ЕСЕ
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ОСВОБОЖДЕНИЕТО
синовна признателност към чедата на Дядо Иван, оставили по пътищата, доловете, реките и бродовете на страната ни костите на триста хиляди и кусур свои синове и дъщери и, още, поне няколко пъти по толкова, неродили се след края на войната, все по стъщите причини, както и такива, като невероятната медицинска сестра и докторка, че и силно знатна дама дори, Юлия Вревская, например!/ по бойните полета, планини, пътища и поляни, болници и лазарети на България, /а и на Русия, след войната, за тези, които са оцеляли, временно, след раняванията, но не и завинаги/! И които,триста и кусур хиляди, без да поставяме в тази страшно респектираща и въздействуваща по хиляди, не, бих написал тука МИЛИОНИ, дори - милиарди /!/ начини някои безсрамни, но обезателно подкупни и подкупени, по различни начини и способи, но винаги с една или повече идеи напред, как да обезсмислят или унищожат родената още преди векове и просъществувала векове, дори когато проблемът /или -проблемите!/ за съществуването, дори формално, още никъде и на никое "високо" място не е бил, или пък поставян, дори в зародиш, и от никого!...
А точно тези над триста хиляди братя руснаци, както те сами са се чувствували още тогава, но и много повече, и векове, и години, и преди това, както, по същия начин, и по едно и също време така сме се /и сме ги!/ чувствували и ние, или по-точно, нашите далечни прадеди и прабаби, макар че са нямали формални или неформални причини /или пък - следствия/ да вкарват всичко това в историята, в миналото или пък, бъдещето, на тези две, и досега останали, православни, нации, въпреки особено голямото "движение" на народите, по същите тези места, по всяко годишно и... историческо време, за тогавашните условия и исторически реалности! Над триста хиляди руснаци, с присъединените под същите знамена финландци, румънци и български опълченци! Малко или почти липсват нации, които биха могли да се "похвалят" с унищожението на такова, почти астрономически звучащо число от хора, дали или жертвували всичко свое, с което са разполагали до този момент, за една от където и да бъде погледнато, не дори наднационална, би могло да се каже съвсем спокойно и сигурно да се нарече тя направо чужда национална кауза. Та ние не сме имали с руснаците тогава не едни и същи, но и съседски, близки граници и територии! Да не забравяме, че по същото време дори вятърът от и за Европа е бил поръчван и духащ повече от и за Бисмарк и Дизраели, отколкото от бъдещия "наш" "Цар Освободител"! Големият, историческият факт обаче действително е и голям, и истински, и исторически, в истинския, в невероятния смисъл на думата: една голяма, една наистина много голяма, и по дух, и по исторически, военни, и всички други въз- можни параметри държава за първи път може би, поне в обозримата история на човечеството, тук, на Земата, се ангажира по всички възможни начини, пътища, в името на една такава, бих казал дори "свръх 'оземна", свръх човешка и свръх хуманна кауза, каквато в земните измерения можеше да бъде или стане само каузата за същ ествуеането или гибелта на една нация, на един народ, за който до този съкровен миг, свързан до безкрайност на с с надеждите на един, дал много за развитието и просперитета на другите земни нации, народ, какъвто е бил българският! И, забележете добре, живял в мир и с уважение и добросъседски чувства в населяващите по същото време същите тези, или близки териториално по разположението си и взаимоотмошенията и изконни руски земи и територии. Русия губи над триста хиляди свои верни синове и дъщери, останали по пътищата на многочислените схватки и сражения с подсилената по всякакви възможни начини, с всички възможни средства и специалисти от "приятели" турска армия, която се възползува и от факта, че се бие на почти своя /или поне до края на войната/ снабдена и осигурена и с всичките възможни бойни и хранителни припаси и различни видове транспорт и поддържаща, и бойна, и всякаква друга техника. И с необходимия, изграден и усвоен изрядно боен дух е разполагала армията на турците, и с многвековно насажданата верска омраза и зловещо отекващ в душите на раята зверски релииозен фанатизъм, и с паши, които до преди започването на тази война са били известни като професори в Сорбоната в Париж! Но не Русия губи сраженията, при суперстратегическото и всякакво друго разположение на основните и спомагателни сили и снаряжения на турците, а точно обратното -тези, които, в крайна сметка, разполагат с всичко по-добро по време на самата война, за да загубят почти всички свои предимства още преди войната да е стигнала или дори доближила своя апогей в развитието на бойните действия: голямата славянская сила разполага с неизмеримия славянски дух и неповторима братска обич на народа на малката славянска държава, на братски чувстувания от нея български народ! Още тогава двата народа, по-големият, руският, и по-малкият, българският, са се чувствували помежду си като рождени братя, а, по всяка вероятност, и са се родеели и като дълго време населявали една и съща обширна територия, заради която никога не са имали каквито и да било лични имперски претенции или небратски амбиции. С други думи, винаги са се чувствували като две, или пък, една и съща територия на един и същ или пък на два братски народа! Излишно е, струва ми се, да се позовавам на фактологични податки, известни на всички ни от историята, която никога не се опитва да скрива всички известни факти за съществуванието на различните, и близко живеещи, или по някакъв друг признак определящи се като такива, нации, народи или територии...
Неопровержим факт обаче за всички, занимавали се малко или повече с история на човешките общества, раси, територии и тем подобни е, че българинът от време оно е питаел своите особено силно приятелски и роднински чувства към страната и народа на Дяда Ивана, към слвянските общности около Волга и Кама, безкрайно далече на изток населяващи тези територии, докато и самите, някогашни и по-сетнешни, територии, заемани пък от българи, също са били, за останалите като люлеещи ги приятно подвижни степни пясъци. Помислете си, само, драги мои съмишленици, от колко далече, от колко отдавна се е, и зародило, и тръгнало това наше общо и силно сродяващо чувство между двата народа и ще си дадете отговор на въпроса защо то на практика не само се е запазило толкова продължително време, но е и неизменимо, неизкоренимо, ! Точно и затова на турците не са могли да помогнат по време на бойните действия за Освобождението на България от турското робство /а не - присъствие /!/ както се мъчат да ни излъжат и сега, сто и кусур години след неотшумяващото и неуспяващо да възпре страстите събитие.
Освобождението на страната ни от турско робство и потисничество, вменявано ни почти насилствено от "хрисимите" ни съседи от юг едва ли не не като добросъседско заплесване, продължило, нсй-вече, по наша вина, на българите от изконно прабългар- ските, а преди това и изконно славянски земи на още по-българославянски земи и територии, кой знае защо наричащи се Тракия, Македония, а преди това и Илирия и кой знае още как, но в никакъв случай, да кажем, не Анадола и да се окажем съвме- стими, за да демонстрираме един другиму не просто почти братско сътрудничество, или дори дружба, ами направо някаква добронамереност и добротворческа идилия, каквито никога не е имало и не са съществували никъде, а най малкото в завладяните с огън и меч, пардон, с ятаган в ръката и полумесец на челото.
Музикално оформление:
Megaloschemos (Bulgarian Orthodox Hymn) -
