ПУБЛИЦИСТИКА

140 години от Април 1876г.

РАДИСЛАВ ЦВЕТКОВ

ГЛАВНИЯТ АПОСТОЛ НА АПРИЛЦИ

Историята отреди на шуменския учител Панайот Волов да се нареди сред неколцината "лица с изпитана честност и твърд характер /Стамболов, Икономов, Заимов, Апостолов, Обретенов, Драгостинов, Караминков, Христо Големия /след неуспешния му опит да повдигне на въстание през 1875 г. философствуващите революционери наТроян. Историята му отреди, след историческото събрание в Гюргево през ноември същата година да премине през зимата на 1876 година пръв, заедно с Георги Бенковски, изцяло замръзналия Дунав и да стане Главен апостол не само на Панагюрския революционен окръг, но и на най- революционната епопея срещу анадолците в свещените български земи. По-късно Бенковски, който на събранието в Гюргево "играе второстепенна, па даже и по-долна роля между апостолите", който "...се свива настрана, гласът му няма тежест" /сред апостолите, Р.Цв./и който "...е послушен за всекиго", а се избира за апостол едва след горещото застъпничество на Стоян Заимов//, ще се опита, по-късно, да узурпира правомощия като Главен апостол на въстанието, ще къса пълномощията, които Панайот Волов ще дава на останалите ръководители на вече разгарящото се голямо огнище на въстаннието, ще крие кореспонденциите от другите революционни окръзи, когато новините от там будят справедливия му и напълно логично дошъл гняв, ще се опита да поеме военното ръководство на въстанието, ще прави всевъзможни опити и по всевъзможни начини да подчини, унищожи или поне унижи кристално чистия, изчереяващ се като юноша двадесет и осем годишен "бай Петър Ванков", възползувайки се от пословичната му скромност и тих, незлобив характер. Нещо повече, ще се опита дори да го смаже, да го унищожи, а не само унижи, за да може, както му се е искало, да завземе, насилствено дори, съвсем законно избрания, утвърден и притежаващ "др юре" и "де факто" поста си "Главен апостол" Панайот Волов, както и, ще видим по-нататък, при развитието на въстаническите действия, "освидетелствуввани" с изключителни прямота и правота от гения на Захари Стоянов в "Записки по българските въстания", години по-късно, като всички необходими "качества и заслуги", за да се постигне поставената още в началото на въстанието цел - "да се отвори в сърцето на тирана незаздравяваща рана", довела по- късно и до намесата на чедата на Дяда Ивана и окончателното прогонване на азиатците от изконно българските земи на Балканите. И то независимо че съратникът на Главния апостол и негов Главен подчинен в началото на въстанието, Георги Бенковски му е отстъпвал по всички най-важни точки от изискванията за ръководство и успешен завършек на един такъв, главоломен,- и за времето , през което се осъщестеява, и по организацията си и по преследваните стратегически и, главно, политически, цели, "проект", отлично е разбирал и предимствата, които би му осигурила една, напълно възможна от гледна точка на разположението и готовността да се включат с участието си в политическия /и военен, после,/ конфликт и други заинтересовани, "незнайни, все още, или обозрими"  като бъдеще, европейски сили или стратегии, така че въстанието наистина да осъществи на практика въжделените все още в началото му очаквания. Пита се тогава в "задачката": защо Георги Бенковски, а не Панайот Волов, например,"оглави" в решителните часове и дни бойните действия по времето на избухналото вече, така или иначе Априлско въстание? Защо Георги Бенковски стана войвода на панагюрските въстаници, при това - и възпламеняващият въстаниците и населнието водач на  "Хвърковатата чета"? Защо Георги Бенковски именно поиска  пълномощия от Събранието на Оборище, така че да остане трайно в паметта на хората от онова време не само като апостол и водач по време на въстанието, но и след неговото евентуално довеждане до  победен край /или, крах?/ Нали Волов, учен и начетен човек, е виждал диктаторските нотки и амбиции в характера и поведението на Бенковски? Нали е могъл да предвиди и предотврати възможната "полза" от един такъв бъдещ диктатор на /и,-"за"!/ България, па бил той дори и българин? Струва ми се, точно тука прозира не само талантът, интуицията, опитът, голямата интелектуална мощ на Панайот Волов в ролята му на "главният",  всички тези суперкачества, събрани наедно, или пък обратното, оползотворяването им като такива, т. е. използуването на възможните, най-важните, посоки и нюанси в поведението, в действията му като такъв, "главният", и в един момент вече не такъв, или обратното на това и не съвсем, в един подобен , сюблимен, безгранично велик  момент /или -миг!/"от историвта ни, бих наблегнал на "момент", за по - точно, който узаконява навреме и  поставя на полагащото им се, в най-чист вид и  във всичко, свързано с най-чистите, изконните устои на българските характер и дух, място под слънцето!

"Главният апостол на Априлци", стоицизмът му да уддържа завоюваните до дадения  момент позиции, но и усетът му навреме да бъдат достигнати и завладяни и нови, и  още по-нови, както и, още по навреме да бъдат оценени и използувани всички възможности, дори невидяните все още; да бъдат   завоювани и още нови такива, е нагледно показване /и - доказване!/ на широтата, дълбочината, невероятностите, които разкриват българският интелект и, още по-невероятният български дух, отдадени напълно и безвъзвратно  "на  ползу роду!", невероятният патриотизъм, "прогледнал" не само  да предвижда, но  и да отстоява, далече напред  във и вън от времето,а и в бъдещето,  своите прозрения и открития за света и хората, които го заобикалят. И не само толкова, но и да наложи безотказно тези свои прозрения и предвиждания, дори и когато те не са в пряка и видима полза или зависимост, от изключително важно значение, лично  за него, като и зависимост и полза за индивида въобще, извън  съществуващите, оказващи изключително давление върху времето и обстоятелствата, с които той може или възнамерява да разполага, но, определено  и, в повечето случаи, и "на ползу роду"! С изключителната си ерудиция Панайот Волов преценява, много по-рано от всички, или, по-точно казано, доста преди останалите "съучастници"   да се досетят, да реши и свърши  много повече работа за успеха на народното дело именно с притежаваните от него и споменати вече малко по-преди от мен "недостатъци", отколкото, ако, по някакъв вълшебен начин или способ, преди, неговите сподвижници или "конкуренти" , в случая, "съперници". да го предусетят дори, а именно, че  Бенковски ще свърши много повече полезна за успеха на делото работа,  ако тези негови недоостатъци не бъдат оползотворени, на което и двамата, с риск за живота си, са посветени в опасното и за двамата дело.Панайот Волов много бързо разбира и преценява,  че, що се отнася до необходимата полза за делото, с което са се заели и двамата с Георги Бенковски, по-обятелни, полезни за делото народно са фигурата и размахът на действията да са на човек като Бенковски, самият Волов се вижда по-ограничен, по- непривличащ тълпите, отколкото, например , "съперникът" му. И не се замисля дори и за миг дали си струва труда това, дали ще допринесе то своята голяма полза и в резултатите, просто които, на този етап, обществото, българският  народ, с големи  надежди, ,очакват."Аз му отстъпих доброволно, защото е по-достоен от мене - отговаря добродушно Волов на питане на Захари Стоянов. Природата не го е надарила с горещия дух на Бенковски. Волов изпитва трудност, когато се изразява на чисто народния говор, не умее да заплашва, да заповядва изчервява се като мома, ако някой му се противопостави. Но ако той сам чувства, че не е достоен да бъде Войводата, защото не по-малко от Бенковски желае да  види България освободена от омразния поробител, жертвува всичко свое, за да стане това по-скоро, по-бързо, с по-малко жертви или средства, то той е и си остава докрай Главният  Апостол, талантливият  Стратег, отличният  Организатор, незаменимият  Водач. мъдрият  Държавник на величавата и незабравима за бъдещите  поколения българи Епопея на Април, без да е нужно някой да го узаконява за това. Защото той вижда много по - надалече от бляскавите фойерверки на Бенковски, не се уповава само на силата на мигновеното впечатление и светкавичната,  безотказно действуващата, неотразима показност, той разчита не по - малко и на трайното убеждение, на умното проникновение, на сдържаното, научното предвиждане, както и на много добрата :организация и синхронизация при действията им,   а и на  проникновеното  въздействие, голямата роля на интуицията за бъдещия успех в борбата с омразния враг и поробител.

/следва продължение/