НЕОБХОДИМОСТТА ОТ МОЛИТВИ ЗА ПОЧИНАЛИТЕ

Превод: Павел Стефанов

       За да се оцени силата на молитвите за починалите, трябва да се разбере, че смъртта прекъсва само физическият контакт между хората; духовната връзка продължава. Тази връзка се осъществява чрез молитва. Евангелието
ни учи, че молитвата, съединена с вяра, има голяма сила. По думите на нашия Господ, тя може дори да премества планини. Господ Иисус Христос и Неговите апостоли учели християните да се молят един за друг.
Евангелията и другите книги на Новия завет съдържат многобройни примери за това как молитвите на някои хора помагат на други хора. По този начин, според вярата на царедвореца, Господ изцелил сина му (Йоан 4:46-53); по вярата на жената хананейка бесновата й дъщеря била изцелена (Мат. 15:21-28); по вярата на бащата бесноватия му син, който бил глух и ням, се изцелил (Марк 9:17-27.); по молитвите на приятели Господ е простил и изцелил разслабения, когото те спуснали от покрива с въжета (Марк 2:2-12); и по вярата на стотника слугата му оздравял (Мат. 8:5-13). Освен това, Господ извършил повечето от тези чудодейни изцеления от разстояние, задочно. Св. евангелист Йоан Богослов ни призовава да се обръщаме към Бога с молитва, с вяра, че Бог ще изпълни молбата ни. Както той казва: „И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни“ (1 Йоан 5:14).

Тъй като молитва притежава благодатна сила, то тя няма граници и не става по-слаба с разстоянието. Тя е резултат от любовта, и подобно на лъч светлина прониква в душите на хората, обединявайки тези, които се молят, с Бога и един с друг. Една древна история ни преподава следния добър урок. Веднъж св. Макарий Египетски намерил човешки череп, докато се разхождал в пустинята. Когато авва Макарий докоснал черепа с палмово клонче, дошъл глас от черепа. Когато старецът попитал: „Кой си ти?“ черепът отговорил: „Аз бях един езически жрец и живеех на това място. Авва Макарие, смили се за нас, които сме във вечни мъки, и моли се за нас, защото твоята молитва ни носи облекчение“. Старецът попитал „Какво облекчение идва при вас от молитвите ми?“. Черепът отговорил: „Когато ти се молиш за нас, се появява светлина, и ние започваме да се виждаме един друг“.

По този начин, молитвата съединява нашия свят с един друг свят, където живеят ангелите, светиите и нашите починали роднини и приятели. От момента на възкресението на Христос смъртта загубила своята предишна страховитост; вместо това тя станала началото на един нов живот. Сега, като св. ап. Павел учи: „Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ. … но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме. Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.“ (Римляни 8:38-39; Римляни 14:8-9). Поради тази причина не само е възможно, но дори е необходимо да се молим за починалите, така както и за живите; защото, според думите на Спасителя, у Бога всички са живи (Лука 20:38).

Християните, които са си отишли от този свят, не прекъсват връзките си с Църквата, към която са принадлежали по време на техния живот. Ако те са праведни, те имат свободата да се молят за нас пред престола на Бога; ако са несъвършени, те се нуждаят от нашите молитви. Св. апостол Павел сравнява Църквата с висока планина, чиято основа лежи на земята, докато върха й достига до небето. „Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство, и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която по-добре говори от Авелевата“ (Евр. 12:22-24). С други думи, според апостола, между земната и небесната Църква съществуват живот и тесни взаимоотношения. Вярата в това единство и в силата на молитвата служат като основа за практика, която датира от апостолските времена: да се поддържа връзка с починалите, да се обръщаме към светите мъченици и останалите светии с молитви за помощ, а също да поменаваме починалите на Проскомидията, както и да се молим за тях в нашите частни молитви.

Източник: http://www.bogonosci.bg/%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB/