Мултиезичен автоматичен превод на 104 езика

РЕДАКЦИОНЕН КОМЕНТАР:

Скъпи приятели,
поднасяме Ви една прекрасна книжка,
безплатно, онлайн представена на страниците на
блога за българска литература "КНИГОЦВЯТ'
Приятно четене.

ПОЕЗИЯ ЗА НАЙ-МАЛКИТЕ
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ
/електронна книга, 2016 г./
От  рекламна книжка
в миг побягна мишка,
а пък подир мишката,
втурна се и книжката.
Плю си на петите,
скочи в дън горите,
да  настигне.мишката,
да я върне в  книжката!.
В миг  се скри пък мишката,
мишката от книжката,
в дупка малка, с корен,
в бурята съборен.
Там един горянин,
или пък сборянин,
Прочетете още...



в много късна доба,
бе. иззидал соба,
като поминува
 вечер да нощува,
щом го сън не хваща,
поприкрил се с плаща,
да си мисли, в мрака,
утро дорде чака.
тъй в нощта по-лесно,
до деня се стига:
слушаш нежна, песен
ти на чучулига!
Не тежат душмански
в мрака часовете,
писъците кански
гонят ветровете.
Ако залудува,
бурята отвънка,
нищо се не чува,
лампичка ти свети.ааа
Ти лежиш, отморен,
с вятър лих в пердето.
Лъха ти на корен,
пърха джамбурето,
на треви и жици,
яхнали небето,
пърхат в него птици.
и като че чуваш,
утрото златисто,
как към тебе плува
 кацнало на листо.
как пръстта се буди,
вятър свири диво
И сред звън събуден,
всичко се прелива
виждаш, денят труден,
лепне малко в сиво
пак  е ден възбуден,
с мирис на коприва
Ала е прекрасно,
май че му отива!
Още що му трябва?
Паяжина гъста,
с приказни дантели!
Още що му трябва
за деня отруден?
Да е най-доброто,
скрит добре под плаща
сън да го  не хваща,
да го пак не стряскат,
нощем, като вряскат,
вкиснати съпруги,
пък и много други.
А каква ли твар и
тук не ще припари! -
Нещо като в гара
но без светофара!
Сякаш, за упойки -
сойки, песнопойки! -
От гнезда надничат,
в обич там се вричат!
Славеи, на двойки,
със гласчета бойки
в трънките си пеят -
те така живеят!-
Хем безкрайно волни,
хем пък и доволни -
де и що   да речат,
никому не пречат!


2
Косът и жена му,
ден и нощ пък  мътят.
 В стари времена е ,-
 все си дреме пътят...
 Тука и лисици,
  някой път се спират! -
  Под звезди и жици,
  все храна  си дирят.
  Зайци бързоноги,
  пумпалчета, тичат.
  Костенурки строги,
  с очила надничат!
  Зиме вълци вият,
  зяпнали,  Луната.
  Язовци се бият,
  яростно в мъглата.
  Кученце облайва,
  скача връз стобора. -
  То стои там тайно.-
  Пази нощем двора!
  В този свят, на мишки
  и на умни хора,
  нужни са и книжки,
  да ни сбират в двора. -
  Щом се накачулят,


в есента, мъглите,
или пък забулят
облаци стъгдите,
Слънце щом не грее,
не шумят, реките,
 птица в храст не пее,
 с взор  към далнините! -
Да кръжи в сърцето,
песента крилата,
друм да сочи, дето,
смеят се, децата!
Ето,  ние, всички,
тук сме, под небето,
като малки птички,
веселим полето! -
Шумно, в надпревара
тичаме в нивята
и живеем с вяра -
тя ни е в сърцата!


/клъвваме, небето!/
В шумна надпревара,
да се не поспреме,
все отбор другари,
със свободно време,
в свойто детско ято,
в шумната ни глума,
докато е лято,
спкачаме по друма,

3.
Нако Несвъртако,
бе дошъл при Свако              
Нако Несвъртако,
да му иска сако!
А нали е Нако
всеизвестна драка,
тук, при своя свако,
се залости в мрака! -
Щото той е драка, -
Нако - Несвъртако, -
също като сврака -
само тъй, си вряка! -
Сврака среброкрила,
дето все подскача,
в утрото извила,
 най-безкрайна "Ча-ча",
в облаци от свила,
месила погача! .
Абе, дейност сврача,
в тази нейна "ча-ча"! -
вирнала  опашка,
без за миг да спира,-
черно-бяла чашка,
двора да нервира.
с "лудата" си "Ча-чка",
пътища кръстосва,
с врявата несносна,
да клечи и трака,
лудата му сврака,
нито миг не спряла,
вредом се навряла,
с нещо да те дразни,
с нещо да те блазни,
или пък възпира,
все да ти напира,
все да те нервира
с клюка да те спира,
с "новинка" да дразни,
и да ниже разни,
разни безобразни,
смешки и несмешки,
думи и утешки,
що и да ти каже,
дума да замаже, -
сякаш днеска, дума,
значи само -  глума,
яростна бъркачка,
дето всичко мачка!...
дума да  замаже,
нищо да не каже,
сякаш на човека,
по-ще му е леко,
ако, след раздумка,
хапне по локумка.
 Но локумка, где ти?-
Песен за поети!
 Има  ги във книжка,
има там и  мишка,
но и с нея, где ти,
толкова поети,
с думи се  надскачат,
с мишки се прескачат,
все се врат сред  дупки,
сякаш на покупки,
като тази мишка,
в казаната книжка,
а сега, навънка,
нейде тихо звънка,
в себе си кротува,
или пък хортува,
с други мишки, мазни,
и мишоци разни
в ниви и  градини,
в небесата  сини,
сякаш че са банди,
хвъркат на гирляндк
в ледове лапландни
с облаци грамадни'
бавно, бавно плуват
над вода пируват,
рибки си ловуват,
приказки хортуват...

...
 Но какво да прави,
за да се избави,
хитрата ни мишка.
 в речената книжка?
Е,, гризе си, мишката.
стърже си по книжката,
с нокти, зъбки, къса я.
дроби я на късове,
във килера смита си,
късовете, в свитъци.,
влага да разнасят
паяци да внасат,
никому не трябващи,
но основополагоащи.
 А и в, залисчията,
плюли в прокопсията!
Ей затуй и книжката,
втурна се след мишката:
скучно беше в къщата
все да бъдеш съща, та,
дружка бе и мишката,
все си беше в книжката,-
тук четмо тя учеше,
тук хлебарки ручаше,
на софрата, къщната,
бе все пак тя външната:
във гората раснала,
с дивото си паснала,
корени си смукала,
с кукувици кукала,
със кълвачи тракала,
с гарджетата гракала
да чете на внучета,
под носа мс внучета
 хитро мишле беше -
никак не лежеше.
 Гонеше тя скуката
даже и със куката,
къклица събираше,
в шкафчето  я свираше
с бъклица разливаше,
после пък събираше,
даже на боклука, вън,
все сечеше пън,
трески да си дроби,
//казано във скоби
вкопчваше се, яката,
точно като драката
в де, каквото свари,
все да го ... зъбари:
с труд да се товари,
като всички твари,
с нокти да го стиска,
а пък то да писка,
сякаш е мишленце
свряно във кюшенце,
с лапичка в устата,
свито край вратата,
ноктите си ближе,
приказчици ниже,
все едни, такива:
"Бил Иван на нива!,,." -
приказно красиви,
от съня, в росата,
до лъча в зората,
дето горе грее,
 песен сякаш пее,
тя лети крилата,
с химни за земята, -
все лети и звънка
и писука вънка;
все кръжи и стели,
писани дантели;
толкова е чела,
и, прочела, мишката,
че дори и книжката,
нищо е без мишката, -
в друм сама ли  стане,
пътя в миг ще хване,
още на разклона,
дето е край клона,
още тук, край дупката,
где ти вика "Чупката!",
щом край нея минеш,
за да не загинеш
ти в капана, в ниското,
в будката, с уискито,
где то все те мами.
с празнични тим-тами
 да му "смъкнеш" гьона,
или пък шушона,
боцнат с тирбушона!
 В миг да го калеса,
с някоя принцеса;
или да замърка,:
че е Зорба Гърка,
който, знаем всички,
имал бол парички,
 всекиму раздавал
за из път подавал,
Лелки, стринки, каки,
също като свраки,
скупчвали се, здрвата,
да стоя край ямата
даже,  със тояжката
диплели, опашката,
края да дочакат'
чудото да смахат позяпат,
да го пипнат с лапа,
в края дивногорски,
с чудни думи хорски,
грижа да му не бере,
как се сади пиперо...
да се ненагледат,
 клюкички да впрегат;
 лелки - рунтавелки,
също като зелки
"цъфнали?" в градина,
сякаш  топки нежни,
легнали прилежно...
С тях пък се закачат,
зайци се прескачат,
чудно, не видели,
как чак тук са спрели,
някой да закачат,
по  корем да влачат!
 - Где е чичо Нако?
-Бави се у свако!-
някой се обади
и корем поглади
с лапа дребнопръста
в козинатата гъста.
Весел  "Гелбурдия"
вдига тупурдия
над една чиния:,
пълна със яхния:
малка му била тя,
 прясната салата.-
Искал той, на гости,
малко да си пости.
а пък за вечеря,
бил -"солен"...пипера;
супата - по-тлъста,
манджата - по-гъста
Все ще си намери,
нещо да "пипери" -
"ту млеко горещо,
ту пък друго нещо!"
Нако се пипери!
вярва в много вери.
Вярва той, защото,
мисли все доброто,
 що да стори, днеска,
без да я оплеска,
работата,  мила, -
и любов, и сила!...
Ала има,  Нако
свако, - баджанако, -
бил   градил килия'
мечка  да побие,
тук, насред мегдана
за тълпа засмяна,
да се смей и радва,
без да търси брадва,
мечката да бие,
и на две да свие
а да си я глези,
сутрин, край трапези
и с кьочек, горката
да е в самотата,
в танци, олелия,
да кънти кория
вместо зли куршуми
тук да шетат думи,
мили, сладкогласни
и така прекрасни!...
да ведрей душата,
заедно с парата,
може би нищожна,
винаги възможна



имал бол парички
и си ги раздава
вуйчовци и лели,
Робинзони смели,
птички песнопойни
и треви упойни...
Смеят се децата,
врякат сред реката:
Где ли се е чуло,
пиле сомнамбуло,
по врата да дращи,
както сме по гащи?
Да се чудим, где да
търсиме говеда?
Бяха те в лъката,
пийваха в млаката,
пресната водица, :
там, под шобурчица.
Шобурче се скърши
и водата свърши._
Пустите говеда,
няма кой да гледа.
Тичат при съседа.
той да ги догледа.
Ала и съседа
мразеше говеда:
по цял ден ръсят,
все тревица търсят
пийват си водица,
в кладенче, студица,
греят се на слънце
и си търсят зрънце
весели, доволни,
много, много волни.-
Те през цяло лято,
тъпчат се богато

Зорлем го строяват,
за да го подпявят
или да го  палят,
или  пък да хвалят -
кой каквото може,
без да го тревожи,
истински ли може.
или е закъсал
между десет бляна
да си бълва пяна!
капата си скъсал!?
или ги подвлякал.,,
Дума. дума тегли,
/ без да я зажегли./
Дума дума вади,
 без да я оглади...


ЛИРИЧНИ МИНИАТЮРИ
".   ".   "
Опари ме
студената ти длан. -
Много ли мъже
са те целували?-
Знам за тебе
             всичко,
а  не знам:
истина ли си?
Или...
Сънуване?..
".  ".  "
Ветрове ли
те довяха,
или
       случаят
ни сбра?...-
Днес
и корените...
      пяха,
в заснежената,
гора!...


Съдържание /Брой/Месец/Година/: