* * *

ВАНЯ МЛАДЕНОВА

КОТКАТА ПИСАНА

(стихотворения за най - малките)

електронна книга, 2014г.

ВРАБЧОЛАН 

Врабчо - Врабчолане,
ти защо си тук?
Всички птички рано
литнаха на юг!

Лястовички пойни,
славеи, скорци.-
Още в дните знойни!
Няма и щурци!

Аз закусих вече.
Ти какво си ял?
Искаш ли геврече?
Или хлебец бял?

На! Хапни бисквита,
па върви да спиш!
Стига вън си скитал!-
Ще се простудиш!

Мъчно ти е, зная,
но бъди юнак!-
С теб ще си играя
от зори до мрак!



КОТКАТА ПИСАНА

Котката Писана
чуден сън сънува:
Горе,  на тавана,
с мишките лудува!

Чу ги баба Лата,
Грабна си бастуна.
И по съпалата
хукна като хуна!

Пустата лопата!-
Взе че я препъна!
Тръшна се горката.-
На кравай се сгъна!

Скочи от перваза,
сънена, Писана.-
Бутна, счупи ваза,
ужас я обхвана!

Пакост стори лоша.-
Ах, къде да бяга?
Клекнала във коша,
тя за бой се сгяга!



РИЧКА

Нашата козичка
е с рогца бодливи.
Викаме и Ричка!-
Много е  игрива!

Във неделя с нея
ходим до реката.
Песни аз и пея.
Скача тя в лъката.

Ах, козичке Ричке!-
Много те обичам!
Искаш ли "сестричке"
аз да те наричам?

Във престилки сини
мама ще ни спретне! -
В детската градина
ще отидем двете



НАША ВЪРБА

Наша Върба
шумно сърба,
мае се, върти.
И на масата
два-три часа тя
весело цвърти

-  Мила Върбо,
тихо сърбай,
Не глези се, ах!
Ха сколасаш
да мирясаш!-
Ще ядеш... пердах!



БАВНО ПАДА...

Бавно пада пак мъглата бяла.
Аз потъвам в нейните ръце.-
Бял прашец е сякаш разпиляла
и сияе моето лице.

Ето, сякаш спира пред вратата.
Сякаш ми прошепва: "Отвори!-
Идвам от далече, от полята,
от далечните гори!

Приказка  за миг ще ти разкажа,
за приятелите по света!
Отвори ми!Зъзна на паважа!
В мене също има красота!



ПРОЛЕТ

 Колко цвят! Белее всичко!
Църкат веселите птички!-

Като бели пеперуди,
малките цветчета, луди,

все играят, все играят,
пролетта във тях сияе...

Духна вятърът...И ето:
Топъл сняг покри полето!



ИГРИ

Едно, две, три... Едно, две, три....-
Броя аз бързо пак!
А нашите игри
не стихват чак до мрак!

До късен час навън
играем ний безспир.
За ядене, за сън,
ще мислим най-подир!...

Безброй, безброй игри,
измисляме в деня,
но нито миг дори  
не правиме война!...


ЯЗОВИР

Ох, като чичо
ние градим.-
С камъни, с пясък,
 с глина лепим...
Всичко е мокро
в нас, за беда!-
А все  си изтича,
таз пуста вода!...



ДЪЖД

Дъжд запръска. Небето
 в клоните зашумя.
В миг подгизна полето! -
Ама че и земя!

Тъкмо правех браздата,
мокротата сивее! -
Как сега семената
тук човек да засее?!



СЛЪНЧИЦЕ, ПРИВЕТ!

Всяка сутрин, щом проблесне,
слънцето-кристал,
целият квартал се стресне,
спал и не доспал!

Еква  по паважа говор,
по асфалта - звън!
И, вратите пак отворил,
всеки тича вън!

Слънцето със поглед гали
хората отвред.-
Цяла нощ сме те копняли,
Слънчице! Привет!



ПИРАТКА

Котката наша, пиратка опасна!
Казва се Янка тя и  е ужасна!-
Рижи мустаци навред рекламира,
дращи по всичко. къде се допира

 С лапички черни тя,  сякаш с ботушки,
ходи навсякъде, вредом се мушка!
Хищничка страшна, и с мускули здрави,,
всичко с краката нагоре тя прави!

Самка ужасна, тя дърпа, мяука,
в бойно поле тя превръща боклука!
Войнствена котка е нашата Янка,-
котка - войводка, бетер - хулиганкам



САМОЛЕТ

Аз направих самолет.-
И голям. И бързолет!
Грабна вятъра крилете
и го погна из небето...

И летя, летя навред,
моят хубав самолет,
ала вихър го подгони
и захвърли в едни клони!