ПОЕЗИЯ ЗА НАЙ-МАЛКИТЕ
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

/електронна книга, 2016 г./
От  рекламна книжка
в миг побягна мишка,
а пък подир мишката,
втурна се и книжката.
Плю си на петите,

скочи в дън горите,
да  настигне.мишката,
да я върне в  книжката!.
В миг  се скри пък мишката,
мишката от книжката,
в дупка малка, с корен,
в бурята съборен.
Там един горянин
или пък сборянин,
в много късна доба,
бе. иззидал соба,
като поминува
 вечер да нощува,
щом го сън не хваща,
поприкрил се с плаща,
да си мисли, в мрака,
утро дорде чака.
тъй в нощта по-лесно,
до деня се стига:
слушаш нежна  песен
ти на чучулига!
Не тежат душмански
в мрака часовете,
писъците кански
гонят ветровете.
Ако залудува,
бурята отвънка,
нищо се не чува,
лампичка ти свети.
Ти лежиш, отморен,
с вятър лих в пердето.
Лъха ти на корен,
пърха джамбурето,
на треви и жици,
яхнали небето,
пърхат в него птици.
лъха висинето.
и като че чуваш,
утрото златисто,
как към тебе плува
 кацнало на листо.
как пръстта се буди,
вятър свири диво
И сред звън събуден,
всичко се прелива
виждаш, денят труден,
лепне малко в сиво
пак  е ден възбуден,
с мирис на коприва
Ала е прекрасно,
май че му отива!
Още що му трябва?
Паяжина гъста,
с приказни дантели!
с утрото се буди,
с перли разпилени.
За деня отруден? -
Да е най-доброто!
скрит добре под плаща
сън да го  не хваща,
и да го не стряскат,
нощем, като вряскат,
вкиснати съпруги,
пък и разни други.
А каква ли твар и
тук не ще припари! -
Нещо като в гари,
но без светофар!
Сякаш, за упойки -
сойки, песнопойки! -
От гнезда надничат,
в обич там се вричат!
Славеи, на двойки,
със гласчета бойки
в трънките си пеят -
те така живеят!-
Хем безкрайно волни,
хем пък и доволни -
де и що   да речат,
никому не пречат!
2
Косът и жена му,
ден и нощ пък  мътят.
 В стари времена е ,-
 все си дреме пътят...
 Тука и лисици,
  някой път се спират! -
  Под звезди и жици,
  все храна  си дирят.
  Зайци бързоноги,
  пумпалчета, тичат.
  Костенурки строги,
  с очила надничат!
  Зиме вълци вият,
  зяпнали,  Луната.
  Язовци се бият,
  яростно в мъглата.
  Кученце облайва,
  скача връз стобора. -
  То стои там тайно.-
  Пази нощем двора!
  В този свят, на мишки
  и на умни хора,
  нужни са и книжки,
  да ни сбират в двора. -
  Щом се накачулят,
в есента, мъглите,
или пък забулят
облаци стъгдите,
Слънце щом не грее,
не шумят, реките,
 птица в храст не пее,
 с взор  към далнините! -
Да кръжи в сърцето,
песента крилата,
друм да сочи, дето,
смеят се, децата!
Ето,  ние, всички,
тук сме, под небето,
като малки птички,
веселим полето! -
Шумно, в надпревара
тичаме в нивята
и живеем с вяра -
тя ни е в сърцата!




/клъвваме, небето!/
В шумна надпревара,
да се не поспреме,
все отбор другари,
със свободно време,
в свойто детско ято,
в шумната ни глума,
докато е лято,
скачаме по друма.,,
следва