КРИТИКА
ПАМЕТ
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
С БЪЛГАРСКА МНОГОЗВУЧНОСТ
100 години от рождението на ВЕНКО МАРКОВСКИ
От малък съм запомнил неговата поема " Орлицата". От площадката на "извисеното" повече от три метра
над училищния двор стълбище на школото, откъдето можех да виждам почти целия селски площад с изправените, застанали с гръб към
слънцето мои съученици, хванали под ръка баща, майка, брат сестричка, а, често. и баба, или дядо, чичо, стринка, вуйчо, леля, или пък някой от съседите, които или си нямаха още деца. бяха млади, все още отнесени от детството, каквито бяхме ние самите, дечурлигата, сега огласяващи, в дадения момент, селския площад, или, /а защо пък не?!/, те бяха израснали някоя и друга година преди нас, наи-дребните, и цялото това множество, гъмжило от народ. бе дотопуркало до тука. не съвсем нищожното по размери пространство пред училището, за да ни чуе и. види и нас, "най-добрите", "най-учещите се", най-проспериращите в учебния процес, като с какво ще можем да се изявим индивидуално.
Гордеех се, че съм сред тях!. Гордеех се, че ще декламирам едно от значимите, от най-дългите му и най-изморителните стихотворения от подарената ми наскоро от мой роднина книга "Български революционни поети", под съставителството на много известен /по-късно разбрах/. литератор /БОРИС ДЕЛЧЕВ/ от и за когото, след години.щях да науча извънредно много неща, а книгата да ми стане, поне за известно време, като настолна!
Неговата поема "Орлицата" бе извисила ръст от бунтовната, високата Бузлуджа! А аз щях да декламирам мъжествените й строфи от най- високото възможно място на селския площад, където, само да престоиш един.час в упор срещу изгарящите лъчи на насрещното. все още греещо непоносимо, жарещо направо стоящите прави зрители, участници в Деветосептемврийския митингш, късно. септемврийско слънце, си беше чист героизъм!
Сега знам, че авторът. Венко Марковски, е бил вече преминал през тъмните, страшни. и мрачни преизподни на фашисткото правосъдие, през концлагерите на "Гонда вода" и "Кръсто поле", през килиите на Софийския централен затвор, откъдето ще избяга накрая. за да се влее. в редиците на бългаските партизани.
Широко многоструйна е поезията на Венко Марковски. Като дълбока река тече тя през полетата на България, носейки в себе си цялата самобитност на един обречен, необикноеен, извисен талант, който ни сродява със заветните предания на деди и прадеди, През целия си живот. във всички свои творби поетът търси.и в себе си, и в света, който го заобикаля, корените, духа на българщината. на българското у всеки- го от нас.Многозвучният му талант.поетичната му надареност способствуват той не само да се докосне, но и да съживи, да пресъздаде, да остави сам като заветни предания към бъдещето, ония изконни, съкровени, духовни твърдини, които са подържали буден духа на българина през столетията на подем и робства, на национално извисяване или народни трагедии..
Дълъг е списъкът на творбите: от сонетите "Данте Алигиери", през "Лулкина песна","Гоце", "Сонетен венец", "Орлицата", "Партизани","Над пламнали бездни", "Диалог", до "Предания заветни".Тепърва ще бъде изследвана от специалистите,
може би, композиционната структура. на поемите на Венко Марковски, в разно- образието им, сонетните венци, трагедиите, стихотворенията, вътрешната им архи- тектоника. специално търсените, нарочни благозвучия, онаследената и възродява- на класическа традиция в творчеството му, лирическата многоструйност, делото му, не само като народен поет, но и като историк на нацията, като творец, който се родее с вечната тема за народното битие и мястото на отделната личност в него,
Венко Марковски възвиси в своята поезия образи на митични личности, титани на българщината, възпя колоси от българската история като хан Крум, хан Омуртаг, Симеон Велики. Калоян. Самуил. Константин-Кирил, Климент, Патриарх Евтимий Търновски, а в по-новата ни история като Дядото /Димитър Благоев/, Maйстора,той като че ли най-точно опоетизира и Партията - Орлицата, родена сякаш от Бузлуджан- ския Балкан /връх/, за да поведе по-късно народа ни в разразилите се епични класови борби на нацията...
В неговото творчество България преживява и в трудните си дни и годинии на така наречения преход към демокрация, донесъл на народа ни само нищета и безкрайни страдания, без да може да допринесе нещо положително, градивно за оцеляването на нацията, която се стопява почти три пъти по броя на населението за последните двадесет и пет изминали години на прехода! Без да се изгради нещо значимо или важно за икономоическото развитие на страната. Напротив. постигнато е пълното разграбване във всички значими и важни сфери и отрасли, икономиката на страната е доведена до пълно фиаско и опошляване, а народът - до невероятно омерзение, непрекъснато боледуване и оглупяваане, стигайки до невъзможност да се ориентира изобщо в какафонията, сред която го принуждават да живее находчиви отрепки от страната и чужбина.
Труднообхватна и многозвучна е такава поезия, както е многообхватна и много- струйна и народната душа. от която тя може само да възникне и да черпи сила.В близостта на Венко Марковски с народа, в дълбокото познаване на народния бит, на душевността на българина, на неговите физически и духовни стремления, на физическите му и морални устои и извисявания са и корените на неговото постоянно творческо дръзновение, на големите му постижения и творчески завоевания.
над училищния двор стълбище на школото, откъдето можех да виждам почти целия селски площад с изправените, застанали с гръб към
слънцето мои съученици, хванали под ръка баща, майка, брат сестричка, а, често. и баба, или дядо, чичо, стринка, вуйчо, леля, или пък някой от съседите, които или си нямаха още деца. бяха млади, все още отнесени от детството, каквито бяхме ние самите, дечурлигата, сега огласяващи, в дадения момент, селския площад, или, /а защо пък не?!/, те бяха израснали някоя и друга година преди нас, наи-дребните, и цялото това множество, гъмжило от народ. бе дотопуркало до тука. не съвсем нищожното по размери пространство пред училището, за да ни чуе и. види и нас, "най-добрите", "най-учещите се", най-проспериращите в учебния процес, като с какво ще можем да се изявим индивидуално.
Гордеех се, че съм сред тях!. Гордеех се, че ще декламирам едно от значимите, от най-дългите му и най-изморителните стихотворения от подарената ми наскоро от мой роднина книга "Български революционни поети", под съставителството на много известен /по-късно разбрах/. литератор /БОРИС ДЕЛЧЕВ/ от и за когото, след години.щях да науча извънредно много неща, а книгата да ми стане, поне за известно време, като настолна!
Неговата поема "Орлицата" бе извисила ръст от бунтовната, високата Бузлуджа! А аз щях да декламирам мъжествените й строфи от най- високото възможно място на селския площад, където, само да престоиш един.час в упор срещу изгарящите лъчи на насрещното. все още греещо непоносимо, жарещо направо стоящите прави зрители, участници в Деветосептемврийския митингш, късно. септемврийско слънце, си беше чист героизъм!
Сега знам, че авторът. Венко Марковски, е бил вече преминал през тъмните, страшни. и мрачни преизподни на фашисткото правосъдие, през концлагерите на "Гонда вода" и "Кръсто поле", през килиите на Софийския централен затвор, откъдето ще избяга накрая. за да се влее. в редиците на бългаските партизани.
Широко многоструйна е поезията на Венко Марковски. Като дълбока река тече тя през полетата на България, носейки в себе си цялата самобитност на един обречен, необикноеен, извисен талант, който ни сродява със заветните предания на деди и прадеди, През целия си живот. във всички свои творби поетът търси.и в себе си, и в света, който го заобикаля, корените, духа на българщината. на българското у всеки- го от нас.Многозвучният му талант.поетичната му надареност способствуват той не само да се докосне, но и да съживи, да пресъздаде, да остави сам като заветни предания към бъдещето, ония изконни, съкровени, духовни твърдини, които са подържали буден духа на българина през столетията на подем и робства, на национално извисяване или народни трагедии..
Дълъг е списъкът на творбите: от сонетите "Данте Алигиери", през "Лулкина песна","Гоце", "Сонетен венец", "Орлицата", "Партизани","Над пламнали бездни", "Диалог", до "Предания заветни".Тепърва ще бъде изследвана от специалистите,
може би, композиционната структура. на поемите на Венко Марковски, в разно- образието им, сонетните венци, трагедиите, стихотворенията, вътрешната им архи- тектоника. специално търсените, нарочни благозвучия, онаследената и възродява- на класическа традиция в творчеството му, лирическата многоструйност, делото му, не само като народен поет, но и като историк на нацията, като творец, който се родее с вечната тема за народното битие и мястото на отделната личност в него,
Венко Марковски възвиси в своята поезия образи на митични личности, титани на българщината, възпя колоси от българската история като хан Крум, хан Омуртаг, Симеон Велики. Калоян. Самуил. Константин-Кирил, Климент, Патриарх Евтимий Търновски, а в по-новата ни история като Дядото /Димитър Благоев/, Maйстора,той като че ли най-точно опоетизира и Партията - Орлицата, родена сякаш от Бузлуджан- ския Балкан /връх/, за да поведе по-късно народа ни в разразилите се епични класови борби на нацията...
В неговото творчество България преживява и в трудните си дни и годинии на така наречения преход към демокрация, донесъл на народа ни само нищета и безкрайни страдания, без да може да допринесе нещо положително, градивно за оцеляването на нацията, която се стопява почти три пъти по броя на населението за последните двадесет и пет изминали години на прехода! Без да се изгради нещо значимо или важно за икономоическото развитие на страната. Напротив. постигнато е пълното разграбване във всички значими и важни сфери и отрасли, икономиката на страната е доведена до пълно фиаско и опошляване, а народът - до невероятно омерзение, непрекъснато боледуване и оглупяваане, стигайки до невъзможност да се ориентира изобщо в какафонията, сред която го принуждават да живее находчиви отрепки от страната и чужбина.
Труднообхватна и многозвучна е такава поезия, както е многообхватна и много- струйна и народната душа. от която тя може само да възникне и да черпи сила.В близостта на Венко Марковски с народа, в дълбокото познаване на народния бит, на душевността на българина, на неговите физически и духовни стремления, на физическите му и морални устои и извисявания са и корените на неговото постоянно творческо дръзновение, на големите му постижения и творчески завоевания.
