ОТРОВНИЯТ АЛУМИНИЙ.
Отровният алуминий навсякъде около нас!

Източник:http://zdravnaakademia.blogspot.bg/2015/05/blog-post_4.html

        Алуминият е химически елемент, обозначаван със символа Al. Той е пластичен, сребристо-бял, немагнитен метал.

Алуминият е третият по изобилие елемент в земната кора, след кислорода и силиция, и е най-изобилният метал в земната кора - съставя около 8% от нейната маса.



Oтличава се с ниска плътност, висока пластичност и устойчивост на корозия. Поради това неговите сплави са високо ценени в индустрията - при производство на самолети, в транспортния сектор и изцяло при производството на структурни компоненти. Въпреки това алуминият не се използва в метаболизма на никоя форма на живот, а за хората може да бъде много вреден.





Неговият естествен цикъл е геохимичен, заключен в литосферата. В процеса на еволюцията е бил изключен от биохимичните процеси и неговото място не е в биосферата – флората и фауната на Земята. Следователно биологично активни форми на алуминий не съществуват.





Понеже не всички осъзнавали това, стана друго…





Преди 125 години започнала Алуминиевата Епоха и ние живеем в нея, макар често да не си даваме сметка за това. В края на 19 век било установено, че алуминият представлява много рентабилен природен ресурс. Неговият добив и използване в производството започнали да се развиват и така се създал един процъфтяващ бизнес.



Алуминият не е трудно достъпен поради неговата изобилност, а физическите и химическите му свойства позволили да намери широко приложение в нашето ежедневие. Всички познаваме алуминиевите декоративни елементи и конструкции – гледаме ги често и понякога ги притежаваме. Алуминият се среща в нашите кухни, стаи, офиси, той е много близо до нашата храна (алуминиевите съдове, опаковки и други), намерил е много приложения в козметиката, фармацията и медицината. На всеки земен жител, в днешно време, се падат годишно по 11 кг алуминий – такова е неговото търсене. Понякога се заблуждаваме, че повечето алуминий (като суровина за производство), се получава в резултат на рециклиране, но фактите показват, че половината алуминиева продукция никога не се рециклира.

След като алуминият е изваден от литосферата и толкова активно въведен в биосферата, настъпва изменение на неговия цикъл от геохимичен в биохимичен. Това изменение е пряк резултат от човешката дейност, свързана с експлоатация на алуминиевите руди. Освен това алуминиевата промишленост замърсява повърхностните и каптажните води с различни алуминиеви съединения, свързани с производствения процес. Това води също до повишаване на киселинността на тези води.





Също често се заблуждаваме, че алуминият е безвреден - такъв е неговият имидж. Нали затова го добавят във ваксините за бебета! Но за това липсват всякакви научни доказателства, а има много научни доказателства и наблюдения, които говорят обратното: алуминият е много вреден. Във връзка със замърсяването на водите днес наблюдаваме 30% спад на растежа при растенията, много дървета умират, умират риби. Въпреки че не само алуминият е отговорен за това, той има сериозен принос към тази трагедия.

Алуминият стана биологично достъпен, както за растенията и животните, така и (в най-голяма степен) за хората. Вече много трудно бихме могли да го върнем в литосферата, където му е мястото.



КАК СЕ ИЗЛАГАМЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА АЛУМИНИЙ

След като алуминиевата промишленост ни предлага изобилие от алуминий в най-различни форми, естествено хората открили приложения на този метал в най-невероятни области и всякакви производства, които ни предоставят възможността да сме в много близък контакт с него.





Когато се говори за излагане на човешкия организъм на въздействието на алуминий сякаш липсва схващане, че то се осъществява чрез кожата, носа, белия дроб, кръвообръщението. Човешката физиология представлява система от взаимно свързани тъкани, органи и клетки. Всяко въздействе води до някакъв отговор.





Щом един елемент попада, при това в значителни количества, в човешкото тяло, логично е неговото присъствие в кожата, косата, ноктите, външните секрети, устата, носа, ушите, белите дробове, стомаха, тънките черва, дебелото черво, пикочните и репродуктивните системи, ендоепитела, кръвта, лимфата, потта, сълзите, тъканните органи, костите в цялото тяло.





Присъствието на алуминий в тялото се установява с изследване на урината. Не се измерва къде и колко има от него.
Обувки


Най-вероятно не си давате сметка, че повечето от съвременните, ултра изолиращи, предпазващи от изпотяване стелки в обувките са направени с алуминиево фолио. И не говоря тук за евтини китайски обувки - наскоро купих на внука ми (9г.) модерни маратонки на реномиран производител. И познайте какво намерих върху специалната стелка (широко рекламирана върху етикета като "супер - хипер - мега") - беше цялата покрита с алуминиев филм, и то от страната на стъпалото! За щастие се отлепи и можах да я изхвърля - не се сетих да направя снимка, но като потърсите стелки с алуминий ще откриете голямо разнообразие.











Козметика


Козметичните продукти ни осигуряват локален контакт с алуминия. Използва се като добавка към много кремове, лосиони, гримове (включително тези за устни), слънцезащитни кремове, средства срещу изпотяване (дезодоранти).









Чрез козметиката алуминият стига до потребителя по две причини:
Тъй като е предвиден в производствената рецептура, се слага нарочно в продукта.
Въпреки че рецептурата не предвижда включване на алуминий като съставка на продукта, в процеса на производството неволно попадат в него алуминиеви замърсявания.




Лекарства


В много лекарства нарочно се слага алуминий, понеже това е предвидено в рецептурата. Когато не е умишлено, пак имаме налице неволно попадане на алуминиеви замърсявания в процеса на производството. Ето кои популярни медицински средства със сигурност съдържат алуминий:
Антиациди
Буфериран аспирин





Само с тези два вида лекарства, посочени горе, можем да изконсумираме от няколко десетки милиграма до няколко грама алуминий дневно. Допълнителни източници на алуминий са:
Ваксини





Противоалергични средства
Хирургични протези
Стоматологични протези
Разтвори за хемодиализа - наблюдавана е 10-кратно по-висока от допустимата концентрация на алуминий в мозъка при пациенти, третирани с разтвори с високо съдържание на алуминий
Разтвори за хранене на преждевременно родени бебета








Диета


Чрез „излагане“ се разбира предимно диетата, като възможен източник на алуминий. В тази област са извършени най-много изследвания и са установени норми за безопасност. При изследвания на различни диети били измерени различни съдържания на алуминий – от 1 до 20мг/ден. Не били взети под внимание няколко важни фактори:



Замърсяване с алуминий в процеса на приготвяне на храната: използването на съдове и друго кухненско оборудване с алуминиево съдържание може да доведе до 2-3 пъти по-висок дневен прием на алуминий (това обезсмисля установяването на нива на алуминий в храната, преди нейната обработка в кухнята).





Анализ, проведен в "The International Journal of Elektrochemical Science" доказва, че готвенето с участие на алуминий предизвиква нарастване на риска от развитие на остеопороза и заболяване от болестта на Алцхаймер. Човешкото тяло може да толерира до 1мг алуминий на 1кг телесно тегло, след което започва да кумулира алуминия в мозъка.




Изключително изненадващ е факта, че с едно хранене можем да си доставим до 139,2мг алуминий, в зависимост на начина на приготвяне на храната. Световно разпространена практика е да се готви, пакетира и съхранява храната в алуминиеви опаковки.










Когато алуминия е студен, неговото проникване в храната е на минимално ниво. Нещата коренно се променят когато настъпи повишаване на температурата. При 150°C скоростта на проникване расте с опасна скорост. Учени изследвали 5 различни видове месо (свинско, телешко, биволско, пилешко, пуешко), завито в алуминиево фолио и готвено при различни температури, над 150°C. Открили, че съдържанието на алуминий се повишило с 378% при червените меса, и с 215% при пилешкото и пуешкото!






Използване на специфични допълнителни продукти с високо съдържание на алуминий.
Индивидуални хранителни навици, като редовно хранене в заведения за бързо хранене.
Съдържанието на алуминий в „естествени“ продукти, хранителни добавки, витамини – и за тях липсва оценка.
Използване на алуминиеви тави, тенджери за варене на мляко, тенджери за правене на сокове и т.н.






5. Добавки към храните, като:
Е554 (натриев алумосиликат - в сухото мляко, сухата сметана, какаото на прах, редица прахообразни и насипни продукти, в т.ч. захар, сол и техните заместители, подправки, подобрители за тестени изделия; използва се също при приготвянето на твърди сирена и продукти от тях, храни, опаковани във фолио и такива, произвеждани под формата на таблетки);
Е556 (калциев алумосиликат - декстроза на прах, много прахообразни и насипни продукти: сол, захар и техните заместители, подправки, подобрители за тестени изделия, сухи млека и сметани; употребява се и при направата на твърди сирена и продукти от тях, и при храни, плътно опаковани във фолио; също в технологичното производство на захарни сладкарски изделия, продукти под формата на таблетки, биологично активни добавки; в шира, сокове и вина добавката изпълнява роля на филтриращо вещество, прояснител, сорбент и флокулант);
Алуминиево-калиев сулфат - използва се за избелване на брашно.
Е 173 - алуминий, използван като оцветител, например за окрасяване на сладкарски изделия.
Е 541 - натриев алуминиев фосфат киселинен, прибавян към бакпулвер, топени сирена, печива.


Освен това да не забравяме алуминиевите опаковки за вафли, бисквити, шоколади и други продукти.




Питейна вода


При пречистването на питейната вода се използват коагуланти, които всъщност са алуминиеви съединения (напр. алуминиев сулфат). Допълнително се утежнява проблемът при последващата филтрация на водата, защото при този процес се отстраняват органични материи, които иначе биха се свързали със свободния алуминий.








Въздух


Във въздуха, който дишаме, има частици алуминий с различни размери, форми и в различни композиции. Тяхното съдържание варира в различни райони. В девствената Антарктида въздухът е един, а в промишлените райони на Китай, например, е друг. Като критерий за чист въздух, по отношение на алуминий, е приета нормата от 100 нанограма на кубичен метър въздух. Дишайки този въздух, в рамките на един ден, ще премине през дихателната ни система 1,4 микрограма алуминий. В индустриалните райони съдържанието на алуминий във въздуха може да бъде хиляда пъти по-високо и тогава ще вдишаме за един ден 1,4 милиграма алуминий. Това може да бъде още повече, когато работим на специфично място, когато пушим цигари, използваме алуминиеви принадлежности за кокаин или хероин (не е ясно, кое тук е най-страшното), използваме козметични средства в аерозолна форма (като дезодоранти).




Спорт и почивка


Басейни - тук също се използват алуминиеви съединения за коагулация, както при пречистването на питейната вода.






КОЛКО АЛУМИНИЙ ПРИЕМАМЕ

В днешно време начините за излагане на нашите организми на въздействието на алуминия са много и разнообразни. Актуални изчисления посочват , че пряко сме изложени на 30мг алуминий/ден. За сравнение, през 1950г. това е било 1мг/ден. През 2050г. се очаква стойността да бъде 100мг/ден.





Никой не знае колко алуминий изяждаме, колко вдишваме, колко абсорбираме през кожата, колко ни инжектират или вкарват със системи и колко от него успяваме да отделим . Някои хора нещо мерят, но едни им пречат да го измерят, други не им обръщат внимание, а алуминиевата промишленост продължава да цъфти. Едни печелят големи пари, други губят единственото си богатство - здравето.





При тази липса на жизненоважна информация и умишленото избягване на нейното търсене, много впечатляващо изглеждат грижите, които медицинската система полага особено за новородените, недоносени бебета. Доказаните, признати прояви на токсичност на алуминия включват алуминиевата деменция, анемия, костни заболявания. Когато едно бебе се роди преждевременно, то най-често е подлагано на парентерално хранене, а тези разтвори съдържат алуминий - особено киселинните разтвори в стъклени бутилки, като калциев глюконат. Въведен парентерално в бебешкия организъм, 75% от алуминия се запазва в него - това доказват измерените високи нива на алуминий в серума, урината и тъканите (за съжаление: установно при аутопсии).













ВХОДОВЕ ЗА АЛУМИНИЯ
Кожа


Очаква се минимални количества алуминий да преминават през този вход. Това схващане се оправдава със строежа на кожата, а също чрез проследяване на въздействието на антиперспирантите върху количеството алуминий в урината. Значи: използването на антиперспиранти не води до значимо повишаване на нивата на алуминий в урината, следователно той не преминава през кожната бариера и не прониква навътре в организма?! Това е като да тръгнеш от София, да стигнеш до Бургас и там да го няма Иван, който вчера също е потеглил на път. Щом го няма в Бургас, значи: не е тръгнал от София. Така ли?





Не е изключено, този алуминий от антиперспиранта да е влязъл в лимфната система или да се запазил в кожната структура, а може би нещо друго да е станало с него? Има ли кой да разбере?





Кожата ни не е само „бариера“, тя е сложен орган - най-големият в нашето тяло. Чрез потните канали и космените фоликули външната среда има достъп до епидермата, дермата, хиподермата. На този достъп и на връзката между кожата и целия организъм разчитаме, когато се подлагаме на различни трансдермални процедури и имаме оправдано очакване, че те са по-ефективни от оралното приемане на много средства. Само алуминият ли не преминава през тази бариера? Какъв механизъм ни защитава от него?




Нос


През носа влиза поток от въздух, който бива с различна чистота. Много хора веднъж дневно добавят към него малко алуминий, като използват дезодоранти или други козметични аерозоли. Въздушният поток, влязъл през носа, се насочва към респираторния епител и към обонятелния епител, където се намират голям брой неврони. Тези неврони представляват маршрут за алуминиевите частици и комплекси, директно към мозъка.





Върху епитела има слуз, която изпълнява защитна функция и улавя разни частици от въздуха. Тук се включват също алуминиевите частици и комплекси. Основната част от слузта се транспортира към гърлото и оттам отива към червата, а част от тази слуз остава върху епитела, като ни осигурява едно малко депо и източник на достъпен алуминий.




Бял дроб


Белият дроб се състои от дихателни, електропроводими пътища, „обслужвани“ от динамична слуз, която изпълнява две функции по отношение на алуминия:
Отстранява вдишания алуминий
Действа като субстрат, който улавя и разтваря по-лабилните форми на алуминий





Поради динамичната природа на белодробния епител, алуминият се натрупва в него, което води до поемане на метала от белодробната тъкан. Оттам алуминият получава достъп до циркулацията в целия организъм.




Черва


До червата достига погълнатият алуминий, включително този, който заедно със слузта е бил отстранен от носа и белия дроб.



Червата са покрити със слой клетки, които изпълняват функцията на защитна бариера от разни дразнители и антигенни вещества, а едновременно с това осигуряват протичане на характерните за червата абсорбция и секреция.






pH средата в червата е различна при различни хора, а може също да се променя при един индивид в зависимост от променящите се условия. В зависимост от това, алуминият в червата или ще бъде ефективно елиминиран с фекалиите, или ще се задържи в тъканта на лигавицата, а от там може да бъде "успешно" усвоен от целия организъм.




Системни течности


Алуминият попада в кръвния серум и се свърза с кръвните клетки, благодарение на което се разпространява до всички основни тъкани и органи в тялото, включително до мозъка.





Кръвта се смята за основна системна течност, участваща в преноса на алуминий, обаче тук трябва да има уговорка: няма надеждни данни за лимфата, като участник в този пренос. Тези данни, които съществуват, подсказват участието на лимфата в транспорта на алуминий из целия организъм.





Съществуващите данни за присъствие на алуминий в бял дроб, кости, черен дроб, бъбреци, мозък, телесни течности (урина, цереброспиналната течност, пот, семенната течност) говорят, че алуминият достига до всички точки в човешкия организъм.



ДЕЙСТВИЯ НА АЛУМИНИЯ

По принцип се приема, че острата токсичност на алуминия е ниска при LD50=6207мг/кг, а попадналия в организма метал се изхвърля през бъбреците. Но всъщност има неоспорими доказателства за токсичността на алуминия при дневен прием на дози, многократно по-ниски от горепосочената.





На първо място, макар това да е рядкост, някои хора са алергични към този елемент. Реакциите, като следствие от контакт с алуминий или неговото поглъщане, най-често включват контактен дерматит, храносмилателни разстройства и повръщане.





При здрави хора, в действителност алуминият в голяма степен се изхвърля от бъбреците. Но когато сме изложени системно или дори епизодично на високи концентрации на този елемент, или когато бъбреците не функционират правилно или пълноценно, тогава ситуацията е малко, а дори много по-различна. Това се случва при новородените бебета (особено недоносените), но също и при възрастните, здрави хора алуминият води до дегенерация на бъбреците. Съществуват доказателства, че приемът на едва 40мг/кг/ден алумуний е свързан с проявата на токсичност.
Про-оксидант със значителна активност. Описван е като "редокс неактивен" (неутрален) и това прилича на контрабанда.
Екситотоксин. Предизвиква усилено токсично увреждане. При животни алуминиевата интоксикация води до алуминий-индуцираната възбудотоксичност. Аналогично, при хората предизвиква невродегенеративни заболявания. За тези заболявания е характерно постоянно, високо ниво на свободен вътрешноклетъчен калций. Това е в съответствие с възбудотоксичността, която се наблюдава например при болестта на Алцхаймер.
Про-възпалителен. Има силна връзка с възпалителните процеси поради неговата активност като про-оксидант и като медиатор на възпалителни реакции.
Имуноген. Алуминиеви соли се използват като добавки във ваксини и противоалергични препарати. Механизмът на тяхното действие не е уточнен, но има доказателства, които потвърждават тяхната токсичност.
Мутаген. Това действие на алуминия е признато, но незнайно защо изследванията по този проблем са много ограничени.






При проучване, сравняващо стандартни разтвори за парентерално хранене (за преждевременно родени бебета) с разтвори с ниско съдържание на алуминий са установени дългосрочни последствия при децата, които са били подложени на хранене със стандартни разтвори. При стандартните разтвори децата на 18-месечна възраст показали нарушено неврологично развитие, а на възраст 13-15 години имали по-малка костна маса в лумбалните прешлени. Децата с най-висок прием на алуминий имали по-малка обща костна маса.





Отлагането на алуминий в костите не ни прави свръхлеки и здрави. За жалост, нашият скелет е по-различен от този на един самолет. Алуминият измества калция и магнезия от костите, което води до развитието на остеопения, т.е. намалена скелетна минерализация. В допълнение се развиват и зъбни кариеси, защото алуминия възпрепятства калцификацията.





Друг съществен проблем, възникващ в следствие на излагане на токсичното действие на този метал, е свързан с централната нервна система. Както вече споменах, алуминият има тенденцията да се отлага в мозъка, а освен това е неоспоримо, че той е невротоксин, екситотоксин (субстанция, която уврежда или убива нервните клетки чрез свръхстимулация; други примери за екситотоксини са мононатриевият глутамат и флуорът). Алуминият предизвиква изменения във функцията на бариерата кръв-мозък и предизвиква оксидативен стрес в мозъка. Като цяло централната нервна система е изключително чувствителна към оксидативен стрес, индуциран от метали. В същото време са необходими 7 години за елиминиране на половината количество алуминий, натрупано в мозъка. Последното показва много ясно какъв е рискът от натрупването на алуминий, водещо към кумулативно увреждане на мозъка и централната нервна система.






При извършени аутопсии на пациенти, болни от болестта на Алцхаймер, са установени високи концентрации на алуминий в мозъка.



СИМПТОМИ

Първите симптоми при натрупване на алуминий в тялото включват газове, главоболие, колики, сухи кожа и лигавици, тенденция за развитие на настинки, пареща болка в главата, която се успокоява след хранене, киселини и отвращение към месни храни.





По-нататък може да се наблюдават и по-тежки симптоми, като загуба на памет, паралитични мускулни състояния и ментално объркване.




ОТДЕЛЯНЕ

Предполага се, че несистемният (който преминава през храносмилателния тракт) алуминий се отделя с фекалиите. Изследвания предоставят различни данни: между 74 и 96% от погълнатия алуминий се отделя по този начин.





Системният алуминий се очаква да бъде отделен с урината. Тук също не е ясно, колко от този алуминий се отделя по този начин, тъй като резултатите от изследванията поднасят най-различни данни.





Изследването на съдържанието на алуминий в потта поднася много изненадващи данни. Оказва се, че потта съдържа много алуминий и това подсказва вероятността тя да играе важна роля при отвеждането на алуминий от организма. В същото време редовно се намазваме и напръскваме с козметични продукти с високо съдържание на алуминий. Не е ли това някакъв абсурд?




ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРЕДИЗВИКВАНИ ОТ АЛУМИНИЯ

Погледнато по-конкретно, токсичното въздействие на алуминия се свързва с развитието на:
болестта на Алцхаймер





аутизъм
анемия - в следствие на отслабения синтез на хематин и глобулин и увеличена хемолиза
микроцитична анемия - алумуният има директен ефект върху хемопоезата; наблюдаваните ефекти силно наподобяват тези при отравяне с олово
синдром на хроничната умора
макрофаген миофасцит, свързан с прилагането на ваксини
латерална амиопатична склероза






Но това не е всичко!

Алуминият пречи на метаболизма на желязото - влияе на неговото абсорбиране в червата, пречи на транспортирането му в серума и го измества при свързването му с транспортния белтък трансферин в кръвната плазма.
Изследвания върху плъхове, както и наблюдението на конкретни случаи при хора показват, че приема на антиациди, съдържащи алуминий, по време на бременност водят до анормално неврологично развитие на плода.
Също така, при лабораторни опити е установено, че алуминият увеличава свързаната с естрогена генна експресия на раковите клетки при човешки рак на гърдата.
При пациенти на диализа, третирани със съдържащи алуминий разтвори, се наблюдава деменция, проявяваща се с дезориентация, объркване, загуба на памет и координация. Изследвания върху зайци довеждат до подобни резултати - проблеми с координацията, паметта и научаването.




Ето един хубав документален филм за Алуминиевата Епоха (на английски):














Как да се изчистим от алуминия и как да се предпазим от неговото натрупване?





Ежедневно сме изложени на тежки метали като алуминий, кадмий, олово, живак. За съжаление, на нашите тела им е трудно да премахват тези тежки метали. Това води до постоянно повишаване на нивата им в организма, което е честа причина за вредни ефекти върху нашето здраве.

Всички знаем за опасностите от отравяне с олово, но истинският тежък метал, от който повечето хора трябва да се страхуват, е алуминият. Той се свързва с някои сериозни здравни проблеми, най-вече с болестта на Алцхаймер.

Ето няколко сигурни начина за премахване на алуминия от организма:
СИЛИЦИЙ. Д-р Christopher Exley препоръчва да се пие силициева вода. 1 литър на ден. Този метод е доста скъп, понеже машините за производство на такава вода струват много и според учения само 2 вида от достъпните на пазара са достатъчно ефективни. Друг начин е да се пие отвара от хвощ, който също е много богат на силиций. Тук проблемът е в това, че силицият от растителни източници е доста трудно усвоим. Можете също да ядете голямо количество домашни краставици.

Отличен източник на биологично усвоим силиций е диатомичната пръст - избирайте винаги висококачествена, с хранителен клас, произхождаща от сладководни залежи, с аморфна форма на силиций. Приемът ѝ е лесен, не е зависим от сезона, може да се подава както на деца, така и на възрастни, а дори и на домашни любимци. Въпреки че изхвърлянето на тежките метали отнема дни, седмици, дори месеци, след това ще усетите огромна, положителна промяна във Вашето самочувствие.



Наблегнете на храни със съдържание на сяра. Яжте боб и чесън и пийвайте чиста изворна и минерална вода.Можете също да приемате МСМ и ДМСО.
Приемайте пчелен прополис.
Избягвайте да пиете напитки от алуминиеви кутии.





Приемайте МАГНЕЗИЙ и ЦИНК - те помагат на имунната система да се освобождава от натрупания в организма алуминий. При достатъчно количество минерали, алуминия ще има проблем да си намери място в тялото.
Помощно за детоксикация от алуминий приемайте: сок от лимон, джинджифил, чесън, кориандър - всички те са ефективни в премахването на алуминия.
Киснете си краката във водна баня от вода и АНГЛИЙСКА СОЛ (магнезиев сулфат - половин чаша на леген вода) или МОРСКА СОЛ (но не обработена против слепване с алуминий).