За най-малките

РАДОСЛАВ. ЦВЕТКОВ

ЗАЙЧЕТО

приказка

електронна книга 2015

То кацне на. стената.
Търкулне се в тревата.
Във въздуха се метне.
С очи в бравата светне
След миг на пода блесне
а после тихо плесне,
в една чиния с мляко...
Хей, зайче мое, чакай!
Постой, за да те хвана!-

Ще си играем двама!
А  Зайчето  търчи,
премята се,  хвърчи.
А няма то крила,
и перка, и  витла,
дори моторче няма,
а... няма и измама:
подскача, като живо,
туй пухченце красиво,
от пода  до тавана,
не може да се хване!
Опитай да посегнеш!-
В миг по-далече легне!
 Опитай да го сгащиш!-
То даже и не дращи!
А  ако ти побегнеш,
то покрай теб  ще легне"
Уф! Зайче залисия!-
То прави ти пусия!
Човек да си поседне
не може, то те дебне
Играем си на жмичка
То все пред мене тичка!,,-
А и крака си няма,
но няма и измама:
и пушек май се вдига,
та чак небето стига!
И все така отскача!
Май идва ми да плача!
Уж с мене си играе,
а пък не ще да знае,
че с мен се  занимава,
от всичко смях не става!
А мое е! Не хае!
Все иска да ме мае!
Решиш ли да се скриеш,
не става... Ще се свиеш,
 ще кихнеш  под юргана,
а то носа ти хване!
Ухото ти  то щипе,
носа ти доопипа...
Ти скриваш се в килера,-
веднага те намери!
Където да отидеш,.
все него ти ще видиш!
Накрая се предаваш,
но малко смешен ставаш !...
 О, Зайчето кошмар е-
за тебе  все  другар е!
 Побегнеш ти  далече,
а то при теб е вече!
Не,нищо го не спира,
в чорап дори се свира!
В обувката  се  вре
и чувства се добре!
Да го не сгазя, спра,
в земята заора.
И скачам с един крак,
аз, щъркел дългокрак
Подскача и се цепи,
захваща всичко в шепи
и дълго, тъй, диви се,
понякога - криви се...
Немирен е, немирен,
а пъ,к в игра - безспирен!
Уж с мене си играе,
а все така не хае
и той да ме обича-
докрай и безгранично!...
Решиш ли да се скриеш,
не можеш. Ще се свиеш,
ще стихнеш там, в килера,
но пак ще те намери.,
Ах , действа безотказно,
зверчето. И -  предпазно!
Дори и под кревата,
пред теб, край теб се мята.
на два-три пръста само-
опитай да го хванеш!-
Пак Зайчето побегне
и по-далече легне
Завиеш се в юргана!-
Наднича от тавана.
Ти даже там не дишаш.-
То приближава скришом.
И пак играта стара,
започва в надпревара.г
И смело Зайче, хей!-
Най-дръзко ти се смей.
Дори да щеш, не можеш,
ти да го разтревожиш
катери се без пот
то, сякаш  всъдеход!
Не се досещаш бърже,,
че можеш да го вържеш,
ей тъй, насред кревата,:
щом иска, да се мята!-
Дори да се разписка,
да писка, колко иска!
Та как, та как забрави,
ти мой юнако славен,
от самото начало,
че пухченцето бяло,
тъй дълго с теб играло,
е... лъч от огледало?!