* * *

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

СРЕБЪРНАТА ВЪРТEЛЕЖКА

приказка 

електронна книга, 2014г 

 

1.
Кой се сети,
та подсети
Паяка,
Тъкача,
че заплете,
че оплете

място
пет разкрача:
две глогини,
три къпини,
малката
пътека –
с нишки фини
от коприни,
като въздух
леки !
Въртележка
чудновата,
като слънце
бяла,
блесна в утрото
крилата,
от коприни
цяла.
Над тревата,
над цветята,
тихо затрепери.
Весел вятър
в небесата
люлките
разпери...
А пък люлките,
какви са!-
С всякакви
висулки!
Чудно Паякът
 изографиса
вихрените
люлки.
Сложи им
и кадифета –
да са гладки,
меки,
спусна алени
пердета
да се веят
леко.

2.

В тишината
на гората
шум и глъч
се вдигна.
Новината
бе крилата –
всякъде
прстигна. –
Всеки тича
и наднича
- Паякът ли ?
Браво !
- Майстор си е той
отличен !
- Виж го –
 сръчно,
здраво !
- С майсторска ръка
 е пипал.
- Майсторски
тъкал е.
- Със сребро
 я е обсипал !
- По – добро –
 едва ли...
- Да се снима ! –
някой кима.-
Има пръсти
златни.
- Чак  до зима
тук ще има
часове
приятни!...

3.

И  понесе,
и разнесе
вятърът
словата.
В миг  узнаха,
в миг разбраха
всички –
новината.
Във гората –
празник
същи:
щум и
преселение.-
Охлювът
помъкнал
къща:
- На
 увеселение ! –
Ситно тупат
край хралупи,
сбират се
в пътечките
и подреждат се
сред купът,
бързат
буболечките.
А комари,
със китари,
с мексикански
шапки,
зацвърчали,
засияли
като росни
капки !

4.

Стадо
мравки,
все
другарки,
хвърлиха
торбите.
-Стига вече ! –
всяка рече. –
Хай
на веселбите !
- Иде зима –
зърно има.
Дружки,
да отидем !
- Хем ще купим
нещо скъпо,
Чудо хем
ще видим !...-
Във редици –
върволици
стари,
млади,
белобради.
Праволици,
криволици –
боси,
зачервени,
закачливи
и игриви,
в сърма
пременени,
тъпчат пътища
и ниви.

5.

Крачат
тежко,
време -
жежко,
тъмносини
златки.
Хубавици,
ай, сестрици,
в шарени
забрадки.
По росата,
по тревата –
много
пъстър,
шарен
свят.
из шосета,
из дерета –
няма беден,
ни богат...


6.
Шаренеят,
в слънце
греят
палави
латинки.
Като ручей
се отключил
ситен
смях
в долчинки.
И за песни
 стават
тесни
горските
шосета.
Глъч
се вдига,
облак
стига.
И кънти
небето.

7.

...Най-напред,
горд,
напет,
Щурчо тук
дотича
и с един
голяам
букет
люлките
накичи.
После,
със цигулката,
викна
и Светулката.
Седна
и зачака –
весел,
вдъхновен,
щом настъпи
мракът
да запей
смутен...
От една Лоза –
Лозина
скочи
с парашут
Калина.
По елече
отдалече
долетя
Мухата.
Бързо спря се,
олюля се,
скочи
на тревата.
Тука пипна,
там подрипна,
люлките
съгледа
и за миг
с весел вик
скочи
при съседа.

8.

Със прашец
полепнал,
прилетя
Пчелата.
С писък зноя
сепна,
зазвънтя
Осата.
Бръмбар
елегантен,
с чизми,
с вратовръзка,
със парфюм
приятен
всички там
напръска.

9.

И започна
веселбата.
Лампа светна
сред гората.
И замигаха
висулките,
в танц понесоха се
люлките.
Сребърната
въртележка,
колко перушинка...
тежка,
там,
над нощната
поляна,
полетя
като пияна!

10.

Викове
нощта
съдраха.
Лумна
ведрина
отвред.
Люшнаха се,
полетяха
всички...
Ах, напред!...
Засълзяха им
очите.
Заболяха ги
главите.
Всичко
вредом
закръжа.
Истина ли е?
Лъжа? –
Цялата земя –
разстлана,
сякаш
в булчинска
премяна,
цялата земя
се мята
вдигната
във небесата ! –
Ручеи,
поля,
градини
се въртят
като картини...

11.

...Щурчо май
не е добре,
но не знае
как да спре.
Само
Паякът
разбира
как се пуска,
где се спира
въртележката
крилата.
Щурчо го боли
главата.
Щурчо
май
си го е страх !
Ах,
ще стане той
за смях !...

12.

Веселячката,
Светулката,
като булка е
на люлката.
Гиздава и
закачлива,
час по час
глава извива.
И се смее,
и се смее,
та гората
 се люлее...

13.

...Треската
на  Щурчо
мина
и запя той
за седмина.
После важно
лък извади,
с колофонче
го оглади.
Вдигна
до ухо
цигулката
и, загледан,
във Светулката,
почна лудото
хорце.
Хванаха се
за ръце,
както бяха си
по люлките,
заиграха
животинките,
разлудуваха
опинките...
Над  къпини,
над глогини,
в небесата
ведри,
сини
танц игриво
завъртяха,
залудуваха,
запяха.

14.

Мексиканците,
комарите,
дръннаха
в нощта
китарите...
Всичко живо
заигра...

Слуша
старата
гора,
с клони
дълги
кима:
- Ха така !
Със смях,
с  игра!
И през лято,
и през зима
мир
под мен
да има !

1986г.