РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

ПОД ВСЕОПРОЩАВАЩОТО НЕБЕ

/"ДЕТСТВО МОЕ, ПЪРВО И ПОСЛЕДНО"!/

НЕВИННИ БЕЗЧИНСТВА

ЗВЕЗДНИ ЕЗДАЧИ

ВЛАШКАТА ЗЕМЯ

/продължение от брой 6/11, 2015 г./

Не, наистина не ги разбирах понякога и татковите приказки, макар че в повечето случаи с него се сработвах много повече, отколкото с майка ми, главно, заради припряността и избухливия й характер. Оценките, които излагам сега, са от много по-късно време на периода, за който става дума, тогава нямах възможност, а и желание да се замислям много-много, гледах упорито пред краката си, за да не се спъна или ударя някъде, да не налетя на непознато куче и да ме погне или,
недай Боже да ме, настигне и, още по-лошо, и захапе, защото за такива неща не ми се прощаваше, както заслужено си ставаше, аз наистина, в повечето от случаите, . като че ли си го търсех, всичко, което ми се случваше и "възнаграждението" си беше резонно. дори, нещо повече, още преди да ми е хрумнало предварително поредното "приключение", аз, още по-предварително, вече отчитах в съзнанието си и каква ще бъде и незабавната контра на любимата ми майчица. Пиша думата любима без очакваните от читатела кавички, защото аз наистина я обичах много, почти безумно, така да се каже, въобще не можех да си представя живота си без нейното винаги будно присъствие около мене, усещах я, че ме наблюдава осторожно, дори и когато и хабер си нвмах къде би могла да бъде в определен момент наоколо тя, от кой процеп на оградата наднича, както си го представях в примитивното си детско съзнание, откъде ще изфучи, едва ли не като баба Яга с метлата, както ми го бяха прочели в малко по-късен период, когато вече знаех, от приказките, с които вече ме бе снабдил татко ми и които страшно много ми харесваха, така че, преди още да се бях научил да чета, аз ги бях научил наизуст, всичките, до една! Когато ме отнесе баща ми на ръце до училището /живеехме на един хвърлей разстояние от него/, за да уча в своя първи учебен клас, аз така бях запомнил и "четях" наизуст и уроците и задачите, че не след много дни или седмици се стигне до посещение в къщи и устна справка на учителката ми в първо отделение, или клас сега, моя вуйна, между другото, сиреч, снаха на баба ми Антица или съпруга на брат и, вуйчо Асен, Надка: как така чета в буквара, преди да ни е научила да разпознаваме всички букви. Все така ми се чудеше на другата година, т. е., във второ оделение или клас, и другата ми вуйна, Дечка, на галено / май не съм се сетил тогава, че това е така и не съм попитал никого, дори и след като остаря и си отиде от белия свят, какво е истинското й име, Младенка, или Егненка, тя пък беше жената,или съпругата на другия брат на баба Антица, когото всички в селото знаеха като Мишо и за който пак не се сетих да попитам някого за истинското му име, вероятно Михаил; и досега не го зная, само мога да го предполагам. Та по-младата ми вуйна, Дечка, ме изучи до четвърто отделение, след което, сред няколкото нови, повечето непознати за мен учители, преподавател по смятане ми стана съпругът на първата ми вуйна и учителка от първо отделение, вуйчо Асен , когото аз, както и всички останали в клас и в училището наричахме най-напред "господине", а след това, другарю учител когато се обръщахме към него, за да питаме за нещо. Така и съпругата му бяхме наричали в началото "госпожо" или "другарко", нито веднъж "вуйна", както само "госпожата" или "другарката" си остана за мене и другата ми вуйна, Дечка, /вуйчо ми Асен си беше за мене, пак така, до края на живота си, само "другарят"/, следва фамилното му име!/ Що се отнася до другия брат на баба ми Антица, Мишо, той не беше работил като учител, или даскал, както се казва на село, затова си остана, до края на живота си, мой най-уважаван вуйчо, съответно, и по-голям роднина, сред останалите трима. нямах! Това обаче бяха по- късни преживявания, свързани и с по-сетнещи проблеми. появявали се, както може да се очаква, гарнирани и с " въздействието" на все по-нови и по-нови, понякога, затруднения!
Училището тепърва предстоеше, щеше да ни "насъбере" по стаите си година-две по-късно, а в момента бяхме. "налапали," така да се каже. периода "Обичм те, не те обичам!" и "пердашехме" яката с игрите си по градинките на селото, дори и по тези на училището, с които то предвидливо разполагаше, тъй като учещите се в него бяха от шест - седем, до единадесет-дванадесет годишни, и играеха през междучасията сякаш предварително разпределени от учителите, по класове или възрастови групи, та по-едрите, по-силните да не избутват или пък бият по-слабите, което, общо- взето, бе твърде често явление по всички площадки, където от сутрин до вечер обитаваха и страшно гръмоляха над стотина, сто и двадесет, тридесет и повече, деца. Това ние по цял ден го правехме, че и до късно вечерта през летните месеци, обикновено играехме с момичеата от нашата си махала. Това, което бяхме наблюдавали при възрастните, докато растяхме бързо като гъбки- еднодневки! Все още не познавахме радиото, телевизията, киното, не бяхме и чували от някого, че ги има в по-големите градове, а и театър, оперета, опера, и какво ли още не! А и да ни беше разказвал някой нещо за съществуването им, едва ли можехме да го разберем правилно, тъй като нямаше как да си ги представяме нещата, които не сме "с око видяли и с ръка пипнали"...И така, непрекъснато се влюбвахме и разлюбвахме, обяснявахме или сдобрявахме, "женехме" се, разделяхме се. Разбира се, всичко това ставяаше наужким, ние просто налучквахме коловозите на нашите утрешни, на нашите бъдещи пътища в живота, копирахме извадки от този живот, както и този на на нашите бащи и майки, баби и дядовци, по-голями братя и сестри. Многократно преповторено и препотретено, независимо в чия интерпртетация, всичко това оставяше своите незаличими следи в сърцата и душите ни, подсказваше ни как да намираме най- преките, най-лесни способи и начини за достигане на доброто и желаното, на това, което не само можеше да дообогати нашия бъдещ живот, заплетените ни и много сложни бъдещи взаимоотношения, но и да ни помогне, да ни посочи как най-сигурно, най-бързо да стигнем до реалната реализация на своите многостранни мечти и стремежи, за да "извоюваме", да постигнем, своето реално и сигурно участие в живота, който ни очакваше всички, и добър, и не чак толкова смислен, но такъв, какъвт сме го видяли и със собствените си очи, и в мечтите и сънищата си, както и на другите "хаплювци", на другите, заинтересовани като нас, осъществени, реално денуващи и нощуващи с нас, край нас, и "в нас", по мненията ни, бъдеще, то идвше, та по този начин, да продължат, в живота ни, с тези, които идват подир нас и след следващите други. Естествено бе всичко това, наречено или наричано "животът", да ни засяга, тепърва очите ни направо се облещваха и придобиваха своя чар и очарование, така да бъде, все мечти, все подвизи ни чакаха и занапред, не само очарование, то се съпътствуваше и от най-необмислените ни, дори и все още не помислени, мечти, една постоянна загадка, една допълнителна обица, на всякое от ушите ни, откъдето и да идваше може би това наше сияйно, в мечтите и въжделенията ни, но не винаги напълно неясно силуетче на хоризонта, който тепърва се избистряше някъде напред, в синевата пред нас, но то се задаваше на хоризонтите ни, не един и два, ние го усещахме и бяхме готови да се хванем за него, за да ни отведе може би направо там, къдете, сякаш изникваха от нищото, в прясното бъде- ще, все повече такива, и забавни и обещаващи своята изключителна невероятност. неща, заради които си струваше да се живее. Свикнал бях да ме разменят мнoго лесно, опитвах се да промена някак си нещата, но това не ставше всеки път, явяваха се проблеми и с мен се случваха неща, които не ми бяха много по сърце, за дадения момент ми беше трудно, не можех да се преборя, въпреки желанието ми нещата да вървят по друг начин. След време, след много, една-две десетки години, в самия разгар на живота си, щях, неволно, да изпадна в същите невероятни ситуации и пак така лошо да се справя, както правех това в игрите ми като малък "голям" човек. Имало, така да се каже, какво да научи човек и в игрите си като малък, но аз бях пропуснал да сторя това. И, вече като зрял човек, си платих цената! Бяхме готови да се принесем и в жертва - и ние, уж невярващите, и другите, които ни следват и идват след нас, и по-другите, които ще дойдат след нас и предишните други, след новите идващи,... докато има живот на земята, докато свят светува.