* * *

  ЛУЧИЯ ЦВЕТКОВА 

   СНЕГОПАДИ 

електронна книга, 2014г

 

ИДВАТ БЕЛИ  СНЕГОПАДИ

Идват бели снегопади.
Тишината пак звъни.
И по шарени огради
шаренее на вълни!

Утре ще замре капчука.
Ще се вледени пръстта.
А гнездото край улука,
ще е празно в утринта!

Само аз - нелепо бодра,
сам-сама във есента,
се чувствувам като в одър,
сред килима от листа!

В тишината! Колко трясък!
Колко шум и врява, днес,
докато, след вой и врясък,
се домогна в този лес!...

Позлатените дървета,
се подпират мълчешком
и сред клоните, небето,
са прибрали като в дом!

Аз вървя и все немея,
засияла в синева!...
Боже, даже ще запея!  -
Истина ли е това?


НАД  ГЛАРУСОВИ   ПЯСЪЦИ

Над гларусови пясъци
кръжи петно от облак
и в зноя се изпича
пелиновият дъх!

В къпинена омара
ухаят камънаците
и стъпките на вятъра
са лъх на календро...

Ще зашумят пороите
край камъните ръбести
и шумното им свличане
ще стане бяг на кръв ! -

Кръв, яростна и властваща,
кръв - зов  магнитизиращ,
пелинено -  къпинена,
във вените на мъж!

И виждам как среброто,
прострелва всичко с лъка си.-
И облака с градушката!
И зноя саможив! -

Над гларусови пясъци
кръжи петно от спомени.
И сянката, единствена,
от ласка на жена!


ЕСЕННИ МЪГЛИ ТЕКАТ...

Есенни мъгли текат
като бавни водопади -
пъплят, пъплят към вурхът,
после в равнината падат.

Равнината дреме в мир.
Планината чезне в мрака,
Като закъснял пастир,
бърза  месецът над злака.

А край мен е тъмно. Вън
студенее есен лиха.
Но наблизо хлопва звън,
шибва в тишината вихър!

И, замряли, край плета,
две дървета оживяват.
Скръцва някаква врата
и изсипва детска врява,

олелия, пара, зной,-
сякаш стоплят се гърдите!...
После тихият порой
пак поляга над лъките...


ЗАТВАРЯТ ОЧИТЕ СИ КЪЩИТЕ

Затварят очите си къщите,
отнася ги нейде сънят.
В постелите хората, същите,
не същи са - спят!

Потъва на злака зад билото,
мракът, като жерав замрял.-
Животът, на зрака в коилото,
за. миг сякаш е спрял.

В раззеленените люляци,
грее златна луна.
По безлюдните,  улици,
сякаш тече тишина.

Само, от вятър докоснати,
клони ще прошумят.
Сенки дълги са проснати,
като хора на път!


УТРЕ ВСИЧКО ЩЕ ПОЧНЕ  ОТНОВО

Утре всичко ще почне отново:
ще въртят циферблата стрелките,
ще натяга краката олово,
ще се люшкат в кръвта ми ракити...

Светъл лъч ще играе в клонака,
ще прозвънват сред утрото жици..
Някой тихо сред двора ще чака
и ще пеят в душата му птици.


ТРЕВОГИТЕ,  ГРИЖИТЕ,  СМЕТКИТЕ...

Тревогите, грижите, сметките,
пак разсъблича денят.
След препирните, съседките
вяло чака сънят.

Отлетяха си птичките -
децата, да учат в града.
и си кукуват пак всички те,
както си е реда...

Двуетажните къщички
гледат с мъртви очи -
хубави, спретнати, тъжнички.
без в тях смях да ечи!

След време, съвсем самички, те
ще останат, ама съвсем,
че само в съня си, ний, птичките,
тук нявга, за миг, ще се спрем...


КАТО ЦВЕТЧЕТО, ПЛЪПНАЛО С ЛИСТА

Като цветчето, плъпнало с листа.
като тревичката, повлякла корен!...
Гори ги лятото... През есента -
сланата! Сняг през зимата отгоре?

Вихрушки вият, Ветрове ечат,
сушат земята като пух тополов!-
А те, пробили пак пръстта, стърчат,
сияят те като самата пролет!...

Умея ли да  бъда като тях?
Сама, наситих ли се с  красотата?-
Готова съм да изгоря без страх.
но цвят да стана някому в душата!


МЕЖДУЦАРСТВИЕТО ПАЛАВО

Междуцарствието палаво
на деня и на нощта!
Светят облаци, запалени,
от пожари в стърнища!

Звънкат сред покоя схванат,
полуделите треви.
Ах, за сън е още рано!-
Уморени сме, уви!

Но с подбитите си крачки,
още гоним своя ден.
Ден ли? Нощ ли? Или начин
всеки да е продължен?!

Междуцарствието палаво!-
Светлината! Пластът мрак! -
Греят ни в очите, алени,
пътища, лазури... Бряг!


НАЙ-ДОБРИТЕ, НАЙ-ПРИЛЕЖНИТЕ

Най - добрите, най -прилежните,
ще се смеят, малко тъй...-
Нищо, нищичко от прежното,
ний не спастрихме... И чуй!-

Вилите, колите, - лустрото -
колко весел, силен гланц!-
Ние, хората на чувството,,
,ний ще свършим своя танц!

Като луди ще се вглеждаме,
изтрезняли чак до кръв,
не видяли ни победите,
нито мамещата стръв...

Кой бе пръв и кой - последен,
смисъл има ли сега?
Грозната жена се жени,
всявга първа! Откога!...


ЕДИН СЛЕД ДРУГ ОТЛИТАТ БЪРЗО ДНИТЕ МИ...

Един след друг отлитат бързо дните ми.-
Едни задържам, други - неусетно
се хлъзгат, като мълнии стремителни,
във Космоса безмилостен на времето!

А всеки е, не равносметка- изповед,
пред същността ни, - в радост и тревога,
пред хората, сред фалш и горда искреност,
пред времето дори - до изнемога!...

И срещам ги, и с тях се разминавам,
за часоее държа, за миг изтръпвам
унищожавам се, но пресъздавам
и себе си, и всичко, в обич скъпа...

За да остана - с времето, със себе си,
със същността си, мълния отлята,
любов, съдба, неистова потребност...
И продължение, сред необята!..


И СЯДАМ ОТНОВО ПРЕД БЕЛИЯ ЛИСТ

И сядам отново пред белия лист,
до малкото бюро, край двата прозореца...
А мами животът вън, светъл и чист,
премята се, - палавник, вика из двора...

Напразно жена една, да въдвори ред,
ругае спонтанно, на някой се кара.
Детинският свят, неподвластен, "проклет",
е завладял улицата. И тротоара!

Ръката не бърза. До болка горят
очите ми. Листът в сумрак тъмнее.
Отминали дни, забравен мил кът,
отглъхнали песни в мене живеят!...

Не! Няма да кацне ни ред в този лист.
да прошуми, като птица да трепне. -
Как бързо живеят децата - свят чист,
живот, който с години в нас шепне!...


МОМЧЕ, НЕ СЕ ЯДОСВАЙ В ДЕН ТАКЪВ

Момче, не се ядосвай в ден такъв!
И утре своя гняв, тъй прав, стули!...-
Дали ще бъдеш пръв или не пръв,
от тебе зависи, Духа кали!

За гроздовете на гнева узрял,
ще спреш ти в пътя си, съвсем не лек.-
Не спирай, с поглед див и помрачнял.
Ти прекрачи! Върви напред, човек!

О, може даже много да боли.
Възможно е дори да те ранят на смърт!-
Ти болката от себе си свали.
Опитай се да минеш сам отвъд!...

Момче, не се ядосвай в този ден!
И в други  ден ти своя гняв смажи!
Виж колко блясък в теб е отсенен!-
Не го почерняй! Болката кажи!

И пак - обичай! Всичко подари,
във своята безхитростна любов.-
Дори самия теб да изгори,
не съжалявай, за смъртта готов!

Омразата узрява като хляб.-
Пази се от омразата, момче!
Ако си малък и все още слаб,
омразата и теб ще съсече!

И пътят ти, от теб неизвървян,
като поток, сред зноя, ще се спре...-
Върви, момче! Върви след своя блян!-
Върви докрай!...Така е най-добре!