпознавам
същността си
във нещата.
Душата ми,
неоплоден от звук
нектар,
под слънчевата лава
бавно блика
и търси спътник верен
и другар
за мисията си
в необятността велика.
Да стане хляб
и път,
и клетка пчелен мед
и ранен филиз
към едно цъфтение,
един разцъфнал
слънчев слънчоглед,
намерил своята посока
на въртение...
Да стане смисъл
ясен
в многото неща,
които ни заобикалят
със въпроси,
неразгадаеми  докрай
като Деня,
Нощта
и  близки ни,
като едно
докосване...
Земята се върти
под слънчевия
диск,
а нашто слънце
е една
звезда
в безкрая.
Запалени
в космкческата вис
  и ний изгаряме
като слънца.
И тая -
и болка,
и омайна висота,
и жажда
да се победим
самички,
да се надмогнем,
да се продължим
в света,
да се издигнем
в себе си -
над всичко,
да се превърнем
в лъч,
във падаща звезда,
в минутно продължение
на необята,
да блесне подир нас
една бразда -
това е същността ни
на Земята!
Край мен ще идват
и отлитат
много дни,
все тъй
 ще се търкалят
в тъмнината
нощи.
Сред хаоса
от мрак
и светлини,
в това
многозаконие
и мощност,
заобиколен
с космична
пустота
и с вяра
в себе си
и в хората -
дълбока,
ще тичам аз
като пътека
през света,
ще се въртя
в. безкрая си
като
посока...