ЕХО
- Чува ли се
в парламента?
-... мента... мента...
мента... мента...
УПРАВНИЦИ
Всичко
излизват
и се...
изнизват!
ОТКАЧАЛКИ
Май наистина
сме луди!
Зиме гоним:
пеперуди!
ПАРЛАМЕНТАРИЗЪМ
Властта на думите
е кратка:
до следващата
млатка!
"БРЪМЧЕНЕ"
С бръмбари в главите,
ходим по нощите.
Както и да прозвучи -
никой не бръмчи!...
НЕЛЕПОСТ
С една епиграмка
постави се в рамка
Уви, епиграмката
разгони му мамката!
В ИКОНОМИЧЕСКАТА
/ПОЛИТИЧЕСКА!/
КРИЗА
Май наистина
сме жалки!-
Ходим като
откачалки!
ПОДБРАНИ ЕПИГРАМИ
ПО РЕКЛАМИ
РЕКЛАМА - 1.
"За всичките футболни фенове!" -
"Общувайте с класните "генове"!
РЕКЛАМА - 2.
"Докоснете, вижте и споделете!"
"И повече така въобще не правете!"
РЕКЛАМА - 3.
"Уловете мига"!
"Но не сега!"
РЕКЛАМА - 4.
" Кабелно дублиране дисплея на телефона"!
"Много Ви моля, но не тук, в домофона!"
РЕКЛАМА -5.
" Бъдете там, споделете"!
"Но нас, разбира се, пощадете!"
РЕКЛАМА - 6.
"Най - добрият поздрав"!
"Да бъдеш по-здрав!"
РЕКЛАМА - 7.
"Превъртете. Намерете. Бързо"!
"Ама не стойте вечно като вързан!"
ПОЕЗИЯ ЗА НАЙ-МАЛКИTE
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ
/електронна книга, 2016 г./
От рекламна книжка
в миг побягна мишка,
а пък подир мишката,
втурна се и книжката.
Плю си на петите,
скочи в дън горите,
да настигне.мишката,
да я върне в книжката!.
В миг се скри пък мишката,
мишката от книжката,
в дупка малка, с корен,
в бурята съборен.
Там един горянин,
или пък сборянин,
в много късна доба,
бе. иззидал соба,
като поминува
вечер, да нощува,
щом го сън не хваща,
поприкрил се с плаща,
да си мисли, в мрака,
утро дорде чака.
тъй в нощта по-лесно,
до деня се стига:
слушаш нежна, песен
ти на чучулига!
Не тежат душмански
в мрака часовете,
писъците кански
гонят ветровете.
Ако залудува,
бурята отвънка,
нищо се не чува,
лампичка ти свети.
Ти лежиш, отморен,
с вятър лих в пердето.
Лъха ти на корен,
пърха джамбурето,
на треви и жици,
яхнали небето,
пърхат в него птици.
и като че чуваш,
утрото златисто,
как към тебе плува
кацнало на листо.
как пръстта се буди,
вятър свири диво
И сред звън събуден,
всичко се прелива
виждаш, денят труден,
лепне малко в сиво
пак е ден възбуден,
с мирис на коприва
Ала е прекрасно,
май че му отива!
Още що му трябва?
Паяжина гъста,
с приказни дантели!
Още що му трябва
за деня отруден?
Да е най-доброто,
скрит добре под плаща
сън да го не хваща,
да го пак не стряскат,
нощем, като вряскат,
вкиснати съпруги,
пък и много други.
А каква ли твар и
тук не ще припари! -
Нещо като в гара
но без светофара!
Сякаш, за упойки -
сойки, песнопойки! -
От гнезда надничат,
в обич там се вричат!
Славеи, на двойки,
със гласчета бойки
в трънките си пеят -
те така живеят!-
Хем безкрайно волни,
хем пък и доволни -
де и що да речат,
никому не пречат!
2
Косът и жена му,
ден и нощ пък мътят.
В стари времена е ,-
все си дреме пътят...
Тука и лисици,
някой път се спират! -
Под звезди и жици,
все храна си дирят.
Зайци бързоноги,
пумпалчета, тичат.
Костенурки строги,
с очила надничат!
Зиме вълци вият,
зяпнали, Луната.
Язовци се бият,
яростно в мъглата.
Кученце облайва,
скача връз стобора. -
То стои там тайно.-
Пази нощем двора!
В този свят, на мишки
и на умни хора,
нужни са и книжки,
да ни сбират в двора. -
Щом се накачулят,
в есента, мъглите,
или пък забулят
облаци стъгдите,
Слънце щом не грее,
не шумят, реките,
птица в храст не пее,
с взор към далнините! -
Да кръжи в сърцето,
песента крилата,
друм да сочи, дето,
смеят се, децата!
Ето, ние, всички,
тук сме, под небето,
като малки птички,
веселим полето! -
Шумно, в надпревара
тичаме в нивята
и живеем с вяра -
тя ни е в сърцата!
/клъвваме, небето!/
В шумна надпревара,
да се не поспреме,
все отбор другари,
със свободно време,
в свойто детско ято,
в шумната ни глума,
докато е лято,
скачаме по друма...
