* * *

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

КОСМОС 

електронна книга, 2014г.

Пръстта катапултира.
Ураган студен.
В  ефира сивири  диво
вятърът космичен.
Нощта,,
превърната  от всички
 в ден,
сега е плац
многоезичен.
Вклини се в миг
ракетата..
От рев
просторът се задавя,
тръпне  лудо.
Изгаря степната трева
с  напев,
като крило
на пеперуда.
Душата ми е сякаш
взрив. зелен.
Емоции
сърцето ми
раздират.
Ще  се завърна ли
към пътя
обгорен,,
където степната трева
сега
умира?
За своето  узряло,
горещо
тържество,
планети и звезди
в гърдите ми
набъбват.
Вибрации...
Могъщ съм
като божество.
Светлинни скорости
сърцето  ръбят...
Над сини рифове,
над тъмни
лесове,
над светли облаци,
покрили с пух
Земята,
сред  воя
на космични
ветрове,
аз разпознавам
същността си
във нещата.
Душата ми,
неоплоден от звук
нектар,
под слънчевата лава
бавно блика
и търси спътник верен
и другар
за мисията си
в необятността велика.
Да стане хляб
и път,
и клетка пчелен мед
и ранен филиз
към едно цъфтение,
един разцъфнал
слънчев слънчоглед,
намерил своята посока
на въртение...
Да стане смисъл
ясен
в многото неща,
които ни заобикалят
със въпроси,
неразгадаеми  докрай
като Деня,
Нощта
и  близки ни,
като едно
докосване...
Земята се върти
под слънчевия
диск,
а нашто слънце
е една
звезда
в безкрая.
Запалени
в космкческата вис
  и ний изгаряме
като слънца.
И тая -
и болка,
и омайна висота,
и жажда
да се победим
самички,
да се надмогнем,
да се продължим
в света,
да се издигнем
в себе си -
над всичко,
да се превърнем
в лъч,
във падаща звезда,
в минутно продължение
на необята,
да блесне подир нас
една бразда -
това е същността ни
на Земята!
Край мен ще идват
и отлитат
много дни,
все тъй
 ще се търкалят
в тъмнината
нощи.
Сред хаоса
от мрак
и светлини,
в това
многозаконие
и мощност,
заобиколен
с космична
пустота
и с вяра
в себе си
и в хората -
дълбока,
ще тичам аз
като пътека
през света,
ще се въртя
в. безкрая си
като
посока...