ПРОЗА

РАДОСЛАВ  ЦВЕТКОВ

ПАША  ЗА  ГЛИГАНИ

/разказ, из сборника с разкази и новели "Зимно слънце" 1989 г./

Филдоско Марикин веднага си направи сметката - два декара допълнително ползване са поне още два пласта сено в повече, или две
шилета... Това значи напролет две, а може и три, и четири агнета, две руна вълна през лятото, отделно пострижината, две тенекии сирене...От АПК-то не се шегуват, казаха,
че ще дават и дадоха - мераклии да гледат повече стока се намираха. Всеки си знаеше изгодата - - АПК-то си облекчава положението със земята, осигурява си работници и си помага в доставката за държавата. А тези, които се нахващаха отново на хорото, също не губеха, а напротив, повече им идваше апетитът с яденето!

На Киселка ставаше страшно сено, почти като планинското - едро и дребно едновременно, с див, упойваш аромат на риган и мащерка, със смесващия се мирис на всевъзможни други треволяци, които по-късно дори не можеш да различиш, като се умешат, но трябва да ги окосиш навреме. защ ото иначе се превръщат в сухи и жилави бурени.

Ливадата беше близо до гората на Трапове, току под самата седловина. Горе, на равното, започваха пластовете на планинските вериги, които продължаваха чак до границата със Сърбия и след нея дори. Долу. под прохода, тъмнееше келяв бучак, сред който изпъкваха туфите на боровите гори, като кръпки по прасците на планината, вечно зелени и упойващи със смолата си. Пак там, до тях, светлееха в резедаво ливади и обложини, пасища, насекли гънките на снишаващия се баир с пътища, ровини и трапове.

На най-високото, под сянката на няколко овчарски ореха, садени още от деди и прадеди, беше новата зестра на Филдоско, дадена му от държавата. Спечен, здрав селянин - бръчките се гонеха на водопад по лицето му, но очите - меки и сини, още не бяха загубили ведрината си - той се потруди здравата, за да възроди мястото. Накара му и тор, почисти го от камъни и тръни, изсече, де що имаше буренак и храсти, грапоса го, за да подсили корените на тревата. А през зимата и рано на пролет на два пъти му разхвърля и два чувала суперфосват.

Не се стърпя и се качи горе,  преди да е дошло още времето за коситба. Искаше му се да се порадва на тревицата, да я погали с пръсти, да приседне кръстато до кладенче- то, което пиздреше неуморно в подножието на чуката и като си отпочине добре, да се напие хубаво със студена водица. Имаше си шобурка това кладенче, струйката пееше тънко и приспивно, докато скачаше в малкото вирче, за да се шмугне като змийче надолу, в треволяка, буен, израснал невъздържано там, дето се прокрадваше  водата, скриващ я от очите на слънцето, за да го пои винаги.

По-добре да не беше идвал! Остави двата си декара  гладки като небцето на филджан, а сега ги намери изровени, сякаш трактор бе "вършал" - дупка до дупка, ров до ров, чак му прилоша накрая, докато гледаше и все повече се блещеше и не вярваше и на очите, и на ушите си дори! Не, не беше виждал такова нещо, а и мравуняци се беше случвало да разравя и премества , като по-млад и малък, и къртичини да разкопава, и Попово прасе да гони с мотиката, или пък с камък, да налива в дупките им газ, нафта, бензин, че и да ги пали ! Главата му се замая на Филдоско, седна под сянката на по-долния от двата ореха, който трябваше да ползува като свой, заради приписаната му, временно, собственост над него, от АПК - то! Седеше под сянката на долния орех и продължаваше безпаметно да се трие с кърпата, закрепена под капата му така, че да не може да се измъкне и падне, а какво триеше по главата си и той сам не знаеше, нито разбираше, кърпата си оставаше бяла и чиста. Опита се да прехвърли мислите си другаде, но и това се оказа ялова работа. Загледа се накрая в далечните възвишения, отдалечаващи  още повече хоризонта пред очите му откъм север, където се провиждаха известните, не само в околията, но и в други кътища на страната, а и в чужбина, забележителни пясъчници, били някога   дъното на някакво море; завъртя един кръг и около станалата вече прочута новопостроена телевизионна кула на Венеца от варовикови зареди, но нищо не успяваше да задържи при себе си вниманието му, дори за някакъв нищожен миг, не за вечност! Кой и с какво бе съсипал мястото му,  където той така старателно се потруди сам, за да го приведе в ред, свършвайки и работата на баба Марикя, която не можа да дойде с него, поради временно влошаване на здравето! И какво лошо му беше сторил  Филдоско, та да му отмъщава оня? Ето, това го мъчеше и въртеше под лъжичката в сянката на ореха, а не онези там, известни по цял свят природни забележителности и прелести.

Не можа отведнъж да се сети като какво ще е това рало, дето беше преорало ливадата му! Не остана дълго, грабна си, без да размисля повече, торбичката и се спусна кахърен към селото.Вечерта дълго си шушукаха с жената, същата Марикя, дето беше му дала името си, на Филдоско, за фамилия,макар това да бе станало по косвен начин от хората в селото!

На другия ден се емнаха двамата - клис, клис, та на мястото на престъплението, горе, на чуката. И сигурно пак нямаше да стигнат до някакво просветляване по въпроса, ако по едно време на Марикя не и текна да погледне горната част на ливагето, дето го държеше отново Кайца, като негов бивш собственик от по-рано, отпреди да направят стопанството..Едно време цялото място беше тяхно, на баща му и дядо му, после стана кооперативно, на АПК-то. Сега за овчарлък раздаваха, за коситба, за събиране на сено, за разхвърляне на тор - кой каквото може, кой колкото може, но да  се осигуряват хора за къра, каквито все повече недостигаха, напускаха някои селото, отиваха за по-добро другаде, други се местеха поради заболявания или възраст...  

От  двадесетина години младите, още пръкнати - недопръкнати, все отхвръкваха по градищата и то в по-далечните и по-големите. Старците намаляваха, земята опустяваше.Трактористите "въртяха" само половината мера, там, дето нивиците можеха да се удържат. Другата половина я хващаше буренът и така я хващаше, че

всичко скриваше от окото. Отново бе дошло време, кой каквото си го е имал преди, пак да си го има и то без много-много да се мори вече във него. Мнозина си върнаха повечето имоти, уж да ги работят по-ефективно, но малцина удържаха на амбициите си и полето още повече буреняса - много ли може да работи човек на, вече тежки,  години?! Тези, които решиха да се понасилят малко повече, Господ одма ги засъбира. Други, дето разчитаха на деца и внуци, пак се оказаха на ялова позиция, трудно се вкарваше човешката глава в говеждия ярем, особено ако вече бе успяла да се изоглави веднъж! Най- предвидливи се оказаха тези, които си взеха по-малки парчета, като Филдоско и Марикя - хем да не се пресилват много-много, хем да и опитат пак сладостта на земята, без да притурят несговорчиво и от горчилката! На Кайцо не му дадоха цялата ливада, защото беше си върнал земята и на още няколко ръта, два декара, за около два пласта. Долната част отмериха и дадоха на Филдоско и Марикя и те така се разпалиха в предначален ентусиазъм, че близо два месеца само за това си говореха: тука ще го направим така, а другото - онака! Да не се "бият" при перченето!

Взе я Филдоско земята, за да си псува ангелите сетне, дето се е захванал с тази щърба работа! Марикя, която беше по-млада от него и малко по-схватлива в селските и в домакински работи /нали, повечето време, той все някъде работеше допълнително,   или  - основно, някаква чиновническа работа, дори и тук,   в сто- панството, а после и в АПК-то, което всъщност бе едно и също нещо, само наименованията и нивата бяха различни, хората, които работеха, всъщност правеха все едно и също всеки Божи ден,  наименованията,  и на предприятието, и на дейностите, понякога се сменяха, но дейностите си оставаха същите /.Та Марикя, като се загледа в ливадата на съседа, веднага забеляза каквото и трябваше! Ама, наистина, това глигани са сторили, тая работа с ровенето! - стигнаха до висшегласие двамата старци, спаружени от слънцето и посивели точно като по-ланските си дрехи, които носеха. Така е, съмнение няма, но защо на Кайцо ливадата си стои цяла, никъде не е разравяна? Нали е една и съща земята, с едни и същи сладки или горчиви корени, дето бяха повикали лакомията на свинете!? Как така неговата  ливада си стои гладка, недокосната, по нея тревата - като детска косица, станала вече за стригане, а върху тяхното парче не може очите на човек да издържат на гледката, която се разкриваше!?

Филдоско се хвана  за брадата си, остра като брада на козел, облакати се на коленете си, както бе кръстосал крака в края на сянката на долния орех. Марикя  прибра колене към изпосталелите си гърди и двамата се заклатиха отнесени двамата - мисъл   да мислят: като как, аджеба, е станала тази работа, и то така, че едното място е разровено, а другото и хабер си няма за това? Дълго се люшкаха така двамата старци, омаломощени от обедната жега. Рядка пот браздеше по лицата им.

- Това мекере, Кайцо, той ще да  я е свършил тая ми ти работа!- изведнъж сякаш му просветна пред очите на Филдоско. - И знаеш ли как е станало това?

Марикя вторачи в него острите си, избеляли зеници: -Ъ?

След малко двамата се спешиха набързо по слоговете, по-

скоро да стигнат до селото.

- Той ще ми учи краставичар как да си сади краставиците! - въодушевяваше се Филдоско и се държеше по стръмното за празния ръкав на жена си /ако падне той, да не завлече и нея; за себе си беше сугурен, че тя няма толкоз сила, за да го издърпа след себе си по нанадолнището!/ Тя пък се беше вкопчила за него с все сили - нали са си слабосилни и двамата, да не се гътнат някъде по долищата! Не бяха сигурни напълно, но решиха да опитат, може пък и да улучат!

Филдоско и Марикя не се оплакаха на никого, нищо не казаха и на кмета. Поизметоха хамбара и събраха от един пресег кофа царевица. Взеха и от роднини някоя и друга луберка допълнително, уж отдавна я били свършили, царевицата, да не бие на очи, че се запасяват заради нещо," поо..." -така! За всеки случай, изтърсиха,че тяхната царевица била свършила, но трябвало да сварят малко за прасето!

На сутринта рано-рано, още по тъмно, изпълзяха на Киселка, смазани от тежестта на  зърното. Разпръснаха го за нула време по чуждата мера, оглеждайки се зорко да не ги види някой, че да вземе и да се развика / -Ще се подмокря от притеснение! - помисли си в суматохата по разпръсването, Марикя, ще трябва после чак до село да слизам мокра, недай си боже, и да падна някъде, че и да се окалям и така да се прибера, ще помислят, че и другата работа съм свършила и тогава съвсем нормално,"невинно" ще запита някоя от съседките: - А къде сте били?- И, още: - А какво сте правили, та сте се изпонацапали?"... - Па още си ви е и време! - ще подхвърли и комшийката Мита Мутина, тя още си му е мераклийка, на Филдоско, едва ли е наясно как могат да стоят нещата, след като не е опитала нито веднъж с моичкия, Господ да ми го пази ...Пфу, да не дава Господ да ни се случи нещо подобно, в земята ще потъна от срам!...

Зърно до зърно хвърляха, сякаш засяваха нива! Царевицата нямаше да поникне, тя друга работа трябваше да свърши!

И я свърши! В това се убедиха старците два-три дена по-късно, когато  отидоха да проверят.

Качиха се уж да пооплевят тревата, ако има клечорак, довеян от ветрищата, да почистят и него, та да не пречи, когато дойде време да се коси тревицата. Кайцо не беше идвал още. Сигурен, че "овцете са в кошарата", както казваха местните, той щеше да чака да дойде времето за коситбата и тогава да се появи, за да икономиса едното идване! Ама само с чакането си остана, когато дойде да хвърли един поглед, ей така, за парлама само подготвен, - цялата му ливада бяха преорали с кътниците на глиганите, надлъж и нашир, да вземеш картофи да насадиш по браздите! Което не беше изровено, бе изпотъпкано. Филдоско и Марикя побързаха,  ни лук яли, ни лук мирисали, да се приберат на село, дума не обелиха, все едно не са и ходили.

Кайцо не се и обади, да се оплаква. Ходи един ден с косата и бруса в торбичката, пог- леда, погледа, но нямаше на кого и какво да каже, сам си беше измислил наказанието, никой и не му беше виновен в нещо! Слезе в селото, а после отиде да коси другаде!...

Есента се случиха и двамата - и Филдоско, и Кайцо,- в един и същи ден, да зариват трапищата, изкопани от свинете. Пот течеше от затлъстялото малко, изглеждащо голямо някак си лице на Кайцо, очите му постоянно се давеха в нея, та се налагаше непрекъснато да се забърсва  с  някой от  засуканите до над лакътя му ръкави на ризата, така, за по-лесно, но думичка не каза напреко на стареца. Псуваха я и двамата мъже проклетата свинска напаст, "Докъде стигнахме?"- оплакваше се единият, "Живи  ще ни изяде!"- допълваше другият, помагаха си, където земята се беше спекла повече, разкопаваха това, което бяха оставили след себе си глиганите, за да може земята да се поизравни мъничко, та да стане на година тревата отново удобна за косене. Обядваха заедно, седнали  върху  двойната сянка между двата ореха, пак псуваха и пустосваха. Чудеха се на това, как глиганите точно тук, в  почти удвоената сянка на двата ореха, в техните ливади, бяха намерили най-подходящото място за пашата си, какво толкова ги е подмамило... А накрая, вечерта, като слязоха в селото, "удариха" по една ментовка в хоремага!

На другата пролет глиганите оставиха ливадите им на мира. Някъде другаде бяха преместили пасищата си.