ПРОЗА

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

ОНЯ С ПЕЖОТО...

/новела, електронна книга/

eлектронна книга 2015г

Всичко стана като в някакъв сън. Возилото му достигна очертанията на най- крайните дворове и, понеже нямаше каквато и да е друга алтернатива, пое по излезлия.насреща.му лек наклон на пътя, възви полека в посока "юг"и отново увеличи скоростта си. Марин, човекът зад кормилото, прекара по навик длан по.челото си, сякаш.да махне, случайно попаднала там. по някакъв неведом начин,дошла от нищото, лепкава паяжина. От тук нататък, с малки изключения, шосето продължаваше почти по права линия, чак до първите покрайнини на големия град,.макар че и селцата, през които се движеше сега, също можеха дв се нарекат покрайнини, те по нищо особено не се различаваха от тези тук, освен по малкопо-разпуснатия си, ако.можеше така дс се каже, външен вид. А и къщичкитетук бяха някак си по-малки, по-дребнички изглеждаха и в профил, и. анфас. Влиянието на голямата градска грамада обаче се чувствуваше осезателно и тук, вече имаше постройки, които забележимо се "големееха", грабваха окото от раз. Чамкоров

затова и.беше предпочел.стълпотворението край опнатия по всичките посоки на света столичен паваж, където отвсякъде те притискат.вече забележимо. "големее-щите" се постройки на току-що. "излюпилите " се, изкачащи като.че ли от.нищото всякакви видове магазинчета, работилнички, и пристройки, които даваха смисъл и съдържание на живота на обитаващите ги, от ранно утро да късно през нощта. Атук-таме прозорчетата на тези изтърсаци на сградния фонд, както бяха придобили наименованието обобщено, светеха и.през цялата нощ, за да се произвеждат в тях различни хранителни, най-често, номенклатури, а, успоредно с тях и нехранителни. Това доставяше истинско удоволствие на прииждащите и.през деня, и.през нощта тук селски труженици, които бяха избягали като от.чума от така наречената и придобиваща все по-голяма значимост за онемяаащите дребни.и.разпокъсани селца колективизация.Там преживяващите на "един квадратен метър" от застрояваната, също.така доста усърдно определяна за "жилищна" площ, ставаха все по-малко, за сметка на увеличението им, поголовно, в големиа град, обозначен и.наричан от всички тях, живеещи и неживеещи, с привлекателното, топящо се сякаш върху устните при произнасяне име Столица, с главна буква отпред!

Марин Чамкоров също.бе един от.многото нови преселници в големия град, само че се бе ориентирал малко по-добре в непрекъснато променящата се, микро и.макро обстановка в станалия голям само.за няколко изминали години.красив и в.неуютността си, голям столичен град. Нямаше кой знае какви големи амбиции,.бе завършил само седми клас на основното училище в родното си село и не се притеснвваше.кой знае колко.как ще я.кара по- нататъка. Към.края на петдесетте, когато придоби.възраст,за да може да постъпи някъде на работа, изведнъж се оказа,че няма нито как, нито къде това да стане: селото му си имаше и кметски наместник, и писар, и бирник, и военноотчетник, макар че той си нямаше и ценз за тия

длъжности, а в току- що образуеаното ТКЗС длъжности като.счетоводител, касиер, деловодител се оказаха още по-недостижими за него, освен диплома,.която вече нямаше как.да вземе, /нямаше и.къде!/, а и времето за това беше офейкало, то и.най -

обикновена работа не.можеше да се нсмери, дори да кара тор по.нивите, както правеше, докато подрастваше, защото за това си имаше трактори и.трактористи, аако речеше да стане такъв, пак не.можеше, защото нямаше образование, за да се запише в курсовете, а той нвмаше как да поправи в дипломата си "завършил седми", на "завършил осми" клас! По същия начин не можеше вече да изкара и курсовете за шофьор, освен за курса, където обикновено взимаха двойно, за да ти дадат кетап, необходимо бе да си купиш и нова диплома,че си завършил осми клас, а това беше още по-скъпо за уреждане. Пък и по-опасно, защото и двете страни, участвуващи в "сделката", можеше да бъдат осъдени, тъй като много по-лесно.можеше да се разбере кое как е станало. И кога!! Близките му все пак намериха изход от положението, успяха да го уредят някак си. Те просто отдалечиха много от близки и познати мястото, службата, хората, с които щяха да си имат работа, сведоха числото на запознатите, замесените в сделката, до нищожно малко на брой, цифром.... и словом до един човек от едната страна, един човек от другата.Така вече нямаше и не можеше да има излишни свидетели за извършеното, на практика се брояха на пръсти използуваните, както и "потърпевшите".Всички щяха да си мълчат, докато са живи, поради това, че и от двете страни са заинтересовани да си стискат устите, дори и престаравайки се, като ги заключат завинаги. Така сделката, която можеше да се класифицира като сделка на века, за участвуващите лица и страни бе засекретена за всички, докато са живи, а и след това, ако не станеше нвкакъв поврат и смяна на властта, но такова нещо бе изключено да стане, тъй като една от участвувалите страни бе именно самата власт,в лицата на представляващите я в случая хора, а другата страна - бъдещата, т..е.,пак същата власт, облечена, макар и след необходимо дадения, от бликите на новоназначения, порядъчно голям подкуп. Всички.лица, замесени.в сделката, бяха необходимо доволни - и досегашната, заседнала в тресаището си, така наречена власт, в ролята на използуваните, в една или.друга посока, свои служители на управлението или т. н. милиция, и.новоназначения неин.бъдещ верен.служител, Марин Чамкоров,.летящ сега по почти мокрия от падналата край.него нощна роса, асфалт!...Тъкмо излезе на предпоследната права отсечка, където, след района на жп гарата, къщите на селището оставаха наредени само от дяснатс страна, над шосето, от лявата бяха.още неизсъхналите, след разливите на Искъра, блата. и... Преди още да бе успял да помисли.за това, което се виждаше по.опустялото в късния нощен час шосе, стъпалото на левия му крак вече натискаше плътно и силно съединителя. Като насън чу изсвистяванвто на предните гуми, предницата на колата като простреляна се заби на място, след метри спирачен път.Едва не претърколи изникналата сякаш от нищото пред нея количка, която едва не се обърна по гръб, но се разлюля само и остана, цяла и невредима и, най важното, на мястото си и с натоварения върху нея багаж. Водачът.бъро отвори вратата и изтича напред да види какво се е случило с количкаря, защото съвсем.ясно.видя, миг преди да докосне със стъпало съединителя, че зад количката.стоеше човек, мъж като него, който явно я.тласкаше, с двете си.ръце, напред... От количкаря обаче нямаше и.следа и милиционерът, който, за да.пътува по-спокойно, и сега не беше, както.и.всеки.друг път, когато.тръгнеше.на път, с униформата си, започна да се взира в тъмното около количката, "препипа"с очи и книжните чували, които бяха нахвърляни отгоре й, "заредени" най-вероятно с цимент или някакъв друг вид строителен материал - пясък, вар, или пък тор от домашни.животни, дори обикновена жълта глина, от която бъдещите новодомцк си правеха тухлите или кирпича, само за да изградят нещо подобно на дом, и да има къде да подслонят глави вечер, като се завърнат от работа... Нищо.забележимо, ако.изключим количката. Нищо.съществено.не успяха да различат очите му и край нея! Нито човек, нито дори и сянка от такъв, или нещо.друго,.което да напомня за неговото скорошно присъствие тук, на.шосето... Освен, повтори си, като че ли чак в.подсъзнанието.си Чамкоров, да се е изпарил.по.някакъв.неведом.начин! Той обърса, по навик, ръцете си една в друга, все едно че е пипал.нещо около количката, или пък, колата, пребърка, както бе свикнал, и левия джоб на панталона, за да извади и кърпичка, която обикновено.винаги държеше там, но се сети, че вече бе видял, че я няма там, забравил беше дя я вземе още в родното си село, откъдето.бе тръгнал преди няколко.часа и където още беше разбрал, че я е забравил, като я потърси там. Сержант Чамкоров не се двоуми много-много като как да постъпи в случая. Още в същия миг, когато се изправи край изоставената без какъвто и да е стопанин, сама на себе си, строителна количка, с натъркаляните вътре в нея надве-натри няколко книжни чувала с познатата и на него самия опаковка от сиво-бежова, многлпластова, порядъчно омърляна плътна хартия, той разбра сякаш всичко, което му бе нужно да знае. Въртеше се на .едно място и оглеждаше посоките, за да отгатне накъде бе побягнал нарушителят, защото за Чамкоров той си беше точно това, най-обикновен, дребен или дори и по-едричък нарушител, докато не се разбереше какво именно по-точно...А и това нямаше да бъде трудно да стане, след като поганецът бе оставил толкова ясни и значими следи..."Абе, мене ако ме питаше някой сега, щях да се закълна, че това си е чистак кражба от някъде, може би съвсем наблизо, ама то щеше да се разбере от следствените органи, които, сега за сега, отсъствуваха от мястото на "полесражвнието",т. е., щяха да се появят чак утре или в други ден тук... Нещо му подсказваше да си помисли, че това, случилото се току-що де, си е най обикновено, а може би и по-едричко, по- завързано и, не само пътно ЧП и че може още сега да позвъни в службата си или пък в някоя друга такава /защо ли пък друга, замисли се за миг, но не си отговори, само махна с ръка, както един баща би махнал подир невръстния си още син, прощавайки му някакво дребно провинение/ и... Изведъж загря защо, понеже можеше да си го прибере този цимент! Не се съмняваше, че може да е и нещо друго, например пясък, или земя от село , ако е съседно /къде ти?!/, по-скоро прескачаше в главата му, че и на него самия може да му свърши някаква полезна работа този цимент, разбира се...Без да размишлява повече, Марин Чамкоров изтича бързо назад, отвори багажника на "Пежо"-то и една от задните врати на колата, прикара я по-близо до местороизшествието, натика набързо кое-къде свари, хлопна здраво и двете врати. Седна отпред и отпраши към светлините на големия град, които от тук още се виждаха как блестят в далечината като огромни, светло-жълти, примамливи гирлянди, готови всеки момент да го поемат в, сякаш разтворените още от отдалече, обятия на огромния, изглеждащ супер луксозен за обитателите си, пореден жилищен столичен комплекс.

Събуди се късно, малко уморен, сякаш цялата нощ се бе сражавал с някого. Не слезе навън да разтоварва багажа, тази работа бързо и безшумно бе свършил малко след полунощ, още като пристигна в почти запуснатата си по ергенски "бърлога". Бе успял, впрочем, ожениха го набъро на село, още преди да поеме към големия град, да не би там да се "забъкне", както казваха в селото, да забрави да се ожени! "Сбогом Българио, отивам в София!", бе се излуснал да произнесе на изпроводяка Марин, което много хора чуха и видяха, когато го изпращаха и не само не забравиха, ами при всеки що-годе удобен случай също така екзалтирано го преповтаряха и препотретяха. Когато се сетеха и им идваше на сгода в някой от множеството селски разговори, които селяните непрекъснато поддържаха, хем да си направят удоволствие, хем да не го забравят. Имаше и други подобни "сентенции", авторите или собствениците на които бяха станали знаменити. " Коги съм.пошла, кьорава да съм.дошла,!", бе изрекла другоселка, след като вече бе станала снаха на селото, това също се помнеше и.преповтаряше от живущите и всеки си го приемаше или.отхвърляше по свой начин, от негови си позиции. Марин, естествено беше като останалите хора от селото, не придиряше много, но и не се засягаше също така. Е, изпуснал се човекът веднъж, казал нещо по така, с това си и останал, да го цитират земляците му, когато имат нужда, за ум и разум на останалите, почти се бе екзалтирал от своята напълно законна и нормална радост, или пък мъка, щекотлив проблем, както е при другоселката, поела към новото си местоживеене с прекалено голяма кошница...А в село като неговото по-възрастните отнапреж помисляха за всичко - пораснал ли е момъкът, трябваше да го оженят незабавно, още повече и ако са успели да му намерят и най-подходящата, като за него, работа. По този начин, смятаха по-възрастните, те свършват и двете работи наведнъж, работата "опечена", семейството налице, веднага се "отваря" възможност да се помисли, и то, навреме, и за децата, за които не може и не бива да се чака! Печелеха, двата рода, и от друго, не съвсем просто или незначително - двамата млади оставаха да живеят в родното село, което не само съкращаваше купища разходи, но им носеше и редица други придобивки, което правеше пък съвместния им живот и по- лесен, и по- смислен.А и те, и двамата, си оставаха на и за селото. Инак момчето можеше да си вземе за жена другоселка, или, недай Боже пък, гражданка! И в двата случая селото губеше и двамата млади /род на мъжа ставаше родата на жената/, а, допълнително, селото можеше да загуби и евентуалната потърпевша, която, като изпусне нашето си, селско момче, можеше и стара мома да остане, и в чуждо село или град да се задоми, там деца да народи и да отгледа и да подпомогне за увеличението на прирастта там, там да разположи челядта и по такъв начин да увеличи тамошното, а не родното й,селско народонаселение! "На село хората, - мислеше си милицонерът, като че ли са малко по-умни, отколкото тези в градските покрайнини /къде ти такова чудо, до се уредиш на ново място, особнно в град и ако е и по-голям, в самия му център, такова чудо рядко биваше да се случи, почти невъзможно изглеждаше!/ Докато гражданите се "развяват", в повечето от случаите, поради големите разстояния между дом и месторабота, както и до учрежденията, които ежедневно трябва да посещават, за да оправят какви ли не изисквания на властите, хората на село понякога трябва да изминат само няколко крачки, за да си свършат работата, без да се налага да си губят времето и по опашки, и заради всякакви други разправии, които на село обикновено няма как да стават, тъй като хората така добре се познават помежду си, че всеки от тях лесно намира най-лесния и най-пряк път да стигне до решаването и на най-заплетения казус. За разлика от гражданите, на които и времето все не достига, и парите, и още много други неща и компоненти, при липсата на които животът на човека става напрегнат и тежък, а често дори и безсмислен. И наистина, хората от село много ло-лесно, много по-бързо, в сравнение с тези, живеещи в града, постигат своите цели, решават проблемите си, така че стигат най-често по най-лесния и бърз начин до постигането на обмисляната най-често от всеки здравомислещ човек максима "и Вълкът да е сит, и Агнето - цяло!"

Като поотрасна и започна да се вслушва в приказките на по-възрастните от него, т. е., когато старците и бабите решаваха, че могат да си говорят за всичко, което напираше да излезе от, често попресъхващите им вече и почти беззъби уста, по-разговорливите , от тук, от там, успяха да му разкажат и историята с баща му, Спасо, над която всички по-големи, в различно време, но по всякакъв повод и начин а често и без видима причина, използуваха, за да разведряват духа си и която Марин не прие твърде усърдно, като си мислеше, че само се подиграват с него. По късно размисли и се съгласи с обясненията им, че вдъщност те не влагагат корист в думите си, а ги използуваха, както и в много други подобни истории, случвали се не само с техни близки, но и с тях самите понякога, имат ги просто в съзнанието си като селски фолклор и все едно че си хвърлят в устите си по глътка ракийка, отвреме-навреме, първак, разбира се, когато започват да си ги разказват тия смешни работи!. И наистина като че ли бе така - цяло.чудо бе да издържиш и да не паднеш от смях край тях, когато развържеха езиците си в някоя сянка по пладне, или привечер. Да не казвам пък какво ставаше между тесните стени на селската кръчма, така наричания от всички местни "хоремаг"!

И сега него самия, Маринчо, го избиваше на смях, като възпроизведеше край себе си техния гръмогласен смях, при изригването на който и кучетата се разлайваха и побягваха, всички живи кучки и кучета на селото!.. А може би дори и умрелите?! Историята беше от проста по-проста и много го засягаше в началото:Та, оженил се на времето Спасо, баща му, и къщичка си издигнали с Катерина, жена му, през ония години хората си помагали непрекъснато, нито един човек не е построил къщата си сам, дори само. две стаички да са! А пък те, в болшинството си са все дву-,че има сред тях и триетажни! Обичали се младоженците, скоро.дошло време Катерина да роди първата им.рожба. Замъчила се един.ден жената, легнала на леглото и се запревивала от болки. "Изкарах си акъла от страх тогава" , - признава си по-късно Спасо пред.представителната част на аудиторията в кръчмата, когато всичко,.което се било случило дотогава, сее вече отдавна уталожило се, успокоило, а хората от селото били преминали отдавна в..предишния си ритъм на живот..Изплашен до смърт, Спасо Власов, такава е истинската фамилия на Маринчо, Власов, другата той си измислил, когато му намерили работа в Столицата, за да не върви подир него легендата за.бащините му "подвизи". Та, изтичал тогава Спасо първо до Нана Мария селската акушерка, която израждала младенците на селото, във всяко село си имало по една такава баба. По.онова далечно. отминало време, липсвали съвсем така наречените в по-късни времена акушетки. както, за по- бързо и по-лесно, наричат след години акушерките от "Здравната служба" или Околийската болница. Заудрял с юмруци по портите така силно, че можело дори мъртвите да стресне накрая: "Нано Марио, Нано Марио!... Отвори ми по-бързо, че не мога да чакам!...Много те моля. по-бързо ми отвори, че не мога да чскам!"

- Какво, бе сине, какво те е подгонило така силно, та си заудрял.по портите като гламав по никакво време? - излязла по бяла дълха риза бабата, тогава нощници и пижами все още нямало по магазините, за да си.купят и.обличат нощем хората на село, дори.и.не подозирали тука за съществиването им! Войната,.Втората голяма .световна война, била все още в разгара си и на селските хора не им.било до гащи и ризи за спане, а да имат какво.през деня да обличат и.носят. Нощем.над главите им прелитали английски и американски .метални крепости, пълни с бомби и фугаси, небето се тресяло от воя на.машините им и писъка на охраняващите ги придружаващи, изстребители, къде ти.имали време дори да чуят, че има такова чудо, наречено още тогава "спално бельо"-

" Нано Марио, Нано Марио, - поетарял като.в несвест Спасо. - Катерина-а..."

- Какво Катерина, започна ли да ражда? -жената знаела предварително за какво е дошъл Спасо, но такъв бил.редът, да попита, за всеки случай!

- Не знам!... Не знам! - повтарял.като.обезумял.в страха си Спасо. - Аз само.едно знам, да не съм.пипал там, да не дъм.пипал...

Е, бабата дотичала навреме! Да, тичала и тя, заедно с по-младия и по-силен и.пъргав от нея мъж, законите Божи налагали това. Бабувала успешно тя и на бял свят се появила и го огласила с рева си първата щерка на Катерина и Спасо, Егненка След година-две историята се повторила, но без словесните подробности, Спасо.бил.вече възмъжал ,,поумнял", пък и сам видял, че нищо.страшно няма, затова и потретили с Катерина, а на бял свят се появил нашият симпатяга, Марин, който, като поотраснал достатъчно за да му хрумне, след като му писнало хората от селото да се глумят със случилото се с тейко.му, най-напред си сменил.фамилното име, за да не го разнасят където и да било другаде, а след това и сам, макар и с помощта на същите тези свои селски съграждани, направил и невъзможното, за да се измъкне също така "накрай света",та да не се глумят повече около него със селските лакардии, свързани с раждането на най-голямата му сестра, Егненка.

Имаше оше.някой и.друг ден, останал неизползуван от отпуската му, та той реши да намине в района на среднощното си приключение, за да подочуе или види нещо , да разбере дали хората от кварталчето са подочули или подразбрали нещо около случилото се снощи, изобщо,някъде, нещоизлязло ли е изобщо на бял свят и т. н., изобщо, знае ли се нещо, каквото и да било то, случило ли се е, каквото и да е. трябва ли да се взимат някакви мерки за по-голяма безопасност!? Напразно, никъде нищо не уловиха ушите му, нищичко, напомнящо.за случилото се, не зърнаха и очите му, Хората бяха потънали в.потайностите на големия столичен град, не бяха нито чули, нито видяли нещо,заслужаващо изострянето на вниманието им,не се предъвкваха каквито,и да е подробности или дочути нови истории от тях не се

разнасяха и клюки, типични за безличното им ежедневие,. всеки със своите ежедневни грижи, нямаха дори един случаен миг, в който погледът им би могъл да фиксира нещо различно, извън границите на съществуванието им.

Генадко продължаваше да гледа,.вече само. въздуха, след отлетялото набързо, сякаш.без дори да се замисля, с някакъв възтъмен цвят старо "Пежо". Той сочеше малко безсмислено, с пръст напред, в невидимото вече, без порещите въздуха лъчи на стопилата се.в далечината кола. Все така искаше като че ли да каже нещо, но не виждаше нито смисъла, нито причината вече, а и на кого да го каже и какво по-точно? Като сянка се прилепи към.тялото.му изпосталялата съвсем от напрежението и умората, а най-вече от преживяното току-що, Кита, задърпа го.надолу,показвайки,ще нещо важно иска да му каже.

- Чувалите! - едва успя да проинесе думата женичката му.- Чувалите, Генадко! Трвбва да ги върнем.обратно...Тези, които.оставихме зад къщато, до.вратата на мазето!...- Беше се съвзела от голямата уплаха, когато оная кола спря край изоставената от Генадко и нея количка с цимент, беше проспала случилото се след това,защото просто се срина и припадна между стръковете домати и телената мрежа, която.ограждаше двора и къщата в него, заедно с градинката, която си бяха насадили отпред!