ПРОЗА

ЦВЕТАН   РАДОСЛАВОВ

СЛУЧАЙ  С  ПТИЦА

фантастика, електронна книга

/продължение от бр.2/7,  2015 г.

Навсякъде около мен витаеше страхотен безпорядък. По стъпбите, качващи до по-ниския, първи етаж на вилата, се търкаляха множество предмети или съдове от интериора и бита, кой знае как попаднали тук, по и краи извитото нагоре, не особено обемно, но съоръжено с необходимите за повече удобства допълнително благоустроено стълбище между свързаните с него етажи. Не бях особено сигурен, но не си спомнях да съм ги разхвърлял аз, по никакъв начин., Разгоеорът ми с

птицата започна  почти без предварителна настройка или пък каквато и да е подготовка, ей така, отведнъж, защото аз бях отвън, когато разговарях с птицата, както и тя с мене, ако това между нас можеше изобщо да се оприличи с разговор. А "общуването" ни с птицата започна изненадващо отведнъж, ей така, без заврънгулки! По-скоро, приличаше донякъде само на разговор, "опитваше се" да набира скорост в началото, но всъщност си беше нещо като обикновена, махленска кавга и, струва ми се, една много пошла разправия, която хем като че ли  започна без каквото и да е нормално начало и  много бързо, скоростно се превърна в една отвратителна кавга, в която и двете участвуващи страни, т. е., аз и птицата, много бързо набрахме необходимите височина и темпо на разговора, за да го превърнем набързо в каквото и да е друго, но в никакъв случай не в разговор, при това със задължителното условие да остане, още от самото начало, та до неговия край, изключително, задължително дори, бих казал, учтив, коректен, с оная омая на гласовете, която често се долавя при разговорите между недостатъчно познаващите се, не съвсем близки, същества, които участвуеат в един подобен експеримент, тъй като, по същество, това си беше чисто и просто един експеримент, никой от нас, струва ми се, не си мислвше, че общуването помежду ни, макар и за това ограничено по броя на изтеклите минути време мисли другояче! Макар че и аз сам не мога да кажа как и защо, и кога точно, поне един от нас, в случая, самокритично ще си признае, аз,  така неприятно и невъзпитано навлязох в нейното, /или неговото/, темпо н начин на общуване,
в сблъсъка между понятията, "демонстрирани" по никакъв подходящ начин,
на точното място, по точното време и с подходящата сила и авторитет на фразеологията. И така ние двамата, аз и птицата, вече знаете как и защо достигнахме до познатия ви до болка и нерезултатен по същността си финал на разговора, не донесъл нито грам удоволствие и за двамата участици в него, Даже, напротив, задръстил думите ни с повече несъгласие и неразбирателсво, отколкото каквато и да е полза, дори тя да не е  непременно задължителна, за който и да е от нас!
 - Беглец! Беглец! Дръжте го! Веднага го хванете! - яростно свистеше отвън
гласът на пернатото, дори сякаш продължавх да усещам, с гърба си, през дрехкте, как тича, куцайки, след мене.
 " Престани-и-и! - дращеше по земята чак като че ли гласът и, станал, или пък само ми се сгруваше така, поради естеството на "заболяеването" ни, и на
двамата, струва  ми се.
 - Съд! Съд за такива като тебе! - продължаваше да крещи, или пък, да врещи, гласът отвън, без да си дава  сметка, разбира се. поне от малко, за неп-
риятните асоциации и усещания у възможните й или евентуални, слушатели.-
Вие съсипахте страната! - повтаряше тя речи и изказвания от родната преса,
от радио и телевизии. - Изнесохте, ограбихте всичко, каквото имаше в тази държсва, изсекохте и разпродадохте горите й, подземните й богатства, унищожихте и армията й, направихте от страната ни разграден двор за американци и европейци, за всякаква чужда паплач, и все такива като тебе,  все такива, като тебе, като него, - поправи се птицата. - И птиците си избихте и продължавате да ги избивсте, дори и такива като тебе, тимейджъри ли, тенджери  ли, все едно! И ти самият, собственоръчно, се опита мен да убиеш, само дето не успя, но сега ще трябва да си платиш, с вересиите барабар...Ти... -
Последните й думи не ми станаха много ясни или вече не ги чувах добре, все едно,.Спрях и се замислих: Как аз съм крал на шест, осем, десет или дванадесет години, като не съм знаел кскво е това, кражба, не съм чул самата дума "кражба", за да попитам като какво означава?! Като по-малък аз непрекъснато питах, всички, за какво ли не  кого ли не, щяха да ми обяснят тогава и да зная,но сега...
 - Шляп! - изтрещя, по-скоро, прозвуча като изстрел няъде под прозорците, но бързо се успокоих, беше отвън. Бързо нахлух в първата попаднала ми стая, считайки. че там ще бъда много по-добре защитен от нахалната, на всичко отгоре, пернатка! Погледнах спешно, затворени бяха и трите прозореца,  дори и щорите им бяха спуснати, заради жегата. Птицата почти ме бе настигнала, но аз бях успял да вляза в къщата и да се заключа веднага с тежката дъбова врата,   бях на безопасно място и разстояние.
Подскочих към едно от леглата, най-близкото и се пльоснах, изпотен, изморен, а, най-важното, страшно изнервен и много уплашен. Последните метри   от бягството ми бяха изцедили и последните ми сили, не бях в състояние да направя дори една крачка в повече!
В къщата всички спяха, Бе изключително тихо.
 - Задръжте престъпника! - чу се отново кресливият и, като че ли малко смахнат глас на птицата. Отново бе намерила пролука, за да го пъхне някак си под високия покрив на дву-  или триетажниото /зависи откъде се броят етажите/ здание. - Задръжте го! Ще избяга!
Нещо яростно, но достатъчно  досадно започна да  удря по дъските на аъншната врата.
 - Ще има да вземаш,- рекох си, полуусмихнат, малко по-уверен аз. - Талпите на вратата са дъбови, почти нестрошаеми, за същество като тебе, омразна птицо! Блъскай си ти, ако си нямаш друга работа..
Досещах се, че това е изкривения, почти счупен клюн на пернатото,. в безсилието си да ме открие някак, да ме докопа в "лапите" си, тя нямаше спирка. Започна като че ли да ме изоставя самообладанието ми. кой знае!...
 -Няма да се измъкнеш, проклетнико! - крещеше неистово птицата. - Няма-а!
 -Отвори! По-бързо отваряй! Отворете вратата! - настоя птицата към евентуалните други обитаващи, които, ако е успяла да ги събуди, и да дочуят добре, да разберът смисъла на думите й, едва ли въобще биха отворили, камо
ли да се втурнат да й помогнат!...
Едва поел дъха си, аз се отправих към хола, не без очакваното притеснение да не се изхлузи от някъде, най-неочаквано за мене /какво бих могъл да направя, за да се спася аз, какво? На страха очите са големи!/
 - Ти само отвори п ще видиш!- сякаш прочела страха в мислите ми, ми отговори птицата. - Ще те науча аз тебе-е! Хубаво ще те науча! - ехтеше за-
канително гласът й отвън. - Ти само от...
 - Чука ли някой? Вика ли? - сякаш ме изкуши дяволът да отворя един от
прозорците. - Чука ли някой, вика ли? -Опитвах да се усмихвам, но лицето ми
като че ли бе замръзнало от студ, така се бе вкопчило за кокалите, които го държеха по начало.
 - Чука ли някой?... Извинете, търсите ли някого?
Нещо ме изкушаваше, нещо ме подтикваше, караше ме да надвия обзелата ме паника, да надвия невероятно обхваналия ме, почти животински, страх!
Ударите отвън не спираха, но не можех вече да отгатвам откъде точно идваха, от входната врата или отнякъде другаде.
 -А, счуло ми се е! Никой не тропа! - повече за собствено успокоение, отколкото да се опитвам да раздразня още повече птицата, рекох  аз и побързах да хлопна полуотвореното крило на холния прозорец, докато, още в същия миг не ме удари като мълния: Ами ако реши да мине през стъклото?! Колко ще му е да се удари в него и да го направи на парчета?!
Изпариха ми се мигновено всичките ми щения да се потренирам в героизъм, страхът окончателно преля от всичките ми съдове, ако ги имаше някъде по мене. Бързо си налях малко вода в една чаша, при което мое действие чашата неистово подскачаше в ръката ми, едва не я смлях с пръстите си от стискане, в желанието си непременно да я удържа, по никакъв начин да не я изпусна...
Бавно се заизкачвах към втория етаж, за да си легна.
 -Бух! Бух! - продължаваше да ехти и металния обков на вратата.
 - Отваряй! Знам, че си там!
Вече полузавит, се провикнах през полуотворения прозорец:
 - Няма ме! В къщата няма никой! Ако искате, оплачете се на клюна си! -
И, за всеки спучай, бутнах и залостих здраво крилото и на този прозорец.


После се сринах върху  някакъв диван или пък канапе, нямаше значение за мене какво беше, паднах и заспах, непробудно.
На сутринта станах късно. към пладне.
Майка ми ми разказа.че през нощта нещо все измушило входната врата, за да намери начин да влезе в къщата, но вратата все пак устояла до край, не го пуснала, макар че имало дупка в единия й край, като от куршум /Значи, времето, за което е пуснато на земята съществото, което е искало да влезе вътре, не му е стигнало, за да го стори!?/Пред вратата била намерена една проскубана, умряла птица от неизвестен вид, която страшно смърдяла...
                                                                                                              /край/