ИЗБРАНО
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ЮНАК - ЮНАЧИНА
приказка
електронна книга, 2014г
що се случи
в горската
сечина?-
Там юнак
вилнее
страшен,
юнак -
юначина!
Крачи той
наперен,
силен
под клонаци
гъсти.
Вика
та се къса,
всички
там вървят
на пръсти.
Кой е той,
какъв е
всъщност?
От къде
дошел е?
Кой
за него
знае
нещо,
нещо
нейде
чел е?
Храбър
Мустакатко,
зъл и
със уши -
камили! -
Птици
и животни,
всички
в дупките
се скрили!
А юнакът,
славен,
юнак
казват,
над юнаци,
даже
шапка
ти не сваля
в гъстите
букаци.-
В път
се не отбива
той и
крачка
не повръща...
Кой ли
знае,
Боже,
где е
славната му
къща?
Но полека -
лека,
някои
се престрашили. -
Занадничали,
зад храсти,
пънове,
могили
И какво
да видя?
Боже!
Оле,
Боже мили!
Тез уши,
наподобили,
сгърбени
камили!
Два-три педя
щръкналите,
все навън
мустаци,
изпомели
всичко живо
в горските
сокаци!
Този,
хърбел-щърбел,
весел,
юнак-
юначина,
изпоплашил
всичко
живо
в дивата
сечина,
бил, ах,
малко смешно,
даже,
може би,
трагично -
Заю-Баю,
безопаши,
пийнал
неприлично!
Вика Заю,
ококорен,
та гора
люлее.
Никой звяр
срещу му
да излезе
днес
не смее!
1985г.
СРЕБЪРНАТА ВЪРТEЛЕЖКА
приказка
електронна книга, 2014г
1.
Кой се сети,
та подсети
Паяка,
Тъкача,
че заплете,
че оплете
място
пет разкрача:
две глогини,
три къпини,
малката
пътека –
с нишки фини
от коприни,
като въздух
леки !
Въртележка
чудновата,
като слънце
бяла,
блесна в утрото
крилата,
от коприни
цяла.
Над тревата,
над цветята,
тихо затрепери.
Весел вятър
в небесата
люлките
разпери...
А пък люлките,
какви са!-
С всякакви
висулки!
Чудно Паякът
изографиса
вихрените
люлки.
Сложи им
и кадифета –
да са гладки,
меки,
спусна алени
пердета
да се веят
леко.
2.
В тишината
на гората
шум и глъч
се вдигна.
Новината
бе крилата –
всякъде
прстигна. –
Всеки тича
и наднича
- Паякът ли ?
Браво !
- Майстор си е той
отличен !
- Виж го –
сръчно,
здраво !
- С майсторска ръка
е пипал.
- Майсторски
тъкал е.
- Със сребро
я е обсипал !
- По – добро –
едва ли...
- Да се снима ! –
някой кима.-
Има пръсти
златни.
- Чак до зима
тук ще има
часове
приятни!...
3.
И понесе,
и разнесе
вятърът
словата.
В миг узнаха,
в миг разбраха
всички –
новината.
Във гората –
празник
същи:
щум и
преселение.-
Охлювът
помъкнал
къща:
- На
увеселение ! –
Ситно тупат
край хралупи,
сбират се
в пътечките
и подреждат се
сред купът,
бързат
буболечките.
А комари,
със китари,
с мексикански
шапки,
зацвърчали,
засияли
като росни
капки !
4.
Стадо
мравки,
все
другарки,
хвърлиха
торбите.
-Стига вече ! –
всяка рече. –
Хай
на веселбите !
- Иде зима –
зърно има.
Дружки,
да отидем !
- Хем ще купим
нещо скъпо,
Чудо хем
ще видим !...-
Във редици –
върволици
стари,
млади,
белобради.
Праволици,
криволици –
боси,
зачервени,
закачливи
и игриви,
в сърма
пременени,
тъпчат пътища
и ниви.
5.
Крачат
тежко,
време -
жежко,
тъмносини
златки.
Хубавици,
ай, сестрици,
в шарени
забрадки.
По росата,
по тревата –
много
пъстър,
шарен
свят.
из шосета,
из дерета –
няма беден,
ни богат...
6.
Шаренеят,
в слънце
греят
палави
латинки.
Като ручей
се отключил
ситен
смях
в долчинки.
И за песни
стават
тесни
горските
шосета.
Глъч
се вдига,
облак
стига.
И кънти
небето.
7.
...Най-напред,
горд,
напет,
Щурчо тук
дотича
и с един
голяам
букет
люлките
накичи.
После,
със цигулката,
викна
и Светулката.
Седна
и зачака –
весел,
вдъхновен,
щом настъпи
мракът
да запей
смутен...
От една Лоза –
Лозина
скочи
с парашут
Калина.
По елече
отдалече
долетя
Мухата.
Бързо спря се,
олюля се,
скочи
на тревата.
Тука пипна,
там подрипна,
люлките
съгледа
и за миг
с весел вик
скочи
при съседа.
8.
Със прашец
полепнал,
прилетя
Пчелата.
С писък зноя
сепна,
зазвънтя
Осата.
Бръмбар
елегантен,
с чизми,
с вратовръзка,
със парфюм
приятен
всички там
напръска.
9.
И започна
веселбата.
Лампа светна
сред гората.
И замигаха
висулките,
в танц понесоха се
люлките.
Сребърната
въртележка,
колко перушинка...
тежка,
там,
над нощната
поляна,
полетя
като пияна!
10.
Викове
нощта
съдраха.
Лумна
ведрина
отвред.
Люшнаха се,
полетяха
всички...
Ах, напред!...
Засълзяха им
очите.
Заболяха ги
главите.
Всичко
вредом
закръжа.
Истина ли е?
Лъжа? –
Цялата земя –
разстлана,
сякаш
в булчинска
премяна,
цялата земя
се мята
вдигната
във небесата ! –
Ручеи,
поля,
градини
се въртят
като картини...
11.
...Щурчо май
не е добре,
но не знае
как да спре.
Само
Паякът
разбира
как се пуска,
где се спира
въртележката
крилата.
Щурчо го боли
главата.
Щурчо
май
си го е страх !
Ах,
ще стане той
за смях !...
12.
Веселячката,
Светулката,
като булка е
на люлката.
Гиздава и
закачлива,
час по час
глава извива.
И се смее,
и се смее,
та гората
се люлее...
13.
...Треската
на Щурчо
мина
и запя той
за седмина.
После важно
лък извади,
с колофонче
го оглади.
Вдигна
до ухо
цигулката
и, загледан,
във Светулката,
почна лудото
хорце.
Хванаха се
за ръце,
както бяха си
по люлките,
заиграха
животинките,
разлудуваха
опинките...
Над къпини,
над глогини,
в небесата
ведри,
сини
танц игриво
завъртяха,
залудуваха,
запяха.
14.
Мексиканците,
комарите,
дръннаха
в нощта
китарите...
Всичко живо
заигра...
Слуша
старата
гора,
с клони
дълги
кима:
- Ха така !
Със смях,
с игра!
И през лято,
и през зима
мир
под мен
да има !
1986г.
ЗИМНА ПРИКАЗКА
електронна книга, 2014
Полето и небето
случайно са се сляли.
И две добри хлапета,
за първи път видяли,
че хоризонти няма,
а само бяла суша,
с учуденост голяма
на пътя се ослушват.
Дали ще стане чудо,
или е чудо вече?
Червени изумруди
припламват отдалече
със свойте страшни тайни
и неизвестност будна,
но в тази шир безкрайна
сега е много трудно
да търсиш в снеговете
кристалите им остри! -
А при това небето
е възел от въпроси! -
Защо са се допряли
небето и земята,
от студ заруменяли,
сами сред тишината?
Хлапетата смутено
на пътя се ослушват.
А, като храм червена,
потъва в бяло сушата!
Искри със диск обърнат
и слънцето, което,
все бърза да се върне
у своя дом в небето.
А бялата безкрайност
блести, блести и мами
със страшната си тайна,
че хоризонти няма...
Полето и небето
случайно са се сляли.
И две добри хлапета
на пътя са се спряли,
през шиите обгърнати,
замряли в тишината.
И сякаш са прегърнати
небето и земята...
КАЛЕНДАР
Бялата лавина
на дните ни
затисна стария
календар.
Но в тази нощ,
пренаситена,
с ласки и снежен
загар,
когато кръвта ни,
по диви ритми.
ще се забрави,
сред дим и разкош,,
аз си спомням
календара изтрит и,
разбирам,
че не бе той лош! -
Имаше в него
и хубави дати,
имаше любов
и лъжи.-
И светлината
на белите празници,
като раздяла
ще ни тежи!
О, колкото и да се улисваме
в разгадаване,
на стари истни
и неща,
ние неусетно
се самоотдаваме
и на деня,
и на нощта. -
Една диалектика,
упорита,
прави вълшебен
пред нас, света,
за да изгряват,
весели, дните,
с невиждана преди,
красота!
За да се ражда
в белите празници
и един нов,
по-добър календар,
на който
най - скъпите
тайни ще казваме,:
като на мил
и сърдечен
другар!
БЕЛОТА
Светът е бял,
от мисли и открития! -
Светът е нарисуван
само в бяло.
Художникът е закъснял
и бърза
да поирие с бяло
и балконите! -
В такава нощ,
светът танцува весело.
пътеките потъват
в стъпките
и всяка среща
е едно събитие.
И пътища,
които се пресичат,
които се събират
във окръжност,
или се гонят,
успоредно...
Светът е нарисуван
само в бяло
и хората не вярват.
че откриват себе си
В такава нощ
умората. почива.
А в хората се ражда пак
Човекът!
" " "
Вихрите размятат сняг.
Клоните се гушат.
И навред, от бряг до бряг,
само бяла суша!
Само сняг и снежен звън.
Няма смях и птици.
И трептят, трептят на сън,
висналите жици!
А нивята и лесът,
лятото сънуват--
Хората без път не са!-
Хората - пътуват
Ако тая белота
стъпки не разкъртват,
няма в нея красота! -
Тя ще бъде... мъртва!
НОВОГОДИШНО
Бяла мелодия в жиците,
в белия въздух звъни.-
Поздрав жадуван от птиците,
грее над белите дни!
Бялото скрило е лятото,
в своя безбрежен покой!
Само във чаши налято то,
грее с предишния зной!
Вечер на весели празници
и на безкрайни мечти! -
Нека навред и без граници,
нашата радост лети!
Нека остане сред хората,
като вълшебник крилат!
Нека люлее просторите,
в своя незрим кръговрат!
В слънце окъпали стремето,
нижат се вихрени дни! -
Нека сме птици на времето! -
То във кръвта ни звъни!
СПЯТ ГОРИТЕ
Спят горите
в тъмните си сенки
Синятс прозрачност
се люле. -
Като след стихнали
седенки,
тишината незаспала,
пее.
Мрежите на тихата
отмора,
пак пресяват,
в свойто сито,
мрака!
Пак замлъкват птиците
и хората,
утрото в съня си
да дочакат.
По чукарите
заспиват
бавно,
кротките
огньове
на овчари.
Само
върху скелите
остават,
будни
светлините
на България!
