ПРОЗА
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ДИВЕЧОВИ МЕСТА
новела, из сборника с разкази и новели "ЗИМНО СЛЪНЦЕ", 1989 г.
/продължение от бр.10/15, год. 2., на сп. "Книгоцвят", 2015./
- Не се надигай много-много! - подхилкваше се почти цинично дребната някога риба Иван Кривошийски, седейки почти винаги от лявата или пък дясната страна на някой от тогавашните му преки началници. - Ще те забележат и... може би дори и спънат!... - Пиеше
, не много, за да бъде по-развързан в своите шутовщини, с които, понякога дори се гордееше, макар и не много, за да не бие на очи. Сега други край него развяваха пешкирите на хороводци, тичаха като луди подир стъпките му, отдавна откънтели край познатите му и, не само изходени, но и почти забравени вече места. за по-лесно припяваха и същите " песнички" и ги изпълняваха, трябва да потвърдим, повече от добре, за да се харесат и на началника си, минал някога, в миналото си по същия, не много сложен, но прекалено перспективен, както се виждаше от примера, път. Разликата от тогава беше, че следващите го по петите нови кандидати за славата, бъдещи началници /защо не направо и - директори, като самия Кривошийски, познатата,"консумирана", т.е., изпробвана вече като пример, личност, което въздействуваше силно заразително, особено при обстановка, в която "титулярът" помагаше нееднозначно за по-бързото постигане на очакваните от всички заинтересовани резултати.
Сега други край него бяха научили рефрена на същата позната на всички вече песничка и, колкото и изненадващо да бе, я изпълняваха добре, понякога дори на няколко гласа или фалцет дори. Чудеше се, Антонов, дали и той самият не пригласяше макар и добре премерено, макар и с доста вял, от времето, което бе изминало, глас?!
Директорството направи от Иван Кривошийски много по-сериозен, по-сдържан човек, постепенно, все още доста младият, за да изпълнвва ролята на началник по мненията и на останалите му колеги, от обкръжението, Иван Кривошийски свикна да бъде само това, което бе и се изискваше от него да е само и в рамките на завода. Другото, унижаващото го, след като бе прогледнал достатъчно ясно в мъглата, която го заобикаляше, макар и като необходим фон и проблясък, прогони от себе си. Дори и в къщи, у дома, се промени. Жена му по-рано доста свободно изливаше своята бясна, сякаш, словохотливост, когато започваше за пореден път да го одумва. А напосле- дък обикновено през по-голямата част от прекаирваното от двамата общо свободно време обикновено повече си мълчи, трае си. Не и се иска, на години вече, изведнъж да се окаже сама и ненужна никому, както би могло изведнъж да се случи! Сама и ненужна? Не, никога и срещу нищо!
Цялата истина за себе си обача само Иван знаеше, Някои от приятелите му като Георги Антонов само се досещаха за това или онова.Получаваше се така, че жена му знаеше едно, начашниците - друго, а подчинените - трето! В завода той беше такъв, в живота онакъв, в семейството си - още по - различен!
Въобще, изглеждаше, поне на него самия понякога му се струваше, че подобно състояние на духа или работите му, го опияняваше някак си, но по-скоро само си изглеждаше. Иван бе до такава степен вживян в себе си и нещата, с които се занимаваше или движеше, буташе сякаш непрекъснато напред, че понякога дори не забелязваше разположението или пък движението на "великите" сили, които движеха или опосредствуваха живота му, както си мислеше най-често и Антонов. създаваше или пък излъчваше около него или чрез самото му приъствие край хората му илюзия- та, че е малко нещо загадъчен, или по-така... непоклатим в отстояването на прин- ципи и позиции! Веднъж, при едни обстоятелства, той беше такъв, какъвто очакваха да бъде...И точно обратното - друг път, при други условия. Неумолим, трудно достъпен, понякога. Весел, жизнерадостен, циничен, - друг път! Тази изменчивост на природата му, или, казано другояче, постоянство на изменчивостта му, бяха непостоянни, несвързани с точно определени обстоятелства или ситуации. Никой никога не знаеше, дори при сходни положения, накъде ще се изметне началникът Иван Кривошийски! Близките му, подчинените му, бяха свикнали, общо-взето, всичко най-често изглеждаше добре или наред!...
Високата му, кокалеста фигура носеше отгоре си не много голяма глава, закрепена на дълга шия и увенчана отпред със запомнящи се много лесно етажи.Тя сякаш потвърждаваше, или ,по-скоро, утвърждаваше комплекса му за липсата или поне недостатъчно дозирана по лицето му и виждаща се задължително мъжественост, извън подчинемието и властта, които се опитваше да внушава, когато "заплуваше" по алеите и пресечките на заводските комуникации, тръгнал към някой от по-малките цехове. Кривошийски и сред хора да е, и сам, все същото впечатление създаваше - сякаш плува, изтеглил вироглаво глава над множеството или над себе си, по-скоро, ръстът му позволяваше да създава подобно впечатление, над множеството, около себе си, сред което винаги изглеждаше, като че ли се намира в центъра му. Той и сред хора да е, и сам, все същото измамно впечатление внушаваше, сякаш че плува, изтеглил глава над бая дългата си шия, или над себе си, дори и никой да нямаше друг наоколо му, повлечен неудържимо от себе си и неудържимите си амбиции, проекти и желания. Като специалист бе сравнително добре подготвен, сам бе положил върховни усилия да бъде постоянно, поне едни гърди по-напред и по- близо до целта от другите, абсолютно винаги! Не изпускаше от погледа, от вниманието си нито една завоювана вече територия, нито едно престижно място, достигнато под слънцето на неговия, както сам той смяташе, престижно изживян живот през десетинагодишното си непрекъснато и трудно препускане към устоите на властта, сиреч, на силата!
3.
Иван Кривошийски и сега бе организирал работата си с въобржение и страст.Той не само бе взел със себе си всичко най-добро от заместниците си, както и подчинените им, по -дребни началници на цехове и производства, но и внушителна група от жени и момичета, класирали се на челни места в ежегодните прегледи или концертни представяния на колективите по художествена самодейност в завода, включително и оркестрантите.
- Като ще се веселим, да го правим достойно! - рече..
А че ще се веселят по всички известни правила на това изкуство, в това никой от хората, поемали за където и да било с него, не се бе усъмнявал дори и за миг- всичко бе правено и разчетено така, че за всеки от тях да има подходящо и интересно занимание, никой да не стои с празни ръце и блуждаещи очи и да гледа или да се чуди какво именно по-точно прави или мисли да стори директорът..
За себе си, досещаше се Георги Антонов, Иван Кривошийски бе подготвил съвсем друг сценарий. Този свой сценарий директорът започна да осъществява методично още с потеглянето на автобуса и пускането на първата бутилка със сливова сред предварително подготвените психически за развлечение "екскурзианти". Редно е да споменем, че Иван Кривошийски умееше да пие, когато се налагаше да съчетава това, т. е., от разпивката да получава наистина търсеното от него удоволствие. Много по-лесно бе за него, отдаваше му се, така да се каже, да напива бързо, почти спешно, хората около себе си, другите участници в оформящия се, почти незабавно, спектакъл. Него самия многократно, и в миналото му, когато напираше да стане на всяка цена необходимия висш номенклатурен кадър на завода, а и след това, когато често се случваше да не успява да си мери през цялото време на разпивката, количеството течности, които влизаха почти непомерно в носоглътката му, и докато полека-лека все пак се издигна на върха на стълбицата и овласти, която стълбица,, знае се, след това води решително и много стремителна по пътя си, вече, надолу и назад и вече не предлагаше или, по-точно, правеше абсолютно невъзможно желателното от всички, засмукали в тялото си агресивно действуващата ароматно опиваща човека и след порядъчната, вече изконсумирана доза, шумящ и в жилите ни сякаш пенлив алкохол, както и да се наричаше той. от различните народи и езици, от съучастницте ....
Отдавна беше дошъл редът на така наречените други, което по принцип означаваше много разтегливо и почти неясно, за практикуващите го, комплексно увличащо и въздействуващо понятие, за значението в "живота" на повечето хора болшинството от тях в повечето случаи след това си нямаха и хал хабер или каквото и да е понятие след това какво и къде и, най- вече как в действителност са го правили, след като накрая нямаха сили дори да гледат пред себе си, камо ли и за нещо повече, макар да се опитваха да поръчват или да настояват за какво ли не. какво са правили, докато са ахкали, за което повечето от съучастниците във всяка поредна всеселба после така и не си спомняха дори, че го е имало край тях или помежду им. Беше закономерно дошъл сега редът на другите, на тези, които не по-малко решително, още от началото на действието, се опитваха да поемат поредната палка на поредната щафета.
Така се случваше.че винаги се намираха необходимите сподвижници, както, междувпрочем, става във всяка поредна подобна игра, беа да се получават евентуалните изключения! Георги Антонов го наблюдаваше отвреме навреме, по- скоро да му се притече на помощ, ако се наложеше, нали за това са приятелите, да се окажат в точното време, на точното място, и с необходимите, за разрешаването на случая, възможности. Или, поне, желания...
Иван Кривошийски всеки път близваше от шишето, щом се завъртеше край него, но не бързаше да се отпусне и напие. Изглеждаше,че ако нещо най- много му се иска в този момент, то беше час по-скоро да напие и то много добре, своята секретарка. При добро желание, разобира се, на "потърпевшата", каквото тя, изглежда, въобще си нямаше, дори и в зародиш!
Елица Механджийска седеше спокойно на мястото си, отвреме -навреме само пригласяше и то доста семпло на олелията, която вдигаха другите, а бутилките предаваше наляво или надясно, според посоката, в която се движеха, без дори и да ги помирисва,.
Виждаше Георги Антонов как у Иван Кривошийски започва дасе надига една буца в гърдите му, не, не, това все още си беше едно най*обикновено, просто... недоволство.. То бе, по-скоро, някакъв особен, лек гняв. познаваше си той директора ! Този лек гняв хем го притискаше силно отвътре, така че мира не му даваше,, хем и дъх не можеше да си поеме, за да се почувствува по-добре.принуждаваше го да го пусне да често се излее навън и порази всичко живо сред заобикалящия го свят, хем като с железни юзди възпиран, се връщаше и удряше, сякаш своеобразен бумеранг, в самия директор, омаломощаваше го, сякаш го притискаше отвън и то с такава жестока сила, че можеше да смаже чак белите му дробове, да ги сплеска като похабена порядъчно домашна възглавница.
Костелив орех се оказваше тази Елица, изглеждаше, че въобще не й пука какво става в момента и в какво ще се превърне всичко след малко повече изтекло време, от нищо! От производството бе дошла и спокойно, без каквито и да е възражения, изглежда, можеше да се завърне отново там, нищо не се променяше,. А имаше златни ръце това момиче, дори само да се загледаш как плавно и напористо танцуваха, и ръцете, и краката, цялото й тяло, в ансамбъл, доставяше истинско, неповторимо удоволствие, за всеки, който се загледаше в танцуващата й непрекъснато снага.. До- ри да я уволнят, по някаква, каквато и да е причина, пак шеше да намери време и начин да покаже самата себе си, в целия й, неотразим и съкрушаващ блясък, за който у другите като нея все не достигаше по нещичко, за да могат да го покажат, а и, разбира се, наложат. Навсякаде, където замръкнеше, или пък, осъмнеше, излъчващо сякаш светлината на бушуващите, независимо дали нощ или ден, вълни! Елицз беше способна, по всяко време на денонощието и на всяко различно място, без оглед на евентуалните, пречещи, обстоятелства, да демонстрира каквото поиска!
Най-много му се искаше на Иван Кривошийски, на директора, да може да му се удаде случай ей така, най-неочаквано и за него самия дори, да я попритисне, да я попрегъне някак си, някъде. където и да било, но облегната здраво върху собственото му тяло, така че дори да забравят, ако е възможно, къде и защо се намират и какво всъщност трябва да правят, двамата с Елица. Да остане тя, сякаш цяла вечност, в железните му, в мощните му обятия ей така, както си изглеждаше, недоверчива и крехка, но надарена с всичките му благини на изящното, божествено изглеждащо нейно, неотразимо привличащо го като неотворена кутия с изумруди, тяло! Абе, какво да го шикалкавим, направо казано, снага за милиони, а, даже и за милиарди!...
Може би, естествено потънал в магията на недосънуваните сънища /не без помощта и на изпития, макар и на дребни глътки, алкохол/, Иван Кривошийски все повече и, вече личимо, взе да се напива, увлечен от компанията и демонстрираните от нежната част на присъствуващите безкрайно привличащи и принуждаващи го издайнически да се поти немилотиво женски прелести Упорито забръмчаха в главата му, макар и разпокъсани от виковете, накъсани от шума малки откъси от "Градил Илия килия", а накрая и сам отвори уста и се отнесе с песента... Неусетно, но сякаш по желязно изпипан сценарий, дойде редът и на "Брала мома къпини /у Попови градини" и това вече окончателно и незвъзвратно отприщи почти незабележижимо съществуващия в обилно озвучения и, осветен вече, като че ли и под седалките /да не би нещо да се изплъзне от лакомо поглъщащите пикантерията погледи на по-пияната, мъжка част от "аудиторията" на колела.
Двете песни, една след друга, разпокъсано или успоредно, една с друга, отдавна звучаха в главите на понапилите се вече дребни началници и мижитурки, а и на жените, които, с трейнали от алкохола очи, вече се полюшваха, замаяни върху седалките, в синхрон с мелодиите, които вървяха с бясно темпо, една след друга. Някои от "туристите" вече се прегръщаха, кой когото свари да награби сред оргиите и и забравилите се съвсем участници в тях.
Пееха. Можеше да си го отбележи в мислите си Георги Антонов, да си го признае - и той пееше, заедно с тях, с цялата сила на гласището си. На фона на общото развеселяване, особено привлекателно и дори заразително, бих казал, се смееше една самодейка от счетоводството на столичните машиностроители. Изглежда, твърде рано бяха успяли да я напият близкоседящите, или, стоящи до нея мъже. или пък просто не можеше да носи на пиене жената, както казваха обикновените, избягващи да съдят познатите си или пък живеещите с тях съседи от жилищния блок.
Разведена беше тази женичка. Не беше кой знай колко красива, но, за успокоение на по-любопитните, ще кажа, че и тя си имаше свой особен чар, бързо "хващаше окото"! "Чарът" и си оставаше почти невидим, но само от пръв поглед, при по-продължително или по-внимателно вглеждане от уж незаинтересования наблюдател, човекът-мъж откриваше цял комплекс от дадености и чар, в които неминуемо се оплиташе, или потапяше, малко по-рано или малко по-късно, но достатъчно п, за да си повярва. че и той е един от мераклиите "да сгазят лука" /или да "оберат градината!"/ Като таен зов това нещо канеше мъжете на завода, особено така наричаните по-млади жребци, или пък и другите, ако ги имаше необезопссени наоколо, да се завъртат повече и по-упорито около примамката, за която никой дори и не подозираше, че я има и то точно отпреде си, така че да не може да пропусне, в никакъв случай, да я види и, главното, разпознае, че е тъкмо към него обърната, предразположена, навита, точно на вълните на неговия вълноприемник работи и ще продължава да прави все това, докато той най-после се осъзнае и включи в мрежата, която ще го отведе на заветното или пък заветното място /ударението на думата е на първата гласна, която вече е и "съгласна" и т. н., и т. н., за да бъда по-кратък и така нататък, когато човек вече не може да бъдее кратък, а пък няма и защо, ако се вслушваме в думите на по-възрастните от нас хора, защото ще разберем, че имат пълното право да мислят или да ни съветват според мисленето си, а и че и ние самите ще се окажем също съвършено прави, ако се вслушаме в думите им и сторим само това, за което те самите настояват горещо, сами мислещи, повече от нас, че са прави, защото са не само много повече живяли, но и много повече разбрали, и, съответно, поумняли, и...
***
И Иван Кривошийски беше примлясквал на най-неудобни за него места по нея, като бе идвала в кабинета му да моли за р]]]о или друго, сам го бе признавал на приятеля си Антонов.
- Интересна женичка, Антонов, хъм, такава, дето мами окашмоНе бе посмял да прескочи "препятствието", залегнало между двамата, катоамах "Книгожвят бетонния полицай, да нахлуе в примамливо очертаваща се пред взора му загадъчнМо попритулена под дрехите, дори малко нещо като маскирана, така да се каже, на нейната си "територия". Жената си беше съвсем угледна, според когото и да попиташе приходящият случайно тук външен човек, макар и да беше често притискана заради едно или друго, от което се появяваше нужда в работата, да го иска настооятелно, без нито грам притво ртство, а както обикновено го правят есички сериозни, неразведени жени! Тя караше мъжете от завода да примляскват, караше ги да правят и трезви това,, но всички го знаеха, усещаха го многократно - някаква магична власт или привилегированост излъчваше тази жена, силно желание да покорява, или, може би, сама да бъде покорявана. И Иван Кривошийски беше примлясквал по нея. когато бе идвала в кабинета му да моли за едно или друго, сам го бе казвал на Георги Антонов, сякаш търсеше подкрепа за решенията или действията си, когато се отваряше реч за тях.В друго, трезво и работно време, Сия си бе една сериозна,, здравомислеща жена, която живееше нормално и смислено.Сега за първи път я бяха напили и нещо в черепната и кутия сякаш бе изключило, поне що се отнася до предпазните, за всяко човешко тяло и поведение, предпазни механизми..Подала се на общото усойно настроение, сега женичката се заливаше в кръшен, почти като в моминските й години неистов, нехаен и безоблачен смях Кискаше се на провала, пощипвана галантно от този или онзи от мъжете, успели да се настанят в най-непосредствена близост до горните, или по-долу разположени, общо казано, крайници, а и кун;;ки, както казваха бабите, когато искаха да погалят някоя от ръчичките, а дори и краченцата на незнаещите още как да си служат с тях, почти невръстни, но страхотно смели и гапьовно разположени, още съвсем току - що "излюпили" се човешки: голишарчета, почти като в момичешки нехаен и безоблачен смях. Кискаха се, почти до припадък, пощипвани внимателно, галантно, от този или онзи от мъжете, но, така че не да ги боли от докосването, а сякаш да ги пощури още повече да искат все повече и повече грубата мъжка лапа да се движи, и :по-настървено, в общато, сякаш, и на мъжа, и на жената, територийка под настръхналите не на шега и жадни за още и много повече от тези, сегашните, ласки и докосания, зърна отпреде им, така че сякаш да измолят още и още, и много допълнителни и подобни ласки и докосвания, които да нямат нито свършек, нито дори подобие на край!.
(следва продължение)
