* * *

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

БОГАТ,  БЕДЕН... 

електронна книга, 2013

 

" Умирам и се раждам -
и рицар, и отшелник,
и себе си спасявам
от мен незащитим ... "

***

И планината тичаше по склона,

избистрена и вечна, и сама.

Като деца стояхме, пред икона,

пред светлата и, девствена тъма.

Какво ни теглеше сред този блясък,

венчал се с пасторална доброта?

На обичта си бяхме свян и тласък

в мъгливата и цветна пъстрота.

И планината повече ни свърза.

С нас заплени ни и с любов сроди.

Проблесна между нас милувка бърза

И тласък в нас- и в двама  - се роди!

Не чувство само,  нещо по-игриво,

неуловимо,  двамата ни сля.

И окрили ни,  двойно по-красиви

направи  ни и в болка заболя...

***

От колко  тонове съставен

вибрира звънко в теб гласът?

И кой основен е,  кой главен?

Оправяш ли се във леса?

В часа,  когато в теб запее

любовно мътният ти глас,

природата дори немее

или ти става второ аз!

Изброди ти безброй пътеки.

Качи и хиляди била!

А с обичта те по  са леки.

Хлади тя потните чела!

Ти,  пътнико в света, в живота,

Любов гласа ти пияни!

Ти приеми я със охота.

И понеси -  към бъдни дни.

***

Ръката ми с ръката ти в съня говори,

разбираш ли и ти това сега,  дете?

Мъжът във мен със силите  си  зли се бори,

а бесове са, бесове са страшни те!

Къде те срещнах аз? Тъй,  повече случайно!

Неземно хубав беше този звезден миг!

Ти стана моята най-съкровена тайна,

а аз за тебе - стон и тъмен вик...

Вълшебен бе копнежът двоен за безумства, -

за теб безумство бях,  за мене също ти. -

В сияния изгаряхме и в празнодумства,

в светлик негаснещ,  в  огън,  дето все трепти!...

Сега са близки и далечните простори.

Към теб ме води всеки хубав земен път.

Ръката ми с ръката ти в съня говори.

Очите ми с очите ти любов мълвят...

***

 От ветровете тъмни, нежно похотливи,

от светлините на безкрайната тъма,

ти идваш -  ясна,  светла,  нежногрива,

във моя мъжки ден нахлуваш ти сама...

Аз много чаках... Дълго,  дълго търсих в зноя

на всеки мой отпратен труден ден и час.

Копнежа си сънувах.  Ясно чувствах твоя

 приземен аромат със неприземна власт...

Сега си в моя ден като добро видение.  -

Във мене зеленила,  в теб клася с очи.

Събуждам се, живея с диво вдъхновение,

И бляска погледът, гласът в напев звучи.

Та аз те чаках! Толкова безкрайно чаках

да се явиш, без малко не пресъхнах чак!

Изтрий от погледа неловкоста си плаха!

Ела! Отдавна  в унес чака моят праг...

***

За първи път така обичам,  искрен.

За първи път -  за лошо,  за добро..

И все към тебе устремен,  пречистен,

вървя -  и в зной,  под лунното сребро...

Галактики разкриваш ти пред мене.

Чак в Космоса влечеш  ме,  в дива страст.

И нощите -  вселени разлюлени,

пропиват в нас безмерната си власт. 

Какво ни носи всеки ден разискрен

не зная аз,  не искам и да знам.

Потоци лава в мене лудо плискат.

Изгаря ме космически напалм.

И сякаш бор съм сред леса безкраен,

където ти ми шепнеш с порив лек,

елхичке моя, с аромат омаен,

случайно спомнил ми,  че съм човек!...

***

Летяха птици устремено,

а с тях и ние -  на възбог...

И ти сияеше край мене,

попила взор в света широк.

Край нас гората все шумеше.

Градът  все бягаше назад.

В очите любовта гореше,

блестеше като цвят налят...

Но спря животът да се движи.

Природата се умълча.

И унесното ни безгрижие

загуби сладост,  загорча...

Мигът покой ли бе причина?

Страхът ли,  в ситна пот избил?

За любовта,  да не изстине -

живота си би дал ти, мил...

***

Деца по улицата тичат

и чуруликат след урок.

Децата като мен, обичат,

не мразят -  Дявол или Бог!

Ах,  колко пъти сам съм искал

тъй  весел да съм, незлобив?

Самин юздите си да стискам,

ала широк, многолюбив...  

Сега съм хлътнал по детински,

приел най-розово света,

изправен като цвят  планински

над урвената страхота...

Все пак желая ви, о,  нека

любов с магия ви сени! -

По- хубав е в любов човека

и всичко по-добре цени!

***

Денят е ведър и огромен.  -

Под неговия връшник ти

си сам като войник оловен,

ако любов не ти шепти.

Със  обич идваш на Земята.

С любов духът е надарен.

Тя извисява в небесата.

Тя връща всеки,  приземен.

Войнико оловен,  не спирай

по път,  но обичта пази.

Веднъж ти любовта избирай,

за да те пази от врази.

В света на всички ни е тясно,

бъди с човешка доброта! -

Обичай -  светло,  просто,  ясно,

сияние да си в света.

***

Планината,  планината!

Сякаш с нещо ме смути. -

Грабнаха дъха билата,

Ти сама се освети...

Сякаш върна нещо прежно -

по-красива стана днес.

Засия в цветята нежно

като цвете в горски лес.

Радвах ти се, че безгрижно

се усмихваш на света.

Беше ти така постижна

в дивната си висота!...

Планината,  планината!  -

Сякаш още виждам там

как стоиш,  държиш цветята,

дето брах за тебе сам!...

***

От утрото поема  ме светликът,

разцъфнал в мене като хубав ден.

И ме примамват страстно, и ме викат

просторите на края възроден.

Денят край мене весел се синее.

В деня и аз вървя, пленен с любов.

И тишината във кръвта ми пее

с прадядовия прапървичен  зов.

Обичам,  на стихията подвластен.

Тя и духа със сладост пак сени.

И е така край мене днес прекрасно,

че аз съм по-красив във тези дни.

О, дълъг е денят ни и на всеки

от нас - със много труд е зареден,

Но любиш ли, все мамят  те пътеки.

И твоят ден е хубав,  светъл ден!

***

Живота си не можеш да избираш. -

Цветята си подбирай ти, смутен

от изобилието да намираш,

от пъстротата им в леса зелен.

В живота ти не трябва да те спират

и любовта си дълго ти търси.

Претегляй, остави се да те дирят,

върви към нея,  сам дори да си!...

Безкрайна е любовната омая,

но бурен е любовният ни час. -

През прагове водата утаява

спокойната си и магична власт.

Животът дълго те узаконява.

И нека любовта ти издържи! -

Като реката -  в пътя устоява.

Като водата -  не вярва на лъжи!

***

Не винаги е твърде много ясно

какво във сянката пред теб пълзи.

Раздавай се наляво и надясно,

но същността, човече,  си пази.

По пътищата ти ще те присрещат

безброй измами,  в образ на любов.

Асфалтни змии, сладостно горещи,

ще търсят тялото ти в съскаш зов.

Ще  те примамват образи -  миражи,

за да  забравиш,  та макар за миг,

най-първата,  най - истинска, най-важна,

единствената си любов - челик!...

Човече, не забравяй, много кратко

е твоето пътуване в тоз свят.

Пази си любовта -  едничка, сладка! -

Тя не повтаря - нито стар,  ни млад!...

***

Жужат пчели в покоя издълбоко.

Пороят слънчев в жилите шуми.

Денят ни се разстила нашироко.

И радостта в душата се глуми...

Как всичко е безкрайно и приятно!

Как тъне и душата в тържество! -

В очи едни си срещнал необята.

В една усмивка - знак за рождество...

И си богат,  без нищо да си имаш.

И си щастлив от най-най- кратък миг!

Раздаваш се,  без нищо да си взимаш.

И пак богат си,  със сияещ лик...

Ой,  що ли любовта ни с нас не прави? -

Бедняка- богаташ! След туй - глупак!...

Разумния оставя да забрави...

Не ме оставяй,  обич! Идвай пак!

***

Като  брезичка  шушнеш

ти  в моя мирен  делник,

във  празника  ми  светъл,

в мечтите ми  си ти .

Аз идвам в любовта ти -

и  рицар,  и отшелник,

готов да   прелъстява,

до смърт  да защити...

И сякаш  е  отпушен

в мен бент и ври пороят -

със ненаситност властна

до връх съм зареден!

Все искам  да те имам,

безмерно   да си  моя,

да  бъдеш нощ за мене, -

безкраен весел ден.

Какви са тия сили,

които в мен бушуват,

аз нито зная сам,

ни пък искам  и да знам,

сърцето ми от радост

и слънце тържествува

и аз разбирам просто,  -

не искам да съм сам!

Като брезичка шушнеш

ти в моя слънчев делник,

във празника ми светъл,

в душата ми си ти.  -     

Умирам и се раждам -

и рицар, и отшелник,

и себе си спасявам,

от мен незащитим.