ЛУЧИЯ ЦВЕТКОВА

НЕВРОТИЧЕН, СМАХНАТ ВЯТЪР

електронна книга, 2015

КАТО ПРАЗЕН НОЩЕН ВЛАК

Като празен нощен влак,
запълзял към свойта гара,
връщаш се, тъй беден пак,
със душа, съдба прастара...

Глъхне сивият покой.
Ден ли, нощ ли е - кой знае?!
Ти си ти! Не някой - той!
Дрипа! Куче те не лае!

Озвездени ветрове
във душата ти ридаят.
Няма те. От векове,
ти умрял си. Туй е краят!

Няма в сляп апотеоз
оркестрантите да свирят!
Да текат сълзи за тоз,
който сам се прави сирот!

Колко малко, - само ек
от живота, мисъл само!...
Но да е човек, човек,
туй е толкова голямо!


НЕВРОТИЧЕН, СМАХНАТ ВЯТЪР

Невротичен, смахнат вятър,
духал,  духал, после спрял.
Гола, смачкана душата!
Поглед гол, съвсем умрял!

Ти ли, ти ли си, човече,
обезсилен, онемял,
неспособен и да пречиш,
невъзможен, да си цял?

Своя собствен, зъл театър,
всеки има, то се знай! -
И при вятър, и без вятър,
и на сън дори, играй!...

Най-различни, и възможни,
и абсурдни, тез игри,
са сражения безбожни,
сред които той гори,

и изгаря, но оставя,
свойта светеща бразда,
за да бъде, да прославя
падналата си звезда...

Хленчиш ти? Нима? В живота
няма място где да спреш!
ще вървиш докрай, защото
трябва да се раздадеш!


Оголяла е душата,
обосял е пак духът?... -
Тръгвай! Тръгвай, по земята,
да се сблъскваш със светът!

ДА СЕ ПРЕХЛАСВАШ ПРЕД НЕЩО

Да се прехласваш пред нещо,
да го обичаш, сред смут! -
Спомен, молитва гореща!?
Всичко да стане на труд!

Писан или пък неписан,
принцип - да бъде закон!
Вечно да бъде орисан
ябълков плодовен клон!...

Времето сляпо подрежда,
в своя незрим календар,
мисли, дела и надежди, -
с патос на стар архивар!

Можеш да бъдеш незрима
буква на ден или миг,
лято, със слънце, предзима,
цвят или рев на камшик!

Можеш да бъдеш камбана,
утро със розов елей!...-
Само върви към промяна,
в тебе човек да отлей!...

ДА СЕ ЗАЗИДАШ В СВОЯ  СВЯТ

Да се зазидаш в своя сеят,
безмилостно спокоен,
далеч от бури, необят,
от мраз, от полъх зноен!

Да те  обгръща тишина -
нелепа и случайна,
като удушваща вълна -
грамадна, всеотдайна!

Да те покрива розов пух
в сладникава картинка,
без дъжд, без сняг, без къшей сух,
без болка,  без настинка!..

Отказвам се от този свят!-
Не мога да живея
без бурята... И без инфаркт,
заплашващ ме, да пея.

Тревогата във мен звъни,
кръвта ми подлудява,
но нов живот след туй кълни
във мен и ме спасява!

ТИ СЕ ЗАВРЪЩАШ ОТНОВО...

Ти се завръщаш отново
в себе си, моя душа!
Пак си за болка готова.
Как ли да те утеша?!

Болката, знам, е възможност
в спрян път, в безкрилен живот.
в неосъзната набожност,
не сляп шахматен скрит ход!

Да те призная, не бива,
а да забравя - не би...
Болка при болка отива,
клин, казват, клин... Може би!...

Всъщност, играта е стара,
колко света наш, нали! -
Нека те огън изгаря! -
Охкай душа, да боли!

Но се не връщай, готова
в себе си. Що си постла?
Пръскай от болката. Нова
ти измисли си, по-зла!,,,

Като желязо, под душа,
бавно изтлявай, сама,
станала огън сред суша,
святкаща в схватка кама!

Вятърът вие в полето,
зъзне земята от студ...-
Вън! На студа! Под небето! -
Вместо да хленчиш - на труд!