РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ.
"АНТИГРАВИТАЦИЯ",
бр 3/8, 2015 фантастика, новела
/продължава от бр, 2/7. 2015
В ръцете на един от роботите, обозначен в дясната долна част на кръстта върху сакото с почти незабележимо номерче 3, проблесна нещо.Беше едро, продълговато, приличащо на паяжина, метално изделие, или пък здрава, метална рибарска мрежа
, но,оказала се твърде стабилна, тъй като, след почти неочакваното й закопчаване около тялото на огромното животно, което още в началото на разигралите се в професор- докторския кабинет събития бе възприето моментално от струпалите се роботи като Баскервкилкото куче от романа на Артър Конан Дойл, познато на част от земното човечество, обитеаващо сега не в обпаците, а в космическите измерения на любимата родна планета Земя. Като "Кучето на сър Артър" бе назовано то още в първия миг на появяането му сред роботите, в знак на уважение не само към измислили го земен гений, но и към обичта, която са му гласували забележителни исторически личности от времето на губещите се в историята за цял един живот събития на планетата Земя. Стига да има причини за носталгия по тези дни, хората биха могли да ги изживеят отново, заедно с нощите, без да се взират непрекъснато в книгите, където са описани тълхуванията на човечеството за лета и зими, когато сър Артър е почуквал може би с бастунчето си сред техните пикници и любезни компании. а те са си "шушукали" беззлобно за чуто или видяно край маестрото.Та биха могли да ги изживеят отново, все така зад гърба му, подир сянката му, докато се придвижва сред тълпите, строг и самотен, или под напора на някаква "интимна" смешка, внезапно възникнала в главата му, докато той, учуден и не знаещ как да възпре въздействието й върху жадуващите смеха млади хора около него, започва да я редактира подсъзнателно и то толкова въздействуващо, че те не биха спирали да се смеят, дори и през нощите, ако можеха да прочетат мислите му, които обаче така и не стигаха съвсем до тях, заради вродената почти у всеки писател способност да гледа по най- безразличен начин на казсното или показано от него, което може да изпонатръшка людете до него от смях. докато той самият изглежда като "ни чул, ни - видял", толкова много се нуждаят от този, така наричан, съвсем заслужено, подпомагащ и здравето на човека жив смях, който повечето от хората затова наричат още и "здрав", а поводите за смях и тогава, и после, са наистина много повече..Аз, разбира се, няма повече да ви разказвам за времето, в което е живял сър Артър Конан Дойл, съвсем различен в този нов и за мене живот, както дори за него самия, той е пребивавал на Земята твърде отдавна и само специалистите литрратори и питературоведи могат да ви съобщят и нещо повече от това, което бих могъл или искал аз самият да посплетнича с вас, аз, негов, може би дори далечен родственик, естествено, в някой отминал и друг живот /и свят/, а може би пък нов, преродил се и тепърва разгръщаш картите на дарованието си, Артър, все още не заявил твърдо, категорично на света нито новото си амплоа и име, нито някои възбуждащи не на шега подробности от житие-битието си, или пък от това, на инакомислещите или пък не особено обичащите ме хора, което би могло да се окачестви като едно и също нещо, стига да ти стиска да си го признаеш, при това - и доброволно! Така или иначе, Баскервилският пес нямаше да се задържи в съзнанието на хората от планетата като някакъ:-) в кой знаве какъв, бодящ очите проблем, тъй като то бе своевременно опаковано допълнително в нещо като голям сандък от метални пръти, сплавявани при специалните у.словия за такава дейност, които съществуваха само в Космоса, дори не и на пръстените на антигра:-) витацията, този ковчег /повече приличаше на ковчег, отколкото на сандък и няма да използувам повече второто наименование, за да не предизвиквам кошмари сред земляните, които все още не са превърнали в атавизъм способностите си да сънуват нощем... Та, ще бъде поставен под ключ и силна охрана, но не от хора, а от разни изобретения на развитото вече земно човечестство, от времето на някогашната най-обикноеена механика, до силно развититата и все още криеща много тайни от будното, ждуващо за безкрайно развитие, земно човечество, позитроника, обхванала, постепенно, почти две трети от свързаните с оцелвването на земното човечество дейности, в това число и защитата му от всичко, което би могло да астраши по някакъв начин, рано или късно, по-нататъшното му същрзтвувание.
Роботите, изпълнили до краен предел кабинета на сър Дънкан /за тях той си остааше "сър" и "професор-докторът", бяха успели добре да си свършат работата си по залавянето на чуждопланетното същество, при това, както се казва, без да се чуе нито един изстрел, а дори и малко шум поне. Прекият им шеф, сър Дънкан, така прецизно и детаилно бе разработил така наречената на прост английски "Схема на залавянето", без да уточнява за какво по-точно става дума, че и първолак можеше, не само прецизно да го разбере, но също така, при това и най-прецизно, да го изпълни! А всеможещите роботи не бяха малки момчета, както беше при хората, които момчета дълго, много продължително време трябваше да растат, докато успеят хем да извисят ръстове, хем и да се поумирят достатъчно, за да могат после да заместват "родителите" си в делата, в които те са се трудили до даден моменг! - роботите направо се появяваха в живота на земляните полу- или напълно сглобени, научени, и програмирани за всичко, което има и трябва да правят в колективите, за които са преднаьначени, за тях всичко беше предварително ясно, предопределено, не можеха да се мотаят или да кръшкат от работа, защото в такива случаи объркваха или саботираха работата на другите, работещи с тях роботи,
