ПОЕЗИЯ

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

С МАГАРИЦАТА МАРИЦА

НА ВОДЕНИЦА

/приказка за най - малките/

електронна книга - 2000г.

(продължава от бр.9/14/2015г.)

И, напук на магарица,
и, без капчица срамица,
не подхвърля пред колица
нито грам от студеница!

Нито хвърля пред колица,
ни оставя за Марица!
Тъй, корица след корица,
падат, но извън Марица!

А ухае студеница! 
Искри мята над орница.

Гладна-жадната Марица,
се замайва пред колица.

Пустата му любеница!-
Как не падна къс корица
пред проклетата колица, 
да си близне магарица!


Не! Нещастна е Марица! -
Как да вкуси студеница,
 като, впрегната в колица,
е далеч от любеница?!

Ох! .Замайва се главица.
път не вижда магарица!
Байчото от Боровица
грам не хвърля от корица

И върти, върти главица.
И криви, криви колица.
Пуста, гадна  любеница! -
Ядва ли се без Марица?

 Даже трошчица, трошица,
не остава за Марица.
И се тюхка магарица:
- Любеница! Никаквица!-

Криво-ляво, браздулица,
прави в утрото и спица!
Байчото от Боровица,
върху капрата се брица! 

Въх, раздрънкана колица!
А не струва ни парица,
пустата му любеница, 
но  циция е десница!...

Ах, нещастната  Марица!
Кой я впрегна в таз колица,
с три чувалчета пшеница
да върви на воденица?

Знай се, може и Марица
да е сбъркала. /Душица!/
Да не беше таз колица!
Да не беше любеница!

А сега, отзад с колица,
пренещастна е Марица!
И не може, за срамица,
грам да близне любеница! -

Само си върти главица,
бедната ни магарица,
но в очи и - студеница!
Магарица - фанатица!

А на капра на колица,
байчото от Боровица,
все тъй весело се брица,
с любеницата в десница!

Изкриви й се в душица
на добрата магарица:
нали пуста любеница,
не излиза от главица!

И, тъй както, със колица,
кривулеше магарица,
през зелената орница,
спъна се сред път Марица!

Спъна се сред път Марица,
но подпъна и колица
и тъй прасна в зрака спица,
че събуди и орница!...

Върху капра на колица,
със олекнала десница,
байчото от Боровица,
в миг изпусна любеница!

И се шмугна студеница,
студеница, никаквица,
изпревари в миг колица,
срита се със магарица!...

Ужас  ням обзе Марица.-
Тя се втурна през орница,
като хала, със колица,
попиля за  миг пшеница!...

Любеница, студеница,
ах, коварна никаквица,
що се сурна под колица,
та изплаши магарица!?

Ужасената Марица,
си помисли: Смок! Смочица!
/Кой ти помни любеница?/
Може да е и... змеица!

/следва продължение/