ЦВЕТАН  РАДОСЛАВОВ 

ЗАЕК -ХАЛА

стихотворения за деца от предучилишна възраст

 електронна книга, 2014г

 ЗАЕК  ХАЛА

Заек тича с тротонетка,
по асфалта вдига шум.-
А на пътя две-три тетки
до една му дават ум:
- Зайко, бе, момче юначе,
в къщи ти се прибери!
Инак, знаеш, майка плаче!
Тук не дават пет пари,

за живота ти. На косъм
 той виси, в тоз свят глеждосан,
Няма да останеш миг,
здрав и читав ученик,

блъсне ли те кола-хала!-
Сядай да си гледаш хала!-
Зайко перчи се отвънка,
 с тротонетката си бръмка:

-Ала-бала, десет бала!-,
Като мене няма хала!..


ВРАНЧО

Вранчо -
мързеланчо,
пак нехае,
значи.
Зима тук
дошла е,
той безгрижно,
грачи! -
Вранчо,
срамота е!-
Работата
чака!
Който днес
не хае'
зимъс
ще поплаква!


ОБЛАК

Дълго, дълго
едрее в нвбето,
дебелее,
все повече
мръщи се...
Най-накрая
му писне.-
Небето
се разплаче.
Измокррят се
къщите!,,..


ДВУБОЙ

Жаба квака
в жабуняка.
Щъркел трака
над кавака

Търсии щъркът
кикерица.
Жабата пък е
 умница! -

Щом се спусне
към тревата,
тя катурва се
в реката!


НЕРАЗБОРИЯ

Кудкудяка, скача, вряка
ярката, пак снесла е яйце!
А петелът кукурига,
шум до Бога Петльо вдига,
скубе се до сетното перце!....

Ванчо пък го взима на ръце,
туй прехвалено за днес яйце
и занася го на бабата,
за да го замеси в хляба тя,
та да хапне пак Румяна,
мила бабина отмяна!


ПОТОЧЕНЦЕ

Поточенце мило,
къде си се скрило

под жълтата шума,
не чувам и дума.

Защо не продумаш?

Нагазих в листата
и пляс! - във водата! -

налапах листата!

И ей, аз, най- смелия,
измокрих се целия

А изходът - где ли е?

Ах, как ще  се връщам
за обеда в къщи?

Кажи ми ти, само!

Поточенце, двама
да идем при мама!

Как искам го, само.


ПОЖЕЛАНИЕ

Полята - безбрежни!-
Пшеници кълнят

Дърветата нежно
небето вълнят.

В заводите -хора!
От сутрин до мрак.

И грее простора.
И волно е пак!


ЛЯТО

Шаро ми се смее:.
- Спри де...Спри!...Все  беж!...

Тъй не се живее! -
Малко си полеж!...

-Лесно ти е, Шаро,
тебе, затова

хич не си ти харен,
клюмнал си глава!

Как да спреш,, когато...
спира ли се ден?!

Вън е чудно лято!-
Грее то и в мен!!


РАНОБУДНИЦА

Рано тя се буди,
още от зори!

Мравката се труди.
Хлябът да спори!


РЕКАТА

Сребрее водата,
небето оглежда.

Извива реката,
под върбова прежда!.

Върви - все нататък,
под облаци бели. -

Денят й е кратък.
нощта е - къделя!

Върви тя, не спира,
без дъх в ширинето...

В балкана извира,
но...  гони морето!


СВИРЕЦ

Най прочутият свирец
тук е полслкият щурец!

Щом навън се захлади,
почва той да ги реди!

И земята пак сияе.
И небето пак се мае!-

По вода или по суша
всички него слушат!


ТУМБА-ЛУМБА:

Тумба лумба, тенеке!-
Сякаш стрелят с бренеке!-

В махалата чудо става! -
Всеки сам да се спасява!


АСАНСЬОР

Не, да се оправи,
няма и надежда! -
Все ще се задави!
Все си се поврежда!

Щом се вмъкнем вкупом
всички от етажа,
нещо се разлупа,
да върви - откаже!...

Можем го оправи,
тука, на момента,
ама кой ти дава
инструменти?!


СТРОЕЖ

Захапва кулокранът
бетонната греда
и я понася плавно
в самата резеда!

Виж, по небето плува,
гредата сякаш, виж!
Въжето негодува:
веднъж, че дваж, че триж!-  .

прицелва се стрелата,
Догажда ръб до ръб.-
Опъва над земята
 гредата топъл гръб.
След нея втора, трета...-
Сред трясък и гърмеж,
изправя се в небето
заводският строеж!


УЧИТЕЛ

Хей, играчки, я се стройте!
Застанете - ред по ред!...
И от дясно се пребройте:
четири ли сте, или пет?!

Днес учителят предаде
по гимнастика урок.
А от утре вече, сряда,
аз ще съм учител строг!

Аз ще ви строявам само
в утрини, на ранина!
Тъй ще станете голями,
като мене: Ей ме, на!

Аз ще се кача на прага,
за да бъда по-висок!-
Мирно Почваме веднага-
Днес е първият урок!