РАДОСЛАВ  ЦВЕТКОВ
"БОЛКАТА И  СЛАВАТА  НА  РУСИЯ!"
73 години от смъртта на МАРИНА ЦВЕТАЕВА

Има хора, които като метеори осветяват небето, така че светлината от тях стига чак до дъното на душите ни, та, когато настане след това отново същият  непрогледен мрак край нас, в оглушително-ослепителната му тишина да  заблещука в съзнанието ни споменът за тях. Марина Цветаева, една от двете най-големи поетеси на Русия,
е точно такъв метеор в небосвода на великата и многострадална страна."Болката и славата на Русия", според думите на доктора на филологическите науки на Русия Александър Алексеевич Михайлов. Славата, ореолът на голямата славянска страна, но и ослепително-оглушителната  тишина,  покрила като с непроницаем плащ на забрава името и творчеството й в отдавна отишлото си някогашно време, но заблещукало в съзнанието ни отново, на всеки  един от нас, с още по- ослепител но-оглушителната светлина на спомена за нея. Голямата и незабравима дъщеря на Русия, която майката Родина не успя  да опази от озлочестяване по времето на мерзката епоха на Берия и Сталин, като свое най-свидно чедо и чудо на поетичната магия на словото."Цялото свое небе ще използувам, за да помогна на земята" - пише в едно от своите писма до дъщеря си Ариадна поетесата (Архивът на Марина Цветаева е закрит по волята на дъщеря и до 2000-та година!). Това не само възхищава, но и възвисява, заедно с нея, до същата висота. ("Цялото мое небе е като цялото мое време...")"Не мислете, че изпадам в безчестие - не бих била аз - пише поетесата. - Това с мен никога няма да се случи - с Бога аз имам своя  сметка, към него - свой ход, който е неуловим..."

      "Един е от камък, а друг- от глина,
       а аз пък искря и се пеня!
       Със орис - измама, по име - Марина,
        аз пяна съм - морска и тленна"..

    Родена с късмет, както казва една от преводачките и на български, поетесата Валентина Радинска, Марина Цветаева е  страшната приказка на един отминал живот, в който времето и обстоятелствата са се намесили съдбоносно.Още през 1911 г. тя среща  Сергей Ефрон и тази тяхна среща се оказва фатална за съдбата на поетесата и предопределя трагичния ход на по-нататъшния неин и на семейството й живот: емиграцията,  смъртта на по-малката й дъщеря Ирина в Германия, завръщането на семейството в Русия след поискано от властите и получено разрешение за това през 1937 година, арестуването на съпруга и Сергей Ефрон и пдъщеря й Ариадна (по -голямата) през 1939 година, с които няма да се види повече, тъй като са екзекутирани от службите на палача Берия. "Закономерен" завършек на страшната приказка за живота на  Марина Цветаева е примката, която тя сама си надява на шията  в невероятната самота на живота си и редуващите се едно след друго нещастия, в някаква плевня в градчето Елбуга, на брега на Кама, в самия край на август (31 число,) 1941 г. докато чака да бъде евакуирана поради стремителното немско настъпление към столицата Москва, останала само със своя нещастен  и ненужен вече и на самата нея живот.  Гробът й остава неизвестен за бъдещите поколения..."Аз отдавна вече не живея - написала е малко по-преди тя на още живата Ариадна,-  тъй като такъв живот не е живот, а безкрайна болка." И Марина Цветаева си отива от света на живите като метеорите, осветила с блясъка на живота и творчеството си безкрайните простори на безкрайните руски поля и гори и многострадалната душа на руския човек, потънал  дълбоко в собствения си мрак. За да свети името й по-чисто и от изгрева, и досега, и завинаги.