Притчата за митаря и фарисея е една от притчите разказани от Исус Христос и предадена в евангелието от Лука. Тя е една от четирите подготвителни за събитията около Христовото възкресение.
Притчата касае, обяснява и превъзнася най-висшата християнска добродетел, като Божия майка на всички добродетели - СМИРЕНИЕТО и бичува най-греховния от всичките пороци - ГОРДОСТТА, като последния и същевременно най-пагубен от Седемте смъртни гряха:
'' Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.''
