АРМАГЕДОН
Идва ли краят на света, уважаеми читатели? III-та световна?
Дали ще стане както леля Ванга е предсказала - по време на подписването на мирния договор в Сирия - покушение... и после трета световна за 2.5години, и спад на населението от 7.5милиарда на 300милиона?
До Армагедон в Сирия остават няколко дни - твърдят военни анализатори. До мира в Сирия остават няколко дни – отговарят дипломатически експерти.
Това е ветрилото на двете крайности. Помежду им са битката за Алепо, бомбардировките от Турция на северните райони на Сирия, подготовката на Анкара и Рияд за сухопътна операция в Сирия, провалът на преговорите с "опозицията" в Женева, договореностите на Русия и САЩ в Мюнхен, които засега са трудни за разгадаване.
В момента на нашия анализ основният конфликт е битката за Алепо, "битката на всички битки", и подготовката на Турция и Саудитска Арабия за нахлуване в Сирия, което ще доведе до непредвидена ескалация.
Войната в Сирия навлиза в своя ендшпил като епицентърът е Алепо, вторият по големина град на Сирия е 3-милионно население. Преди войната!
На 1 февруари Сирийската арабска армия /САА/ започна дългоочакваната офанзива северно от Алепо. Целта беше обкръжаване на града, поставянето му в котел, прекъсване на снабдителните пътища за "опозицията" откъм Турция.
Правителствените части се поддържат от части на кюрдите и от отряди на Хизбула, а от въздуха – от руските въздушни сили.
Разположеният до Алепо Аазаз е известен като "турският коридор", по който Турция поддържа терористите. Това означава, че Турция губи контрол над ситуацията и терористите вече воюват с голи ръце.
Освен това Алепо отваря прекия път към Идлиб и затваря буферната зона в северозападна Сирия с дължина около 100 км, която дава на Турция възможности за доставки на нефт от Сирия и Ирак и за поддръжка на местните туркомани и на Сивите вълци. Главната задача на Ердоган е да не допусне обединение на разнородните кюрдски територии на границата на Турция със "столиците" в Африн и Хасек.
След като правителствените части отрязаха трасето Маер – Андан – Аазаз – Алепо, терористите загубиха турската подкрепа. "Турският коридор" беше блокиран, което означава, че ДАЕШ вече не може да продава нефт на Ердоган и да получава от него оръжие и пари.
Общо, с поддръжката на въздушните сили на Русия, армията на Сирия премина в настъпление по всичките 15 фронтове на бойните действия.
На първо място трябваше да бъдат блокирани именно маршрутите за доставка на оръжие и подкрепления от Турция и Йордания.
Последва изявлението на турския премиер Давутоглу, че неговата страна е "готова за защита на сирийския Алепо, за да върне своя исторически дълг", зад което прозира идеята за пантюркизма и османизма.
Поражението под Алепо ще бъде за Давутоглу и за Турция не само военно, но и крушение на цялата имперска идея. Заради това заплахите на турския лидер, че страната му ще влезе във война беше посрещната много сериозно.
Самият Алепо още през 2011 г., т.е. от самото начало на турската експанзия в Сирия, беше разглеждан от турците като възможна втора столица на Сирия, ако Дамаск се окаже непревземаем за въстаниците.
Но, освен война на идеите, в Сирия се води и реална война на земята. При Алепо се сблъскаха три сили – армията на Сирия, други разнородни сили, подконтролни на Турция, воюващи от брега на Средиземно море до Алепо, и по-нататък – на Изток, и сравнително големите сили на Ислямска държава – ДАЕШ.
Поражението под Алепо ще бъде за Давутоглу и за Турция не само военно, но и крушение на цялата имперска идея. Заради това заплахите на турския лидер, че страната му ще влезе във война беше посрещната много сериозно.
Политически за Асад проблемът се усложнява и от други обстоятелства. Прочистването на "умерената опозиция", както я наричат в Европа, от Средиземно море до Алепо предизвика в Европа вой и стон – нещастни деца, бягащи от руската армия хиляди сирийци, информационна и психологическа война срещу Сирия и Русия.
Сирия, с подкрепата на Иран, заяви, че ще издържи. Дали и Русия ще издържи.
С напредването на Асад започна активизиране на САЩ и Европа да бъде замразена линията на фронта поне в някакви приемливи за НАТО граници, съпроводено с нов етап на грубо политическо давление върху Русия – стенанията на Меркел, хуманитарната физиономия на Оланд, сновящото насам-натм с вида на бостанско чучело тяло на държавния секретар на САЩ Кери и т.н.
Ако Сирия издържи това давление, военните имат шанс да решат задачата по зачистването на Алепо.
Ясно е, че стратегическият план, който реализира Сирия от момента на влизането на руснаците е завоюване на пълен контрол по линията Дамаск – Хомс – Хама – Идлиб – Алепо, т.е. линията на главната сирийска магистрала, свързваща най-крупните градове на страната и вървяща от Дамаск до Идлиб на далечина около 100 км от Средиземно море, с прочистване на този сектор и връщане на 90 на сто от населението на Сирия под правителствен контрол и защита.
На втория етап на войната е поставена задача за по-дълбока операция по прочистване на границата на Сирия с Турция от терористите, първоначално на дълбочина 200-300 км от брега на морето до Алепо, и по-нататък до Ефрат. Така че който контролира брега и Алепо ще владее цяла Сирия. Това е залогът.
В добрия случай, след това животът на сирийската опозиция става въпрос на време и ще зависи само от ефективността на сирийската армия и руските въздушни сили.
Какво е съотношението на силите на земята.
Сирийската армия наброява около 100 000 души с тенденция към увеличение.
Народното опълчение е 100 000 души. Това са невоеннослужащи, оказващи ситуационна военна подкрепа, попълващи редовно частите на въоръжените сили на Сирия при недостиг на личен състав.
Чуждите военни групировки на първо място са иранските стражи на ислямската революция – няколко хиляди воюващи заедно със сирийското опълчение. В съвместни операции със сирийската армия не участват.
Хезбула от Ливан са около 6000 души.
Определено количество местни милиции воюват на страната на властите, както и неголеми подразделения сирийски тюркмени.
С една дума просирийският личен състав се оценява на около 250 000 души.
Последните тенденции сочат потенциално увеличение на съюзническите сили, заради взаимодействието между сирийската армия и кюрдските военни.
Непосредствено с армията на Сирия работят само руските въоръжени сили по официална покана на държавните власти във войната срещу Ислямска държава – ДАЕШ, призната за терористична структура.
На бойното поле проблемът на Асад с опозицията практически е решен и трябва да се закрие в близко време. След това, като си подсигури и тила, сирийската армия ще започне операция срещу терористичните групировки вътре в страната.
Заради това първата задача е да се излезе на брега на Ефрат по цялото протежение от турската до йорданската граница. Това е въпрос за няколко седмици и цялото население на Сирия ще се окаже под контрола и защитата на Асад. След това, според силите и средствата, сирийската армия заедно с кюрдите ще премине на другата страна на Ефрат и, ако успее, ще освободи Ракка от ДАЕШ.
Освобождаването на Ракка ще стане смъртен удар за всички терористични групировки. Но се появи нов етап на конфликта.
За САЩ и техните сателити, които под влиянието на успехите на руските части и сирийската армия на бойното поле свалиха "незабавното оттегляне" на Асад от дневен ред.
В действие влезе последната фаза на геополитическата борба.
САЩ започнаха игра да се опитат да спасят жизненоспособността на определени сили на умиращата опозиция, която в 2/3 се състои от ДАЕШ, Ал-Кайда и различни джихадистки организации. Сирийското и руско ръководство очевидно планират да насочат преговорите в нужния им ключ.
Намеси се и турският фактор. Вашингтон реши да го задейства и да върви към широка регионална война, като използва Турция и Саудитска Арабия с централна роля в набирането, обучението и финансирането на терористите, водещи досега непряка война с Русия и Иран.
Но с разгрома на терористите тази война достигна своя пик и турските войски пряко участват във военните операции на сирийска територия. Саудитска Арабия, която е развъдник и спонсор на тероризма, ще изпрати части в Сирия, за да воюват срещу правителството.
Непряката война с ДАЕШ свърши. Започва нова война с участието на Турция и Саудитска Арабия с подкрепата на САЩ и НАТО.
Всъщност от самото начало терористите бяха подкрепяни от Саудитска Арабия, Турция, Катар, Кувейт, Пакистан и други сунитски държави. САЩ също участват заради основната си цел да дестабилизират Сирия, както направиха с Ирак и Либия.
Сирия винаги е била съюзник на Русия, която се притича на помощ на Асад по негова молба.
В Сирия ДАЕШ контрира Алепо и Ракка, в Ирак – контролира Мосул. Това са и нефтените райони, откъдето ДАЕШ краде нефта. Турция участва в този грабеж. Хиляди бензиновози от Ирак и Сирия с откраднат нефт пътуваха за Турция всеки ден, където след лека преработка, за да станат "легитимни" бяха продавани евтино, така че никой да не задава въпроси.
Русия прекъсна тези маршрути и Турция реши да си отмъсти и свали руския Су-24. Последва познатата ни ескалация.
Саудитска Арабия, която губи своя голям план, заплаши да изпрати 150 000 армия в Сирия, за да воюва с... ДАЕШ.
Разбира се, в началото никой не взе на сериозно заплахите на Саудитска Арабия. Последва нова заплаха – че саудитите с другите династии ще изпратят 350 000 войска и хиляди танкове, самолети и хеликоптери, които ще тръгнат към Турция за съвместни учения. В човешката история никога не е имало военни учения с 350 000 войници, 20 000 танка, 2450 самолета и 460 хеликоптера. Това е подготовка за агресия.
Русия повтори своето предупреждение, че чужди войски нахлуващи в Сирия без позволение, ще е обявяване на война. Рияд отговори, че решението да се изпратят войски в Сирия е окончателно. Секретарят на отбраната на САЩ – Картър, призова съюзниците от НАТО да се присъединят към коалицията на САЩ и да изпратят войски в Сирия. Това означава, че Русия ще трябва да воюва с НАТО.
Руският премиер Медведев предупреди, че това ще е началото на нова Световна война. Повтори това и в Мюнхен.
Саудитска Арабия отговори, че изпращането на нейни войски в Сирия ще бъде срещу Русия. Какво да се укрива?
От военна гледна точка единственият начин да се спре евентуалното нахлуване на десетки дивизии и хиляди танкове е да се използва тактическо ядрено оръжие. Няма друг начин. Русия отдавна прие военна доктрина за изпреварващия удар и ще използва не само тактически ядрени оръжия.
Дали САЩ постигнаха своята цел да неутрализират Ердоган, да въвлекат Русия в тресавището във вечния сунитско-шиитски конфликт?
В този момент дойде и срещата на папа Франциск с патриарх Кирил, която ще промени ситуацията по линията християни-мюсюлмани, но Русия трябва да запази добри отношения със сунитите, тъй като руските мюсюлмани са предимно сунити.
Дали и САЩ ще успеят да създадат форсмажор, т.е. нова голяма война, с която да се измъкнат от космическия си дълг?
В момента банките в САЩ и Европа са на ръба на срива, заради дългове и корупция. Дойче банк има 50 трилиона долара деривати, които могат да изгърмят.
Какви варианти могат да се очакват след нахлуването на Турция и Саудитска Арабия?
Преди всичко трябва да се разбере следното – Турция няма никакви възможности да се противопостави на въздушните сили на Русия, нито в локален, нито в пълномащабен конфликт.
В малък конфликт над Сирия нито един турски самолет няма да оцелее и минута. Единственият начин за Турция е да унищожи с масиран удар руската база в Сирия. Но в отговор ще получи руски масиран удар с крилати и балистични ракети с обикновена бойна част по всички свои бази, огнева позиции, летища, кораби, в самата Турция. За една седмица Турция ще остане без авиация, ПВО и флот. Само някои подводници ще успеят да се скрият. Кюрдите в Турция ще бъдат в пълен възторг. Разбира се турците ще се опитат да затворят проливите, но как ще стане това без прикритие с брегови батареи? Верига ли ще се опъне през Босфора? Турция ще остане и без руски газ, от който зависи в 40 процента.
В резултат Турция ще влезе в тежка криза и ще се разпадне. Кюрдите ще получат карт-бланш и оръжие за операция вътре в Турция.
Какво ще стане, ако се включи НАТО, като агресор в Сирия.
Това ще открие пътя към руско бомбардиране на някои бази на НАТО в Европа. НАТО ще отговори и това ще доведе до ядрена ескалация. Накратко – има 1 процент шанс, че НАТО ще се намеси въобще заради турците, с които и без това има огромни проблеми.
Какво може да се очаква? Възможни са три пътя за нататъшно развитие на събитията.
Първият – разширяване на конфликта към световна война, с включване на водещите световни държави, с евентуално нахлуване на Турция и Саудитска Арабия в Сирия, като Москва ще защитава Асад докрай.
Втори вариант - Западът продължава да подкрепя терористите и започва нова спирала на гражданската война. Русия ще продължи операцията си срещу ДАЕШ, като излизането от кризата няма да е бързо.
Трети вариант е мирното регулиране. Това е най-сложният път. За мирното регулиране трябва да се отчитат интересите на всички в Близкия Изток. Създаването на единна антитерористична операция е все по-нереално.
Конфликтът в Сирия вече е пряко противостоене на САЩ и Русия. САЩ разглеждат Сирия като поле за конфликта с Русия. Не успяха в Украйна, сега ще опитат в Сирия с Турция и Саудитска Арабия.
...Армагедон, библейската битка, се е състояла в 15-ти век преди Христа между армиите на египетския фараон Тутмос и коалицията на канааните, в мястото Мегидо /на гръцки – Мегедон, на латински – Магеддо, на асирийски – Магадо, на египетски – Макени, Макито, Македо, т.е. планината Мегида. Така Армагедон всъщност е битката за планината Мегидо, стана синоним за края на света.
По-късно беше добавен и Апокалипсис със същото значение.
Така че терминологията вече е налице. Какво ли ще стане когато Армагедон се срещне с Апокалипсиса...
_____________________
Тел Мегидо /Армагедон/
Това е огромен хълм, спущащ се към планинската верига Менаше в това място, където тя плавно преминава в Израелската долина. Този, който заемал позиции на този хълм, не само контролирал всички подходи към тесния проход, но и можел (впрочем може и сега) да наблюдава голяма част от самата долина. Мегидо е бил един от най-важните и от историческа, и от общокултурна гледна точка укрепени градове държави. Той е едно от най-древните селища в света и с него са свързани множество исторически разкази. Тук е мястото на действието на значителни библейски събития както за юдаизма, така и за християнството. На хълмът Мегидо археолозите са намерили остатъци от 26 културни слоя, разположени един над друг. Най-старият от тях датира от преди шест хиляди години
През около ХХ век преди новата ера тук вече се е намирал добре укрепен ханаански град, чиито стени са се запазили учудващо добре поради своите размери – 8 метра дебелина. Явно е, че е бил основан като град – крепост, за да контролира керванния път, но е превзет от египетския фараон Тутмос ІІІ през 1479 година преди новата ера. Тази трудна победа е упомената в древноегипетския „Папирус на Анастасиас”. Оттам научаваме и
името на града – Армагедон
Поразително е, че на една от стените на египетски храм в областта Карнаке, в долината на пирамидите в Египет, има подробно описание на тази война – цяла епопея, започнала със спорове за военната тактика, необходима за атакуването на Мегидо, и завършила със списък на трофеите. По-късно друг фараон –Аменхотеп, прави града египетска военна база.
�
�
Разкопките от 1903 година на немска компания за изучаване на Близкия Изток, осъществени под ръководството на Шумахер, доказали, че древният Мегидо се намирал на мястото на още по-древния Тел ат-Мутсалим (Хълм на командващия). А следващите много по-подробни изследвания били направени от експедиция на Чикагския университет, субсидирана от Рокфелер през периода1925 – 1939 годинa.
От онези години е останал натурален спомен. Тогава разкопките се водели ръчно. Жените носили изкопаната пръст в големи кошници на главите си и я изсипвали в подножието на хълма. И днес може да се види този нов хълм на североизток, плътно обрасъл с висока палмова гора. Участниците в разкопките се хранили с фурми, хвърляли на земята костилките, а те поникнали в рохкавата почва и така неочаквано бил залесен целият хълм.
Много владетели са се домогвали да се изкачат и погледнат света от този знаменателен хълм. Много силни сърца, разбити човешки съдби, надежди и воля са погребани под вековните развалини. Дълъг е списъкът на войните, водили се все под това небе. А „Откровението на свети Йоан Богослов” обобщава по невероятно мистичен начин: „това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат на война в онзи велик ден на Бога Всесъдържителя… И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон”(16:14-16)
Tel Megido, Израел
През ІV век преди новата ера Армагедон отначало е превзет от Иисус Навин (на иврит Еошуа бин-Нун) – приемник на Моисей, който води дванадесетте еврейски рода към определената им, според Библията, от Господ Ханаанска земя. В следващите векове периодите на възход и падение на града зависели от състоянието на световната икономика през съответния период, тоест от увеличеното или намаленото ползване на търговския път Египет – Месопотамия.
За цар Соломон Мегидо бил любимо място и той даже наложил данък на цялата страна за неговото застрояване и издигане в ранг на централен областен град (І книга „Царства”, глава 9). Освен дворец и мощно укрепление, Соломон построил обширни армейски конюшни с много колесници. След разделянето на страната на Израел и Юдея, Мегидо е важен център на Израелското царство, но само до 930 година преди новата ера, когато фараон Шишак го завзема, опустошил преди това съкровищата на Ерусалимския храм. Градът е отново построен от царете Омри и Ахав през съответното време на царуването им. По време на асирийските нашествия на Тиглатпасалар ІІІ – 733 година преди новата ера го постига нова разруха, а след поредното му възстановяване е превърнат в столица на провинцията. След разрушаването на Първия Храм – Соломоновият, градът потънал в период на постепенен упадък, а в следващата елиниска епоха тук останало само малко градче, което в римските времена се оформило като база на един от легионите. След падането на Втория Храм в долината възникнал важен еврейски духовен център, който бил унищожен след арабското нашествие през VІІ век. След дълги векове на забвение, по време на І световна война, недалеч от Мегидо станал решителният бой между британските войски и турците. След бляскава победа приключило отоманското владичество в Палестина и започнало английското, а генерал Аленби получил титлата „лорд Мегидо”.
�
�
Хълмът с разкопките днес е превърнат в национален парк
Трудно е да се оцени количеството и качеството на находките и тяхната важност за световната археология. Местният музей е интересен с механичния модел на Мегидо, където по електронен път се преместват различни участъци от разкопките, разкриващи един или друг културен слой. Даже и най-миниатюрните находки, сред които има уникати, са предадени в „Музея на Рокфелер” в Ерусалим, а тук са техните копия и снимки.
Нагледен урок по жива история са откритите древни култови съоръжения – езически олтари и храмове от различни епохи; остатъци от двореца и конюшните на цар Соломон, зърнохранилища и водни системи, поразяващи със своята грандиозност. От всички строителни съоръжения в Мегидо най-голямо впечатление прави древната система за водоснабдяване от ІХ век преди новата ера. Това е тунел след дълбока шахта с изкопани в скалата стъпала, който преграждал пътя на враговете към подземния извор, снабдяващ селището с вода. Той се намирал вътре, в самата крепостна стена, но покрит с камъни и пръст. Този таен тунел, правел достъпна водата от извора дори по време на обсада.
<-Стълби от Соломоново време – Езически олтар->
Водният тунел
Водният тунел
Но това, което прави днес Мегидо доста посещаван обект от туристи, са
двете пикантни библейски истории,
свързани с това място.
Първата се отнася към периода на разделянето на царствата и управлението нацар Ахав, воюващ с асирийците и имащ огромна войска (само бойните му колесници били над 2000). Той бил женен за дъщерятя на Сидонския цар – езичницата Иезевель. Омъжвайки се, тя приела юдаизма, но само формално и продължавала да се покланя на своите идоли. Освен това активно спомагала за разпространението на идолопоклонничеството по цял Израел и дори повлияла на своя съпруг. В тези размирни времена по Божии промисъл, тук живял пророк Илия (Елияху). В противовес на разгула и безверието, духовната цел на живота му била възвръщането на народа към религията на прадедите им. Той непрекъснато обвинявал цар Ахав и царица Иезевель във вероотстъпничество и измяна на традициите.
Веднъж царицата решила да купи лозето на Навутей до крепостната стена. Той обаче и отказал с довода, че земята му е наследствена и е спомен от прадедите. Тогава тя заповядала да убият Навутей и взела лозето му. Илия предрекъл, че за този грях Ахав и Иезевель ще загинат точно в това лозе и „кучета ще лижат кръвта им” (Трета книга „Царства” – 21). Точно така и станало.
Втората история е почерпена от най-ранните известни досега еврейски източници – есейските ръкописи от Кумран. В единствения свитък, написан на меден лист, което говори за неговата нетленна важност, озаглавен „Войната на синовете на светлината против синовете на тъмнината”, точно Мегидо се обявява за мястото на последната битка на силите на доброто със силите на злото. Векове по-късно християнската теология възприела тази забулена в тайни и мистика легенда. Йоан Богослов в своето „Откровение” също споменаваАрмагедон като място за последния бой между доброто и злото, тоест между силите на ада и рая, след който ще настъпи Съдният ден.
Дали наистина, както твърдят крайните теолози, космическите сили и геомагнетичните полета в региона на Мегидо са в състояние да влияят на съдбините на човечеството? Това никой не знае. Можем само да тънем в неми догадки, неубедителни доказателства и сковаваща мистика. Но едно е ясно – край Мегидо наистина в далечните отминали векове са се водили кървави сражения, загивали са смели мъже, силни пълководци са побеждавали или губили, но винаги сражението е било последно.
Армагедон е бил финалът, крайната точка на войната.
Отдавна мъдрите са казали, че краят на света ще дойде щом приключи и последната война. А дотогава – войните, епидемиите, катастрофите, природните бедствия са верните признаци за края на света. Такива признаци винаги е имало, откакто свят светува, както и емблематични изказвания на тази тема. Например: „Имам чувството, че светът преживява последните си дни. Всички живеят като за последно – навсякъде царят корупция и подкупи, лъжа и измама”. Приблизително такъв надпис със съвременно звучене археолозите са прочели на асирийска глинена плочка с датировка 2800 години преди новата ера. Явно, откакто свят светува, всяко поколение е имало усещането, че на него са се паднали най-много нещастия. Затова и във всеки век има по няколко дати за края на света. За щастие, нито една не се е сбъднала!
Недалече са хълмовете на планината Гилбоа, където Давид се е борил с Голиат и го е победил с хитрост. Стрелял го с прашка, уцелил го в окото и така, с камък в главата, великанът Голиат паднал убит, а Давид станал цар на израелския народ. Той царства 40 години и този период се счита за най-голям разцвет на държавата. Обединява народа в нация, води завоевателни войни, пише томове поезия и строи за столица белия Ерусалим. Давид събира също огромно количество строителни материали, метали, злато и скъпоценни камъни за построяването на Първия Храм – този, който после синът му Соломон издига в Ерусалим – величествен и могъщ, за възхвала и почит на Господа.
източник:http://strogosekretno.com/250/1/%D0%9A%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%90%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BD%D0%B5-%D0%90%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%81%D0%B0.html ;
http://patepis.com/?p=52508 ;
https://www.google.bg/imgres?imgurl=http://i54.tinypic.com/2460yki.jpg&imgrefurl=http://myonvideo.com/forums.php?a%3Dtopic%26t%3D420%26p%3D85&h=367&w=644&tbnid=_SleVUfN3yA6kM:&docid=BGK6t0cBpRxdyM&ei=gBXnVuTKL4OvswHc0Im4Bg&tbm=isch&ved=0ahUKEwjkivH--MDLAhWD1ywKHVxoAmc4ZBAzCBEoDjAO#h=367&w=644
