РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
КРОКОДИЛ НА НИЛ
приказка,
електронна книга, 2015
Живеел си в Нил
един крокодил.
И щур малко бил:
тоз див крокодил,
защото решил
да глътне той... Нил!.
А Нил, за беда,
В безкрая извира
и нийде не спира!
През прагове тича,
в морето наднича
и, истина стара-
надвил е Сахара!
(Вода, казват, тиня,
но смазва пустиня!-)
Пък бил и бъбрив
май, звярът му див.
И в миг за вестта,
научил света!-
Научил и Нил',
какво е решил,
тоз див крокодил. -
Разлютил се Нил,.
вълните забил:
Отляво надясно,,
да стане по-тясно,
След туй пък наляво -
да удря по- здраво!-
Клокочи водата.
Настръхва тревата
И пясъкът сив
бръмчи като жив!
О, Нил е решил:
- Ще мре,'крокодил!-
Ще мре, щом решава,
с река да се справя
Раздвижил подмоли
дори, да го коли
И с всякоя брънка,
започнал да дрънка.
и с всякоя тапа,
да удря, да шляпа,
до смърт да го стиска,
макар че той писка,
водата му пие,
и пясъка рие;
безкрая закрива,
до точка го свива,
в безкрая се точи
и... въдуха лочи
И Нил се извива,
голяма, пенлива,
Разтърсва и грива,
"прегръдката" свива.
Все повече стиска.
Все повече писка,
животното диво,
посърнало, сиво...
Да, Нил бил решил
ще мре крокодил!!:
Ще мре, но не иска!-
И звярът все писка.
В кравай се кълбучи,
във сянка се суче,
на мъртъв се прави,
да може се справи!
Какво ли не стори,
та Нил да пребори!
Но с многото тиня,
Нил смачква пустиня!
Какво е за Нил,
един крокодил?!
Клокочи водата.
Не стихва борбата.
Сърдити маймуни,
клечат край бабуни
и зяпат борбата
навръх веселбата.
И що те да сторят?
С кого да говорят?!
Но имат ли сили,
маймунките мили?
От хълма Жирафа
'звъни" с телеграфа,
жиравски сигнали,
животните пали,
да спрат веселбата
с намеса в борбата!
да спрат с плам, войната.
на Кроко с водата,
че кой да е фен
на край, предрешен?!.
Решил бил там Нил :
Ще мре, крокодил!
Ще мре, щом решава,
с река да се справя!
Да мре, но не иска.-
Животното'писка.
Реве и се мята
и скубе тревата
по дългия бряг,
Отскубва се пак...
И пак в миг вестта,
засипва света!
Потърсиха близки,
тук: мистъри, миски,
най-близки, с влияние:,
с добро възпитание,
и с опит, и с плам
да спрат по средата
двубоя голям,
на Кроко с реката.
и тук, в равнината.
И пак в миг вестта,
настига света.
Но никой не бил.
роднина на Нил,
ни близък приятел,
ни просто познат, та
гнева му да хване
ей тъй, сякаш в длан е,
спокоен, замислен.
:Нил в мир да се плисне
в огромната пустош
на родната суша,
че туй е Сахара::
куп пясък на скара!
Да спре таз вода,
да спре таз беда,
която докара
интригата стара. -
И шум бол, и трясък,
в шавливия пясък
И гръм, тупурдия,
почти на тепсия!
А злата пустиня,
остъпвала в тиня.
Ревял гръмогласно
и Кроко, захласно.
А всичко, наоколо,
борба е за кокалa!
Ах, дълго там Нил,
вълните си бил
и щур урод бил
тоз прост крокодил,
тъй смешно решил
да глътне той Нил.
Накрая Жирафа
пак взел телеграфа
и звъннал в Ню Йорк,
на шеф най-висок,
чак там, в О-'о-нето.-
Той спрял "джамбурето."
Тъй Кроко със Нили
накрай си простили!...