РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ПОЛТЪРГАЙСТ
електронна книга, 2014г
Без хора си може,
без партия - не!
Някой си...
Той от нищото се ражда,
та усещаш суха жажда,
сетиш ли го край леглото,
духне ли ти край челото...
Той за миг се появява
и дъхът ти се смразява,
щом шума му чуеш нощем,
полъх щом усетиш мощен
от невидима завеса. -
Сграбчва, значи, като в преса
той ума ти и го бави,
с него що си иска прави.
И настръхваш ти, защото,
калпаво му е окото -
все накриво в тебе гледа,
все пресяга в твойта сгледа,
викаш го или не викаш,
все пред себе си го тикаш!
И се виждаш ти, накрая,
под властта му - до безкрая!
А нещата от живота
други вече са в хомота! -
Той дома ти да подпали,
ти си викаш: "Хъм, едва ли!"
Дворчето ти да разгради,
казваш си ти: "Пак ще снади! -
Той имота ти ще вземе! -
Ти въздъхваш: " Само бреме! "
Запокити ти жената... -
" Белки върне се, горката! ''
Той с най-милото се гаври... -
Мънкаш ти, очакваш лаври!
А пък джинът се развърта -
денем, нощем го не свърта,
та задиря и съседа-
него ти, той теб ще гледа!
Пламва тъй подир махлата.
Огън гони здрачината.
Сенки гузно се премятат,
подир себе си се клатят. -
Джинът гледа дяволито,
сякаш менче, ненапито,
бляска мълком под луната,
отразило светлината.
Но не спира той да чука -
във ума ти, по улука.
Денем, нощем те спохожда,
по гърба ти се разхожда.
Във главата ти лудува.
Във сърцето ти ловува.
Най-накрай така те стисне,
че и да си жив ти писне.
И отваряш му вратата!
Да си иде! В небесата! -
Той се връща през комина.
И с разбиране ти кима.
- Прав си. - казва. - Прекалявам...
Вразумих се... Обещавам... -
Ти прозореца отваряш... -
Джинът пък те уговаря
колко много ти е нужен,
как без него ще си тъжен...
Грабваш в ужас сляп метлата... -
Джинът ляга под кревата
и като в забавна смешка
иска да изкупва грешка.
Ти прозрял си - дим се ниже,
той пък иска да те стриже,
за делата ти насъщни
да се грижи - вездесъщ е!
Щом усети в тебе сила,
той се заусмихва мило
и веднага уговаря,
че за теб е той другаря,
че без него ще пропаднеш,
че на сила ще отпаднеш.. -.
ако той не ти помага,
ум в главата ти не слага...
Вдигащ ти ръце накрая-
втасахме я, значи тая! -
Ни за работа го бива,
ни пък схваща колектива.
Ни за труд се той захваща,
ни пък мисълта ти схваща,
че не ти е нужен вече,
по-добре да е далече...
А опразнен е долапа-
полтъргайстът здраво лапа! -
Все не иска да разбира,
че е време туй да спира!
И излизаш ти от кожа,
заопипваш, де е ножа...
Ала няма го на кръста-
джинът е с ръка чевръста!
Граби, гадът му ниеден. -
Той е първи, ти - последен!
Тъй в ръката му, уж слаба
е и ножът ти, и хляба. -
Той ти реже, той ти дава,
Всякак с теб се забавлява,
щом до власт се той докопа -
тук помага само сопа!
И замахваш ти с кривака -
няма така, няма вака!
Кой, отде е - там да иде!
Свят широк! Не ти зловиди!...
Ала джинът пак не иска -
ту приписка, ту се киска..
Циркове ти разиграва.
На палячо се преправя.
Ту унил, ту тъжен гледа.
Ту признава ти победа.
В миг съгласен с тебе става,
после се... изопачава!
Той готов е без остатък
да дели мига си кратък.
И деня си. И нощта си.
И властта си. И мощта си. -
Само да те притежава.
Само да те управлява.
Пътя земен да ти сочи.
Баницата да си точи.
Да си хапва. Да си мези,
от безбройните трапези
во Христе и по Алаха -
все да бъде край пилафа.
После пак, щом власт добие,
ще те. мачка, ще те бие.
По главата ще те хлопа,
ще те гони из Европа...
И хареми ще си прави
от потомките ти здрави,
и коктейли от ума ти,
или слава от срама ти.
С две-три думи, що си иска,
Дяволът му, а пък писка,
щом подгониш го с ръжена,
щом му ревнеш: "Мома жено!"
Вярва в своята измама
той като в забавна драма.
Сякаш е Тартюф небесен -
все си пее тая песен.
И това дебелоочие
е като със многоточие...
Не! - ти казваш си. - О, баста! -
И с ръжена - джаста-праста! -
Стига вече страх неверен!
Той е също суеверен...
Зная, джинът му ще иска
пак край тебе да се киска
и едва ли ще избяга-
малко му е зла тояга!
Но ако не ти остава
нищо друго в таз държава
и ако държи на същото-
изоставяй, друже, къщата! -
Чувал съм, да се избави,
човек нова къща прави!
1990г.
