ИЗБРАНО

НОВЕЛИ

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

ОНЯ С ПЕЖОТО...

/ електронна книга2015г/

Всичко стана като в някакъв сън. Возилото му достигна очертанията на най- крайните дворове и, понеже нямаше каквато и да е друга алтернатива, пое по излезлия.насреща.му лек наклон на пътя, възви полека в посока "юг"и отново увеличи скоростта си. Марин, човекът зад кормилото, прекара по навик длан по.челото си, сякаш.да махне, случайно попаднала там. по някакъв неведом начин,дошла отнищото, лепкава паяжина. От тук нататък, с малки изключения, шосето продължаваше почти по права линия, чак до първите покрайнини на големия град,.макар че и селцата, през които се движеше сега, също можеха дв се нарекат покрайнини, те по нищо особено не се различаваха от тези тук, освен по малкопо-разпуснатия си, ако.можеше така дс се каже, външен вид. А и къщичкитетук бяха някак си по-малки, по-дребнички изглеждаха и в профил, и. анфас. Влиянието на голямата градска грамада обаче се чувствуваше осезателно и тук, вече имаше постройки, които забележимо се "големееха", грабваха окото от раз. Чамкоров

затова и.беше предпочел.стълпотворението край опнатия по всичките посоки на света столичен паваж, където отвсякъде те притискат.вече забележимо. "големее-щите" се постройки на току-що. "излюпилите " се, изкачащи като.че ли от.нищото всякакви видове магазинчета, работилнички, и пристройки, които даваха смисъл и съдържание на живота на обитаващите ги, от ранно утро да късно през нощта. Атук-таме прозорчетата на тези изтърсаци на сградния фонд, както бяха придобили наименованието обобщено, светеха и.през цялата нощ, за да се произвеждат в тях различни хранителни, най-често, номенклатури, а, успоредно с тях и нехранителни. Това доставяше истинско удоволствие на прииждащите и.през деня, и.през нощта тук селски труженици, които бяха избягали като от.чума от така наречената и придобиваща все по-голяма значимост за онемяаащите дребни.и.разпокъсани селца колективизация.Там преживяващите на "един квадратен метър" от застрояваната, също.така доста усърдно определяна за "жилищна" площ, ставаха все по-малко, за сметка на увеличението им, поголовно, в големиа град, обозначен и.наричан от всички тях, живеещи и неживеещи, с привлекателното, топящо се сякаш върху устните при произнасяне име Столица, с главна буква отпред!

Марин Чамкоров също.бе един от.многото нови преселници в големия град, само че се бе ориентирал малко по-добре в непрекъснато променящата се, микро и.макро обстановка в станалия голям само.за няколко изминали години.красив и в.неуютността си, голям столичен град. Нямаше кой знае какви големи амбиции,.бе завършил само седми клас на основното училище в родното си село и не се притеснвваше.кой знае колко.как ще я.кара по- нататъка. Към.края на петдесетте, когато придоби.възраст,за да може да постъпи някъде на работа, изведнъж се оказа,че няма нито как, нито къде това да стане: селото му си имаше и кметски наместник, и писар, и бирник, и военноотчетник, макар че той си нямаше и ценз за тия

длъжности, а в току- що образуеаното ТКЗС длъжности като.счетоводител, касиер, деловодител се оказаха още по-недостижими за него, освен диплома,.която вече нямаше как.да вземе, /нямаше и.къде!/, а и времето за това беше офейкало, то и.най -

обикновена работа не.можеше да се нсмери, дори да кара тор по.нивите, както правеше, докато подрастваше, защото за това си имаше трактори и.трактористи, аако речеше да стане такъв, пак не.можеше, защото нямаше образование, за да се запише в курсовете, а той нвмаше как да поправи в дипломата си "завършил седми", на "завършил осми" клас! По същия начин не можеше вече да изкара и курсовете за шофьор, освен за курса, където обикновено взимаха двойно, за да ти дадат кетап, необходимо бе да си купиш и нова диплома,че си завършил осми клас, а това беше още по-скъпо за уреждане. Пък и по-опасно, защото и двете страни, участвуващи в "сделката", можеше да бъдат осъдени, тъй като много по-лесно.можеше да се разбере кое как е станало. И кога!! Близките му все пак намериха изход от положението, успяха да го уредят някак си. Те просто отдалечиха много от близки и познати мястото, службата, хората, с които щяха да си имат работа, сведоха числото на запознатите, замесените в сделката, до нищожно малко на брой, цифром.... и словом до един човек от едната страна, един човек от другата.Така вече нямаше и не можеше да има излишни свидетели за извършеното, на практика се брояха на пръсти използуваните, както и "потърпевшите".Всички щяха да си мълчат, докато са живи, поради това, че и от двете страни са заинтересовани да си стискат устите, дори и престаравайки се, като ги заключат завинаги. Така сделката, която можеше да се класифицира като сделка на века, за участвуващите лица и страни бе засекретена за всички, докато са живи, а и след това, ако не станеше нвкакъв поврат и смяна на властта, но такова нещо бе изключено да стане, тъй като една от участвувалите страни бе именно самата власт,в лицата на представляващите я в случая хора, а другата страна - бъдещата, т..е.,пак същата власт, облечена, макар и след необходимо дадения, от бликите на новоназначения, порядъчно голям подкуп. Всички.лица, замесени.в сделката, бяха необходимо доволни - и досегашната, заседнала в тресаището си, така наречена власт, в ролята на използуваните, в една или.друга посока, свои служители на управлението или т. н. милиция, и.новоназначения неин.бъдещ верен.служител, Марин Чамкоров,.летящ сега по почти мокрия от падналата край.него нощна роса, асфалт!...Тъкмо излезе на предпоследната права отсечка, където, след района на жп гарата, къщите на селището оставаха наредени само от дяснатс страна, над шосето, от лявата бяха.още неизсъхналите, след разливите на Искъра, блата. и... Преди още да бе успял да помисли.за това, което се виждаше по.опустялото в късния нощен час шосе, стъпалото на левия му крак вече натискаше плътно и силно съединителя. Като насън чу изсвистяванвто на предните гуми, предницата на колата като простреляна се заби на място, след метри спирачен път.Едва не претърколи изникналата сякаш от нищото пред нея количка, която едва не се обърна по гръб, но се разлюля само и остана, цяла и невредима и, най важното, на мястото си и с натоварения върху нея багаж. Водачът.бъро отвори вратата и изтича напред да види какво се е случило с количкаря, защото съвсем.ясно.видя, миг преди да докосне със стъпало съединителя, че зад количката.стоеше човек, мъж като него, който явно я.тласкаше, с двете си.ръце, напред... От количкаря обаче нямаше и.следа и милиционерът, който, за да.пътува по-спокойно, и сега не беше, както.и.всеки.друг път, когато.тръгнеше.на път, с униформата си, започна да се взира в тъмното около количката, "препипа"с очи и книжните чували, които бяха нахвърляни отгоре й, "заредени" най-вероятно с цимент или някакъв друг вид строителен материал - пясък, вар, или пък тор от домашни.животни, дори обикновена жълта глина, от която бъдещите новодомцк си правеха тухлите или кирпича, само за да изградят нещо подобно на дом, и да има къде да подслонят глави вечер, като се завърнат от работа... Нищо.забележимо, ако.изключим количката. Нищо.съществено.не успяха да различат очите му и край нея! Нито човек, нито дори и сянка от такъв, или нещо.друго,.което да напомня за неговото скорошно присъствие тук, на.шосето... Освен, повтори си, като че ли чак в.подсъзнанието.си Чамкоров, да се е изпарил.по.някакъв.неведом.начин! Той обърса, по навик, ръцете си една в друга, все едно че е пипал.нещо около количката, или пък, колата, пребърка, както бе свикнал, и левия джоб на панталона, за да извади и кърпичка, която обикновено.винаги държеше там, но се сети, че вече бе видял, че я няма там, забравил беше дя я вземе още в родното си село, откъдето.бе тръгнал преди няколко.часа и където още беше разбрал, че я е забравил, като я потърси там. Сержант Чамкоров не се двоуми много-много като как да постъпи в случая. Още в същия миг, когато се изправи край изоставената без какъвто и да е стопанин, сама на себе си, строителна количка, с натъркаляните вътре в нея надве-натри няколко книжни чувала с познатата и на него самия опаковка от сиво-бежова, многлпластова, порядъчно омърляна плътна хартия, той разбра сякаш всичко, което му бе нужно да знае. Въртеше се на .едно място и оглеждаше посоките, за да отгатне накъде бе побягнал нарушителят, защото за Чамкоров той си беше точно това, най-обикновен, дребен или дори и по-едричък нарушител, докато не се разбереше какво именно по-точно...А и това нямаше да бъде трудно да стане, след като поганецът бе оставил толкова ясни и значими следи..."Абе, мене ако ме питаше някой сега, щях да се закълна, че това си е чистак кражба от някъде, може би съвсем наблизо, ама то щеше да се разбере от следствените органи, които, сега за сега, отсъствуваха от мястото на "полесражвнието",т. е., щяха да се появят чак утре или в други ден тук... Нещо му подсказваше да си помисли, че това, случилото се току-що де, си е най обикновено, а може би и по-едричко, по- завързано и, не само пътно ЧП и че може още сега да позвъни в службата си или пък в някоя друга такава /защо ли пък друга, замисли се за миг, но не си отговори, само махна с ръка, както един баща би махнал подир невръстния си още син, прощавайки му някакво дребно провинение/ и... Изведъж загря защо, понеже можеше да си го прибере този цимент! Не се съмняваше, че може да е и нещо друго, например пясък, или земя от село , ако е съседно /къде ти?!/, по-скоро прескачаше в главата му, че и на него самия може да му свърши някаква полезна работа този цимент, разбира се...Без да размишлява повече, Марин Чамкоров изтича бързо назад, отвори багажника на "Пежо"-то и една от задните врати на колата, прикара я по-близо до местороизшествието, натика набързо кое-къде свари, хлопна здраво и двете врати. Седна отпред и отпраши към светлините на големия град, които от тук още се виждаха как блестят в далечината като огромни, светло-жълти, примамливи гирлянди, готови всеки момент да го поемат в, сякаш разтворените още от отдалече, обятия на огромния, изглеждащ супер луксозен за обитателите си, пореден жилищен столичен комплекс.

Събуди се късно, малко уморен, сякаш цялата нощ се бе сражавал с някого. Не слезе навън да разтоварва багажа, тази работа бързо и безшумно бе свършил малко след полунощ, още като пристигна в почти запуснатата си по ергенски "бърлога". Бе успял, впрочем, ожениха го набъро на село, още преди да поеме към големия град, да не би там да се "забъкне", както казваха в селото, да забрави да се ожени! "Сбогом Българио, отивам в София!", бе се излуснал да произнесе на изпроводяка Марин, което много хора чуха и видяха, когато го изпращаха и не само не забравиха, ами при всеки що-годе удобен случай също така екзалтирано го преповтаряха и препотретяха. Когато се сетеха и им идваше на сгода в някой от множеството селски разговори, които селяните непрекъснато поддържаха, хем да си направят удоволствие, хем да не го забравят. Имаше и други подобни "сентенции", авторите или собствениците на които бяха станали знаменити. " Коги съм.пошла, кьорава да съм.дошла,!", бе изрекла другоселка, след като вече бе станала снаха на селото, това също се помнеше и.преповтаряше от живущите и всеки си го приемаше или.отхвърляше по свой начин, от негови си позиции. Марин, естествено беше като останалите хора от селото, не придиряше много, но и не се засягаше също така. Е, изпуснал се човекът веднъж, казал нещо по така, с това си и останал, да го цитират земляците му, когато имат нужда, за ум и разум на останалите, почти се бе екзалтирал от своята напълно законна и нормална радост, или пък мъка, щекотлив проблем, както е при другоселката, поела към новото си местоживеене с прекалено голяма кошница...А в село като неговото по-възрастните отнапреж помисляха за всичко - пораснал ли е момъкът, трябваше да го оженят незабавно, още повече и ако са успели да му намерят и най-подходящата, като за него, работа. По този начин, смятаха по-възрастните, те свършват и двете работи наведнъж, работата "опечена", семейството налице, веднага се "отваря" възможност да се помисли, и то, навреме, и за децата, за които не може и не бива да се чака! Печелеха, двата рода, и от друго, не съвсем просто или незначително - двамата млади оставаха да живеят в родното село, което не само съкращаваше купища разходи, но им носеше и редица други придобивки, което правеше пък съвместния им живот и по- лесен, и по- смислен.А и те, и двамата, си оставаха на и за селото. Инак момчето можеше да си вземе за жена другоселка, или, недай Боже пък, гражданка! И в двата случая селото губеше и двамата млади /род на мъжа ставаше родата на жената/, а, допълнително, селото можеше да загуби и евентуалната потърпевша, която, като изпусне нашето си, селско момче, можеше и стара мома да остане, и в чуждо село или град да се задоми, там деца да народи и да отгледа и да подпомогне за увеличението на прирастта там, там да разположи челядта и по такъв начин да увеличи тамошното, а не родното й,селско народонаселение! "На село хората, - мислеше си милицонерът, като че ли са малко по-умни, отколкото тези в градските покрайнини /къде ти такова чудо, до се уредиш на ново място, особнно в град и ако е и по-голям, в самия му център, такова чудо рядко биваше да се случи, почти невъзможно изглеждаше!/ Докато гражданите се "развяват", в повечето от случаите, поради големите разстояния между дом и месторабота, както и до учрежденията, които ежедневно трябва да посещават, за да оправят какви ли не изисквания на властите, хората на село понякога трябва да изминат само няколко крачки, за да си свършат работата, без да се налага да си губят времето и по опашки, и заради всякакви други разправии, които на село обикновено няма как да стават, тъй като хората така добре се познават помежду си, че всеки от тях лесно намира най-лесния и най-пряк път да стигне до решаването и на най-заплетения казус. За разлика от гражданите, на които и времето все не достига, и парите, и още много други неща и компоненти, при липсата на които животът на човека става напрегнат и тежък, а често дори и безсмислен. И наистина, хората от село много ло-лесно, много по-бързо, в сравнение с тези, живеещи в града, постигат своите цели, решават проблемите си, така че стигат най-често по най-лесния и бърз начин до постигането на обмисляната най-често от всеки здравомислещ човек максима "и Вълкът да е сит, и Агнето - цяло!"

Като поотрасна и започна да се вслушва в приказките на по-възрастните от него, т. е., когато старците и бабите решаваха, че могат да си говорят за всичко, което напираше да излезе от, често попресъхващите им вече и почти беззъби уста, по-разговорливите , от тук, от там, успяха да му разкажат и историята с баща му, Спасо, над която всички по-големи, в различно време, но по всякакъв повод и начин а често и без видима причина, използуваха, за да разведряват духа си и която Марин не прие твърде усърдно, като си мислеше, че само се подиграват с него. По късно размисли и се съгласи с обясненията им, че вдъщност те не влагагат корист в думите си, а ги използуваха, както и в много други подобни истории, случвали се не само с техни близки, но и с тях самите понякога, имат ги просто в съзнанието си като селски фолклор и все едно че си хвърлят в устите си по глътка ракийка, отвреме-навреме, първак, разбира се, когато започват да си ги разказват тия смешни работи!. И наистина като че ли бе така - цяло.чудо бе да издържиш и да не паднеш от смях край тях, когато развържеха езиците си в някоя сянка по пладне, или привечер. Да не казвам пък какво ставаше между тесните стени на селската кръчма, така наричания от всички местни "хоремаг"!

И сега него самия, Маринчо, го избиваше на смях, като възпроизведеше край себе си техния гръмогласен смях, при изригването на който и кучетата се разлайваха и побягваха, всички живи кучки и кучета на селото!.. А може би дори и умрелите?! Историята беше от проста по-проста и много го засягаше в началото:Та, оженил се на времето Спасо, баща му, и къщичка си издигнали с Катерина, жена му, през ония години хората си помагали непрекъснато, нито един човек не е построил къщата си сам, дори само. две стаички да са! А пък те, в болшинството си са все дву-,че има сред тях и триетажни! Обичали се младоженците, скоро.дошло време Катерина да роди първата им.рожба. Замъчила се един.ден жената, легнала на леглото и се запревивала от болки. "Изкарах си акъла от страх тогава" , - признава си по-късно Спасо пред.представителната част на аудиторията в кръчмата, когато всичко,.което се било случило дотогава, сее вече отдавна уталожило се, успокоило, а хората от селото били преминали отдавна в..предишния си ритъм на живот..Изплашен до смърт, Спасо Власов, такава е истинската фамилия на Маринчо, Власов, другата той си измислил, когато му намерили работа в Столицата, за да не върви подир него легендата за.бащините му "подвизи". Та, изтичал тогава Спасо първо до Нана Мария селската акушерка, която израждала младенците на селото, във всяко село си имало по една такава баба. По.онова далечно. отминало време, липсвали съвсем така наречените в по-късни времена акушетки. както, за по- бързо и по-лесно, наричат след години акушерките от "Здравната служба" или Околийската болница. Заудрял с юмруци по портите така силно, че можело дори мъртвите да стресне накрая: "Нано Марио, Нано Марио!... Отвори ми по-бързо, че не мога да чакам!...Много те моля. по-бързо ми отвори, че не мога да чскам!"

- Какво, бе сине, какво те е подгонило така силно, та си заудрял.по портите като гламав по никакво време? - излязла по бяла дълха риза бабата, тогава нощници и пижами все още нямало по магазините, за да си.купят и.обличат нощем хората на село, дори.и.не подозирали тука за съществиването им! Войната,.Втората голяма .световна война, била все още в разгара си и на селските хора не им.било до гащи и ризи за спане, а да имат какво.през деня да обличат и.носят. Нощем.над главите им прелитали английски и американски .метални крепости, пълни с бомби и фугаси, небето се тресяло от воя на.машините им и писъка на охраняващите ги придружаващи, изстребители, къде ти.имали време дори да чуят, че има такова чудо, наречено още тогава "спално бельо"-

" Нано Марио, Нано Марио, - поетарял като.в несвест Спасо. - Катерина-а..."

- Какво Катерина, започна ли да ражда? -жената знаела предварително за какво е дошъл Спасо, но такъв бил.редът, да попита, за всеки случай!

- Не знам!... Не знам! - повтарял.като.обезумял.в страха си Спасо. - Аз само.едно знам, да не съм.пипал там, да не дъм.пипал...

Е, бабата дотичала навреме! Да, тичала и тя, заедно с по-младия и по-силен и.пъргав от нея мъж, законите Божи налагали това. Бабувала успешно тя и на бял свят се появила и го огласила с рева си първата щерка на Катерина и Спасо, Егненка След година-две историята се повторила, но без словесните подробности, Спасо.бил.вече възмъжал ,,поумнял", пък и сам видял, че нищо.страшно няма, затова и потретили с Катерина, а на бял свят се появил нашият симпатяга, Марин, който, като поотраснал достатъчно за да му хрумне, след като му писнало хората от селото да се глумят със случилото се с тейко.му, най-напред си сменил.фамилното име, за да не го разнасят където и да било другаде, а след това и сам, макар и с помощта на същите тези свои селски съграждани, направил и невъзможното, за да се измъкне също така "накрай света",та да не се глумят повече около него със селските лакардии, свързани с раждането на най-голямата му сестра, Егненка.

Имаше оше.някой и.друг ден, останал неизползуван от отпуската му, та той реши да намине в района на среднощното си приключение, за да подочуе или види нещо , да разбере дали хората от кварталчето са подочули или подразбрали нещо около случилото се снощи, изобщо,някъде, нещоизлязло ли е изобщо на бял свят и т. н., изобщо, знае ли се нещо, каквото и да било то, случило ли се е, каквото и да е. трябва ли да се взимат някакви мерки за по-голяма безопасност!? Напразно, никъде нищо не уловиха ушите му, нищичко, напомнящо.за случилото се, не зърнаха и очите му, Хората бяха потънали в.потайностите на големия столичен град, не бяха нито чули, нито видяли нещо,заслужаващо изострянето на вниманието им,не се предъвкваха каквито,и да е подробности или дочути нови истории  от тях не се

разнасяха и клюки, типични за безличното им ежедневие,. всеки със своите ежедневни грижи, нямаха дори един случаен миг, в който погледът им би могъл да фиксира нещо различно, извън границите на съществуванието им.

Генадко продължаваше да гледа,.вече само. въздуха, след отлетялото набързо, сякаш.без дори да се замисля, с някакъв възтъмен цвят старо "Пежо". Той сочеше малко безсмислено, с пръст напред, в невидимото вече, без порещите въздуха лъчи на стопилата се.в далечината кола. Все така искаше като че ли да каже нещо, но не виждаше нито смисъла, нито причината вече, а и на кого да го каже и какво по-точно? Като сянка се прилепи към.тялото.му изпосталялата съвсем от напрежението и умората, а най-вече от преживяното току-що, Кита, задърпа го.надолу,показвайки,ще нещо важно иска да му каже.

- Чувалите! - едва успя да проинесе думата женичката му.- Чувалите, Генадко! Трвбва да ги върнем.обратно...Тези, които.оставихме зад къщато, до.вратата на мазето!...- Беше се съвзела от голямата уплаха, когато оная кола спря край изоставената от Генадко и нея количка с цимент, беше проспала случилото се след това,защото просто се срина и припадна между стръковете домати и телената мрежа, която.ограждаше двора и къщата в него, заедно с градинката, която си бяха насадили отпред!

  PАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ    

  ДЪЖД  В  МЪГЛАТА

Из "Зимно слънце", разкази и новели, 1995 г.

(електронна книга)

От стрехите на сеновала бавно се стича  дъждът: кап-кап- кап...

Иначе едва се вижда, че ръми - мъглата се е разпростряла нао-

коло като гъсто кисело мляко, с нож да го режеш!

- Море, че те видим и тебе още колко време че ни цифуниш!-

заканва му се на дъжда Еленко, пазачът.

В гъстото.мляко на мъглата покривите на постройките  се очер-

тават нереално на по-светлия фон на небето, сякаш видения ня-

какви или призраци, промушили се отнякъде отгоре.  Мокри от дни

наред, те  съвсем се сливат със сивотата.

- Може да се възнесе човек, ако се покачи на керемидите! - мляс-

ка с уста старецът и се пребърсва с ръка по навик. Удар изкара

 по-лани Еленко, от тогава езикът му все търсеше повод  да се измъкне, да излезе от устата... Да се показва  навън при всякакъв по-удобен случай, като маховик подскачаше отвътре!

-Ама я нема да се качим горе - продължава мисълта си  старецът,

преминавайки на диалект отново, което означаваше, че се е подраз-

нил пак от нещо.си. - Още ми се гледа славниот свят тук, долу, до-

като се емка пред зоркелите ми!...-

Беше си спомнил за сина, Евлоги!  Купи си място на гарата, вдигна

два ката къще! Ама му не стигна, та запраши по градищата с устата-

та си женка, уж още свят да видят...Мина се бая доста  време от тога-

ва, докато да се върне, забрави и род, и роднини...

- Гледай дома, тато! - пишеше отвреме-навреме. Веднъж на година-

две си идваше, за по ден до пладне, колкото да се разпише,.че е нас-

следник на този имот тука.

Погна дечурлигата по разни ми ти училища, коли  всякакви им на-

купува, та да си изпотрошат чутурите.

- И линститути им намери после, всякакви такива - сети се старе-

цът. - И връзки, за да ги вкара там, оти они, май слабички си беа по

четмото и  писмото, а и по сметките! И какво сега? Децата отфърчаа,

та се не видяха  повече, а Евлоги си остана, сам като мене, да си кукува с

буля Танаска, както сега аз си кукувам тук, само че сам-саменичък!

- Да беше поне попресъхнало малко, да беше се пооцедило това

време!

Арпаджик имаше Еленко за садене, есенеска не успя, превариха го

дъждовете...А така беше свикнал - и чесъна, и арпаджика, заедно да

ги набоде в земята, преди снега...

Успя, та поразкопа - един каскет място, ровна малко чесновец наис-

тина, той вече бе избил със зеленото, заприлича малко на леха, но...

- Не остая убаво време, да ровна и рападжика! Напролет, докато се

огледаш, и той станал за ядене! Много рядко може да се случи да

 измръзне...

Еленко все това си яде рано напролет: пресен лучец, сиренце от ма-

газина при Пунин, по мъничко така... Абе, изпролетява!...

- Неленко-о! - провиква се през плета баба Ката, Кралицата й викат,

щото е на Кралев железничарина  бабичката.- Неленко!

Кралицата се поизтъпва малко по-назад, на широкото, да придобие

гласът и малко.повече сила и.мощ.  Беше предрезгавял от притеснение

и стържеше леко по небцето, от което още повече и ставаше неудобно.

 Старицата се смяташе за печена жена и никога не си оставяше во-

ловете в калта, Така постъпи и сега, хем пораздвижи малко и артрита

си:

- Що чиниш, бе?

Еленко през цялото това време, докато се раздвижваше  около стоката, коя-

то пазеше, се бе ослушвал, със стаяваното дълбоко в подсъзнанието му  жела-

ние да я чуе или види по някое време край себе си, да стопли душата си, ка-

то  го погали  по ушите приказката й. И пак така става, че го изненадва гласът

й, все така мек и топъл, галещ нещо, заседнало някъде много дълбоко в него.

Може би това е сърцето му, една постоянно подскачаща весела топка в гър-

дите  му? Или, душата, заседнала кой знае  в коя гънчица на поизпосталялото му,

но все още опитващо се да му се подчинява  старо тяло и за която Еленко  знае-

ше толкова оскъдно малко?

Еленко се ококорва малко, за повече стабилност или мъжественост, както той си

внушава постоянно /колкото глава е по-стара, оказва се , толкова по-глупава!/,

вторачва се зорлем. Заема войнствена поза, като да се брани от бела някаква, за-

даваща се отнякъде, незнайно откъде, подготвя се да отвърне подобаващо...

Ама е хитра, по-скоро прозорлива и баба Ката, не случайно е надянала на гърба си

толкова голяма торба с лазарници!  Щом усети наежването  на дядото, тя така мило завързва приказката, че се не  усещат по-нататък думкте й, като пушека се осукват и възлизат нагоре, към небето, благи, благи, та чак медени...

Еленко се  върти неспокойно на мястото си, като несвъртник се повърта, боксува с

крака, напъва с език в устата си и а -а да я открехне, ама не иде да и каже това, кое-

то отнапреж се е приготвил да й го рекне, много добре го усеща. Но не  може и да

измисли нещо друго за момента, рискува да се изложи много. Па и как не - кралицата

още не си е изплюла камъчето, дето си го крие под езика си, да му се не види макар,  език с език!

Усети се, че е излязъл вън от релсите, както има приказка при железничарите,  опи-

та се да се вземе в ръце.

- Блажиш ли, блажиш ли? - засича го, уж невинно накрая баба Ката, па се прекръства

наопаки в сумрака - где ти какво да блажиш в това лудо време, дето ни е подгонило,

сякаш ние сме по-луди и от него?!  Пунин не си мърда и пръста да ни докара в ма-

газина нещо по-о така, блажнинка  някаква макар, я ребърца, я - суджучец!  А  свин-

ско  откога не сме  близвали! Ни прасе можеш да си купиш някъде, ни има къде и

с какво да го отгледаш, ни ярмица има къде и с какво да си купи човек, и за това

връзки някакви трябва да има човек!...А че и хляб вече не ти дават от фурната,  хората сами си го произвеждаме, понеже отникъде не ни го карат!..

Баба Ката повече мислено си продължава разговора с Еленко, понеже историята с

магазинера не е негово провинение, а на управниците на кооперацията. Като я

вижда обаче да се кръсти наопаки, той по своему си обяснява и жеста, и думите й за

 баламите, сиреч, " сус, готованецо, времето ти е отдавна минало!"

И се отдръпва, с преглъщане, на слюнка, на дума, готов все пак да й рекне нещичко, но...И тъкмо отново  да го стори, Кралицата го праща чак на Болван,  най-високото място в селището, откъдето се вижда самият Дунав, колкото и да е далече

от тука, чак до Влашката земя!

Понечи да й рекне нещо друго, но тя отново бе успяла

да премести приказката си в друга посока...Той усети, че няма повече сили да тича

като изтърван по баирите - от Болван до Бучие, или към Синя глама, Татарска печ, Треси баба, Лугът, Гувнище, Репът...

Позасумтя, повече на ужким, старецът, изхъмка  нещо  неразбрано, дори и сам не си

чу словото си, за да помисли малко какво иска да каже...Извъртя един празен кръг

около дувара, па се емна отново към бившия стопански двор, да понагледа наоколо

 и там.  За пазач бе назначен тука, отговорности носеше на гърба си. Изстината беше

малко по-друга , сложи ръка на сърцето си дядката - обичаше си го той това място,

мило на душата му бе станало, колкото и да говореха някои от селото против стопан

ството./ Макар да беше вече поузрял за живота, тук, в патакламата на битието за пръв път се бе почувствувал Човек,  с главна буква, макар и сам да не можеше да си го обясни  как и защо.Само тук обаче сърцето му туптеше най-равномернo чувствуваше   го на мястото му... Може би редът, който съществуваше, макар и повече привиден,  да му липсваше сега, или  социализацията  на хората, общуването, както си  го  мислеше той.

- Пустата му баба Ката! - усмихва се,  докато обикаля край оградата, Еленко. Усмихва  

се някак си  на себ си, не толкоеа доволен от живота си, колкото от присъствието на

Кралицата, - блажено,  празнично. "Де да беше и пo - млада, такова, па и, което е още по-важно за случая, и аз самият да си бях малко по-лефтерен!...

- А и времвто, да му се не види, макар!... Като е заръмяло едно,  като е присвила оная

ми ти циганска мъгла! Цялото село га че се е скрило в скутите й .Няма  я

край сеппновала вече и "пустата му баба Ката", стори му се за един миг

сякаш, се е лецнала някъде наблизо. Май шеги иска да си.прави с него.  Отложи заяждането си  Еленко за някой друг път. В последно време често се засрещат "през плета"! Пък си няма и лучец, поникнал в градинката, сети се отново той, малко.разконцентриран от непредвиденото й отсъствие, /да му крепи погледа, га го стрелнеше тя с очи през почти невидимия и за двамата в  подобни ситуации  плет! /А и снега се позабави малко  и през тази есен, не можеш да си  влезеш спокойно в стайчето, което ти е осигурено за малко отдих, когато всичко друго ти е наред, да се пораздумаш.малко със себе си - хем крадци няма да ти припарят наоколо, хем разни други, дето ако не им е пригодно да откраднат нещо, ще го подпалят, да изгори, та за никого да няма след това, най- малкото-за собственика! "Народът се увълчи - помисли си, едва ли не на глас, Еленко, - като в разградена кошара се повърта да види какво още може да докопа, сякаш.за първи път му се случва, знаеш!...Ама нали рибата се вмирисва откъм главата! Обикновеният простосмъртен нвма да тръгне да наднича в кошарата на по-заможния, дори и на бедняк като него самия, съвест има!

Ама си има и такива, дето са я загубили по спешност, а  някои и така са се и родили!

А ако понатрупат преспите, на берекет ще е!..."

-Суша, брате! През пролетта - суша, през лятото -  още по-голяма! Напразно й се

репчи този слабосилен дъждец, още  от като заесеня. И ето, през  зимата, или поне

още в началото,  ето я пак, те! Ще погине сума ти хлебно зърно, ако снегът не загърне

с  покривалото си поникващото жито!... Ще помре всякакво садиво, както изсъхна

и.през изминалото лято, когатл спече като туткал  орницата и я разпъна на кръст!

Ето, уж се мъчи да завали по-силнл и да  премине на сняг, ама не би, нефела работа е,  - и приказката  му изкувяла на дъжда, и куфалницата - проскубана, водата не   спастрил облакът!

Иска му се на Еленко в дън земя да се продъни макар, но във вода да бухне, ама така

че чак  тука да изпръска, по нивите, по разораните още есенеска блокове на стопанс

твото, отново възвърнати като ниви на някогашните им, натикани насилствено малко

в кооператива собственици.То и сега, възвръщането, стана някак си повече насила! Ей ги, отсреща, дето сега стоят като потъмнели гугли в мъглата.

.От стрехите на сеновала си капе водата: кап-кап-кап, оттича се на едри, широки капки. Ще помръзне пррз нощта, на пързалка ще стане, но не това го тревожи стареца, ами че ще замръзне мокра земята и това, де-що е поникнало, ще помръзне и то, няма да удържи до пролетта..

Капата го е стегнала яко зад темето, като кофа с вода го наляга надолу,

а не му се мърда от сеновала, където се е прикътал в "уюта"  на една развърза-

на бала слама. Като пощръклеят хората по някое време, юрват се да крадат дори слама  - за "Бъдни вечер"да си постелят под рогозката, обичая да спазят, под прасетата да постилат -.и докато ги отгледат и охранят, и докато ги.заколят и почистят. А нали и под дръвчетата трябва да се постила през зимата, да се  "загръщат" във виелиците, за да не измръзнат, да  бъдат "плашени" с наръчи горяща слама, за да родят и отгледат повече плод! Едно време и сламенници са пълнили,

за да слагат върху леглата, и направо под чергите са я простирали тази слама, когато са спали току върху голите подове -  в кошари, плевници, пристройки или направо   отвън, под изпълнения до краен предел със звезди огромен връшник на небето!

Въобще, открай време сламата си е била и все още е огромна необхлдимост за българина,, особено в края на всяка  люта зима, когато домашните животни я приемат като сено и сламата ги спасява често и от гладна смърт. Преди кооперативите земеделските стопани до последно са се грижили тя да не се попилява, до началото на пролетта, а и след това, докато не приберат и новата реколта, сигурни, че зимата няма да им създаде проблеми, особено в самия си край....

Че и  за полозите се сещат през зимата още, независимо.че  кокошките са доста далече от.мисълта да се разкудкуякват във все.още продължаващия.голям.студ!

. А преди това е неоходимо да се препокрият курниците, да се изолират от влагата, която вече е проникнала в някои от тях! Трябва да се позатулят и част от дупките, които са се появили тук-там, топлина да  се.съхрани повече!

·    Ами сламата? Тя колко е? Оная година търговците им казаха, че чак от Силистра ще им я докарат! Толкова си и платиха хората, превоз "франко Силистра"! Накрая се оказа, че  тябва да заплатят "франко Швеция"! Или някоя друга скандинавска страна, та хората започнаха да се шегуват: нима България е останала без слама, та ще ни я карат чак от Швеция? А защо не от Полярния кръг? Там страшно уханни треви растат,  цяла България ще заухае! Но.не стана и така, както хората  бяха разбрали, че ще стане! Забравиха, търговците, че  сеските  са си платили разноските  по транспортирането на сламата, отвориха приказки, най-напред за доплащане, но след като местните отказаха какъвто и да е сговор с тях и, след като накрая изчезнаха същите тези пишман търговци, местните сами трябваше.да си докарат сламата, със собствен превоз! Тогава се наложи да узнаят, че сламата  не е расла нито в Силистра, нито в Швеция, а в съседната област! Дори и докарването станз го,ям пробем, та местните сами  ангажираха и изпратиха  товарни коли при съседите си и сами си докараха сламага. По-голямя излагация никой от сселските хора не бе чул или видял, но, както се и оказа по-късно, да беше се случило само това! Тепърва хората от Европата щяха да  срещнат и много по-големи маскари и серсеми, шмекери всякакви, кой от кой по чифути! А тука сметката им се оказа наистина много налудничава: всяка бала слама им  струваше колкото три бали със сено, от най-доброто качество!.Щат или не щат, още същата есен селяните намалиха поголовието от всякакъв вид до съвсем незначителни бройки! И сега, видят ли търговец някакъв да се шматка наоколо, намират начин незабавно да го прогонят.

колкото може по- далече и от това, че и от по- близо разположените край него съседни села Дори дежурни са си  определили помежду си, да наблюдават и да вдигат тревога, ако стане  така, че търговците дойдат пак нзсам!...

- Изкилифирчена работа! - въздъхва отново Еленко, като се сеща как някои сега на изгоряла къща традиции се мъчат да възраждат, Бъдни вечер и Коледа репетират,

лазарнички и коледари китят и пращат да пеят по селските дворове и къщи, миналото да връщат! Абе, случвало ли се е да се възроди истински нещо, което

отдавна си е отишло? То хора не останаха.в селото, за да се ползуват, и от новото, и от старото, къде ти!? От кооперацията се сгискат едно кисело мляко да достзват в повече, не за старците, за дечицата да сгигне! А дечица дал Господ Бог, и по- рано са се раждали достатъчно, и сега се раждат... И в бъдеще  ще е таа, каквото и да стане с България, каквото и да ни се случи! По две каси с кисело'мляко, за цялото село, със сгарците и децата, пресно, ако имаш връзки, или, по точно каззано, ако снабдителят ти е роднина или си си платил шредварително за услугата!? Где дават така да се прави, в коя европейска държава? Или, в Еврошейския съюз са го разрешили?

- Чиста шашкъния! - духа в шепи Еленко. - Нашенска,  змаеш!... Чула жсбата... Он че ми каже! - стрвска се в зслисивта си пазачът, омерзен от престараването на хора, които не си разбират от  работата. Традиция! - Ората си нямат хал хабер от нея, така да знаеш! - намесва още някой друг в разговора пазачът. Потуранковци ниедни! -

Старецът дочува шум откъм другия край на сеновала, накокошинва "грива", после

бързо побягва към мястото, откъдето е дошъл шумът.

 - Съга че те пипнем! - преминава отново на диалект той, предвкусил предварително  една евентуална среща с истински крадец. Изглежда странно, все едно танцува, подскчайки дебнешком покрай оградата...

Вече провижда сякаш през мъглата непознатия с коша, както предварително си го е представял, как гребе, как дърпа сръчно и с двете си голи ръце от разрязаната бала

или пък как, все така сръчно я прегръща, с двете си ръце пак, за да я отнесе някъде в тъмното * хората и магарета гледат и хранят ( магарета ги гледат и им се присмиват,

сус ! - би отвърнал  веднага, ако сметне думите му  за закачка неуморимият приживе дядо Аджо, бог да го прости и него, отиде си от този свят обиден от тези, за които и в огъня без дрехи би влязъл, ако се наложеше да ги спасява от пламъците му, огорчен и от най близките си хора си отиде! И картофи  се укриват под земята, преди да дойде

сланата, след kоето се покриват със слама, за да е сигурно, че ще им е по-топло. И над празия лук застилат, за да не измръзне в рововете!

- Комай, то, след време, сламата може да стане скъпа като златото, съвсем арно нещо! - сгрява си акъла с мисъл Еленко и леко-леко сваля пушката си от положение

"на рамо!" в положение "Напред, на  нож!".За да може да премине наистина от едното положение в другото, както навремето го е учил подофицеринът в казармата.

Вече е превзел хлъзгавината на половинметровия "укрепен" редут, или бруствер, или каквото ще да се  нарича вече там това на насипа отстрани, за да може да се спеши,

при нужда. Изправя се в целия си боен ръст Еленко, за да се втурне като фантом напред, с бойния вик, изрепетиран при Стражин и Страцин, и при по-следващите

височини и дерета, чак до Крива паланка и Косово поле... Маха по навик предпазителя на пушката, останала в селото  може би още от Балканската или Първата световна войни, ако и да знае предварително, че тя е съвсем празна, без пукнат патрон дори в патронника, за което в тази необичайна и безпросветна нощ

въобще няма време да си помисли дори, камо ли да осъзнае, че тя е празна, въобще никога, откакто е докарана тук, на територията на селото, не е зареждана дори на шега, в този шматкав момент пазачът изведнъж се е превъплатил в някакъв друг, непознат дори и на самия него човек! Чува се острото "щрак!" на спусъка, а Еленко

усеща съвсем ясното шумолене на нечии, може би много пъргави ръце, които сякаш слагат сламата в торбата или чувалчето на крадеца, докато прибързано я изскубват от балата., Тъмно и сиво е, не може да се види добре, но ето че, като в  просъница, щрака затворът и се вижда изкривената му сянка в мъглата, очертала се като  осветена отвътре зад перде на прозорец ,фигура,

Няма време да рсзмишлява повече, по навик скача като във въображаема траншея и с вика "Стой, мамицата ти!" прищраква едновременно и със загвора на оръжието си, който го дава безотказно, много добре на звук, и със спусъка, който също демонстрира отлична  звукчуваемост...

-  Ще крадеш, а? Посред зима?! И от стопанскио двор?!

Сянката на крадеца се гътва като действително пронизана от куршум, какъвто всъщност въобще не е изстрелян от пушката, понеже никога не е и поставян там,

а сгарецът пък спонтанно изтървава приклада, спъва се в него и се сгромолясва и той до сянката, просната в ниското, сякаш самата тя е чувал в мъглата.

-  Вай! - проплаква отдолу женски глас. -Утепа ме!

Еленко вече е докопал в ръцете си възтоплата плът на Ката,  негоата съседка,  при

падането й единият и крак се е разголил чак до кръстта.

-Сус,!  - изтръсква мигновено ръце старецът, сякаш се е докоснал до жива жарава. -

Сус!

- Бре, Неленко, ти ли си, изеднико? - Кралицата го е разпознала в мъглата, все  пак се

е досетила, че това може да бъде единствено и само той, нали при него е тръгнала.-

Събори ми баницата, ръцете ти да изсъхнат, бре, полата ми разтрепери, поразнико!-

Еленко замърмова нещо неразбрано в тъмното, наколенчва в мократа от дъжда земя

и веднага усеща ужилванията на студа по разлетелите се безпомощно негови

крайници, - ръце и крака, кой на къде види... Но не може да се изправи ей така, отведнъж.

- Кралице, ти ли си? -  най - сетне свързва приказката си той. - Акъла ми взе, съседке, за едното нищо можех да те  гръмна, знаеш,  в тая пуста мъгла! - старецът сваля капата си от зор, започва неконтролируемо да  се забърсва по лицето и тила.. - Защо не се обаждаш в тъмното, никак не можех да те забележа, даже да довиждах! Пак, си рекох, мискининът с мискинин ниеден е дошъл, от сламата на хората да открадне!...

Езикът му, като никога досега, откакто се откачи от инсулта, стоеше мирен в устната кухина, не бързаше като пуле пред макя си дс излезе навън, за да измучи нещо нескопосно, това успя да забележи мимоходом  старецът и то му даде кураж да се поотпусне мъничко, наля сякаш повече сила в тялото му.

 -Окрали ти лисици потурите! - пустосва пак баба Ката и замахва по него с  пешкира, в който е държала завита до преди малко баницата. - Ей я, на, - посочва тя пред себе си разпиляните парчета, които предвидливо предварително е нарязала,

сякаш  предчувствувала, че може да се изпоколят в тъмното, докато стигнат до разрязването на апетитното съдържание на завитата и ухаеща, -  по всичките посоки, на  света, баница!. -  Не можеш ли да си стоиш там, край срязаната бала, та да не  се налага да мокриш и мене във вадата?

Двамата си подават ръце , като много стари приятели, макар че всъщност още не са,

изправят се полека над мокротата, която сякаш е заляла света, после и двамата,

като по команда,  приклякват,  държейки се за ръцете, за да съберат парчетиите от

разпиляната и все така апетитно ухаеща наоколо баница.

- Бог  да те пощади, Неленко, за малко да  ме пратиш и мене на оня,  другио свят!  -

все още  не му е простила напълно за уплахата си Ката, но нищо - и гневът й, и преживяният страх, са преминали бързо, това са само отглъхвания от поразразилата се изведнъж буря.

Еленко все още кърши ръце от смущение, но така и няма къде да ги дене, те са си на мястото, което обикновено заемат веки божи ден, закачени здраво за тялото му.  до живот.

- Аз, такова... - повтаря малко несвързано той. - Аз, такова...

- Онаюова! - накривя му се баба Ката.- Ама ти  хич ли не се  и досети, че може да ти

дойде човек на гости? Не ме ли очакваше?

- Ама, значи, как? - одрезгавява отново гласът на стареца.- Искам да кажа, като

как?

- Абе, нали те попитах ощо пролетес, блажиш ли, блажиш ли?... Още  тогава исках

да ти направя и донеса баницата, ама ти все не ми отговаряше ясно като те питах...

Знаеш, откак Христо, мъж ми, се помина по-лани, Бог да го прости и него, сама

живинка останах в къщата, като тебе, Бог да прости и твоята Мара,  ни дете, ни коте!

А па и ти не се завръщаш у дома си, икономия на топло ли правиш, що ли?! Не мога да

те видя напоследък, погледа ти дори не  се случва да срещна! Губиш се тука като

фантасмагорин напоследък... Баница рекох да ти донеса тука, ама няма как да се

разберем като хората, да не се наложи да я нося напразно и да я връщам след това,

 та да ме вземат на подбив ората, знаеш как е на село! Рекох, ще ти донеса, да се

 облажиш, че пак пости дълги се задават!

Еленко гледа сухата като паяжина жена пред себе си, привързала пак криво-ляво

бохчата, гледа и не вярва на очите си: не се ли подиграва с него Кралицата? По лицето

 му  тече пот на криви вадички, той се бърше бавно, замислено с шапката и примигва,

забравил дори да напсува в този изящен според собственото му лично мнение,

невероятен миг в този момент!

Наоколо е гъста, неизбродна зимна  мъгла. Вали - ситно-ситно и в млечната дифузия

на мъглата те двамата  - Еленко и Кралицата, стоят като две изсъхнали фиданки,

готови след дългата старческа суша отново да подкарат ластари. Но ластари ли щяха да бъдат това?