ПОЕЗИЯ

РАДОСЛАВ  ЦВЕТКОВ

МОРЕ

eлектронна книга 2015г.

"  "  "
Закъснял бриз..
Платно закъсняло.
Едно  отворено око
      към хоризонта.
Под опнатите мрежи
       слънцето
рисува върху земята
квадрати.
Моряците -
боси, наклякали,

внимават
да не изкривят
   чертите...



"  "  "
По пясъка,
разбит от пяната,
тече ненамалялата
       вълна.
И гларусите
шумно плакнат
във въздуха
горещите крила.
Задушно е.
Над залива се спускат,
като ребра
отвесните скали.
И е ненужно
всякакво изкуство
да ги смени.



"  "  "
Синьото море
и синьото небе!...
В очите ври
    от синина
и синьо-синкаво.
синило.
И нужно  е
платно
или крило
на  чайка,
за да се стопли
този цвят!...



"  "  "
Бяло, бяло
снежно момиченце
черно, черно
кресливо  негърче!-
Морето е дълбоко
до глезена
По-нататък
детето не влиза,
по-нататък
детето
не смее
само да нагази,
само да се пусне...
И ще каже утре
на птиците:
-.Морето е една
голяяяма...
локва!



"   "   "
Край брега стоят
котвите,
       обвесили
люшкащата се,
мътна вода.
И корабите,
отгоре
надвесени,
сякаш стоят
на рида.
Но не!
Това е измама.-
Не става от камъка
пръст..
Той просто стои
като паметник.-
Не вдига той
корабен ръст.
А това мълчаливо
желязо
е само знак,
че от там,
не земята
в морето
се врязва,
а морето в земята!
На стан!
И този стан,
и този пристан,
обрулен от
         ветрове,
към земята
за миг
          притиснат,
губи
своите
брегове...



"   "   "
Весели,
неуморими,
поели
      на далечно
            плаване,
корабите
        от пристана
бавно
се отдалечават.
А над туловищата им
тежки,
като прилепи,
в тишината,
чайките,
с болка и нежност
все пищят
и се мятат..
Водата ври
под корпусите,
вълните,
        пречупени,
стихват.
А моряците,
като живи
         лотоси,
загадъчно
се усмихват.



"   "   "
Като сламка съм
във водовъртеж! -
Без посока
и без стремеж!-
Пространството
         под мен
                се върти,
олюлява се,
губи черти.
Облаци
около мене
лазят,
автомобили
в небето
се газят.
Цялата земя,
с лице
надолу
свойте корени
е избола.
И светът
има сега
Космос
и сред него...
деца!



"   "   "
Светлините угасват.
Пропадат.
Падат сенките,
сдавени.
А вълните
           възсядат
вещици и
удавници.
И морето реве,
            страстно,
водорасли
 кървят
 устните.
Подводни течения
властно,
теглят лодките
напуснати.
И люлее,
люлее
вълните
мъртвият,
зъл,
прибой.
А.брегът
мрачно
изгрибва
задушена
 риба
         в скалите...



"   "   "
Ослепените камъни
мълчат под вълните.
Сред громол и напъни
морето крещи,
с вика на чайките,
писклив и ленив,
на гларуси с врясъка,
с воя на ветрове...
Само  корабите
летят, изпуснати,
като напъдени
       синове...