На вълни се стича светлината.
Утрото се ражда и звъни.
С весел скрип шурти под колената
на разкрепостените шейни.
Утрото разбутва буренака,
свел глави над снежното поле,
над което буйни, тънкокраки,
святкат с гриви бързите коне.
Бяла пяна над степта поляга.
Бяла пара тича навъзБог.
А снегът разрохква се и сляга,
става плитък, а след миг - дълбок!
Ветровете го разнищват диво,
вихрят плазовете своя звън...
Как бих искал в утрото красиво
аз самият да се втурна вън!
" " "
И пак прегоря,
прекатури се слънцето,
в омара и пясъчни мрежи
увиснало,
Далечни дайрета
в горите прозвъннаха.
Задрямали птици
по клоните писнаха.
Небето завря, закипя,
разкалявано, -
Вълшебна ковачница станал бе
занникът.
В ушите ми сякаш
лудуваше наковалнята -
тъй бризгаха пламъци
от океаните!
Отдавна потънало
беше светилото,
небето изригнала пяна
нашари.
И огнени облаци
тичат по билото,
запалили свойте
вселенски кошари...
" " "
Тютюн, тютюн...
Навсякъде тютюн! -
По нишите, оградите,
по къщите...
И малчуганите са тук! -
До сън!
Замръкват вечер,
Сутрин пак завръщат се.
Когато слънцето
разхвърля в миг
лъчи по техните
широки кошове,
листата затреперват
с росен лик,
като огромни,
жълтозлатни
грошове!
САТИРА РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ "ОДА" ЗА ЕКОЛОГИЯТА
Секат със стръв дърветата край блока. Със замах див, със страст - мъже секат! И им е волно, светло и широко!... - В полето сякаш, малки, гръб пекат, под бръмналото, ярко слънце лятно, под ведрите, дълбоки небеса! - Разхлажда ги потта, сега, приятно и връща дни на млади чудеса.... Възкръсват пред очите им бостани и скритите гнезда на пъдпъдък! Убиваха със прашки гадни врани, възсядваха сливаци, като тук! Веднъж ли, дваж ли, падали са ничком, но пак са яхали те - клонче-кон, сред смях, сред песни, сред боричкане, да ги отмъкне в Тилилей, Атон... И плод са брали, и пердах са яли, - що белези по тялото таят! Но гордо, гдето искат, са летяли! - По върховете! Без да се боят! Секат мъже дърветата край блока! Ще ги очистят в целия комплекс! Тревички ще насеят нашироко! Фиданки - храстчета, наместо... лес! Та как децата им сега ще качват, краката си, по тоз изкривен ствол?! Нали ще паднат! - Плахите...ще плачат!... А може да се ръгнат в някой кол!... Да! Вярно! Те, мъжете ясни, строги, са падали, порасли...с плач, сред... смях на майките си, с вечните тревоги, със круши в пазвите, след лют пердах! Да! Тъй, но...С днешните така не бива! Днес глезят ги! Предпазват ги...Цветя! В саксийка стайна дружно се " развиват", далеч от трудностите на света. О, да! Бащите! Майките! Те борят се, докрай да ги осигурят с добро, и невъзможното за тях да сторят, да ги предпазят даже от сребро в косите, от тревожни, люти бръчки, децата да са нещо, "по-така"! Да минат гратис през живота. С пръчки да бъркат, дето ние със ръка... Да скитат по дърветата!...О, Боже! Та хора ще израстнат ли. от тях? О, мили, мамини! - Ами, не може!- Без плач! Без болка!...Та дори...без смях!... Да ги оставим!...Как ли ще я свършат, ако политнат? ..Боже! Ах, не би! Не! Клоните под тях, ако...се скършат? Ще се осакатят тъй, може би!... Не! По-добре е, просто да ги няма тез сливи, ябълки и круши! Да! Ще цъфне паркче - зрителна измама,! Ще грейне райграсова резеда! От жилищата ще си гледа всеки децата си, как с луда, бясна страст, прокарват сред тревичките, пътеки, обяздват яко, вместо клона, храст!... Е, няма как и на къде да литнат! Не ще почувстват нивга, висина! Полека-лека, може би, ще свикнат и ще забравят път и далнина! При нас ще си останат! -Тука! Все в блока! Сред фризирания лес. Ще ни разсейват в градската ни скука. Ще оживяват семплия комплекс! Наместо вън, стъбла да "окошарват", и да ветреят в сини небеса, ще ги научим карти да пребарват, на таблички да правят чудеса! Ще бъдат мирни, кротички и лесни! Ще бъдат ангели, сред този рай! Ще си живуркаме и ний, - чудесно, дордето може всеки да изтрай!... Секат дърветата, навред, край блока! Със замах див и страст, мъже секат! И им е волно, светло и широко, - в полето сякаш, малки, гръб пекат!... Децата им, по покрива бетонен, високо, подир двайстия етаж, в "гората" на антените, се гонят, да придобият мъжкия кураж!
САТИРА РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ МОЛИТВА СРЕЩУ ПОГИБЕЛ След последните публикации на предсказанията на Тамара Глоба. Безсмислен спор навред сега у нас гори: със янки или със руснаци по- ще ни спори? А той затуй безсмислен е, защото знаем: с които и да сме, ний пак, ей тъй, ще траем! И все ще зяпаме и недовиждаме, големия, чутовния, в Америка, "прогрес"! И ще се пазим и ще се зазиждаме срещу ламтения и срещу - сефте? - регрес и стрес! Безкрайно сме си чужди, днеска, с янките. доктрините им, сякаш са с перде! Безсилни сме да заличим седянките, за американското, че "не преде"! Не можем да преглътнем и последното, че времето ни с тях, уви. за тях. ще спре! А, обективно. без перде погледнато. така като че ли, ще е много по-добре! Безсилни сме, все пак, да заличим седянките, в които и по брата лаехме, в захлас, за да се харесаме, уви, на янките! - И бе креслив и силен. Боже! - тоя глас! Не бе добре! A днеска още и по-зле е!- Руснаците спасяват се. и в таз беда! - Какво да правим? Боже-е! Где е, спасяващата ни, изпратена от теб, следа? И как да съживиме, многократно, погубваната с русите, любов? Помагай, Боже! Помогни безплатно! О! Чуй. ни ти, във страстния ни зов!
