РАДОСЛАВ  ЦВЕТКОВ

АНТИГРАВИТАЦИЯ

фантастика, новела

/продължава от бр, 1/6, 2015;

      - Няма как, ще трябва да се ускорят малко събитията в дадената ситуация,  изчакването ще е само от полза на съперника - Дънкан нарочно не употреби думата "противник", за заблуда на същия, ако случайно можеше да чете и мислите му! / В подобно, никак не "патово", за земляните положение той не мислеше, пък и не можеше да си го представи другояче, дори в собствените си, различни състояния, в които то, изглежда, играеше, като истински землянски артист; Да рискува, все още нямаше съвсем ясна и точна представа като от каква величина /би могло, може би да се каже и "порода!"/ изглежда, или наподобява,  прилича, в истинския си вид или размери това непознато на никого от земните жители, освен ако някой не го е сънувал, същество!.И какво можеше или  какво не, да направи! Не се знаеше и как влиза или излиза в различните си, превъплъщения, то, дали от вроден дух на артистичност или от изпитани и играни досега много пъти различни "роли" и промяната
при  които зависеше изцяло и единствено от изключително големите и важни причини и цели, които са ги предизвикали?!
Джон Дънкан, все така възбуден от "стръвта", ако можеше да се обозначи с подобен термин или
прозвище, съществото, което от няколко дни не само изпълваше и преизпълваше  неговите мисли и живот, но го и претъпкваше, сякаш "до горе", до "капака" на тялото му, т. е.,до главата, включително! Бе преизпълнен, не, претъпкан с мисли, с усилия да намери изход от
почти безизходната /за първи път се осмели да наруши своята концепция по този въпрос!/
ситуация и да си признае за временната безпомощост да я реши от "раз"! Намина при приятеля си Елиът, впрочем, не "намина", срещнаха се уговорено двамата приятели, а и колеги, до известна степен, защото и мистър Елиът работеше в границите на същото това динамично изявяващо се звено, или обкръжение от хора, роботи и техника, в което се трудеше, макар и в много по-значими мащаби и с много повече отговорности и права, и Джон Дънкан, заобиколени и двамата от забележителни по ранга, подготовката и задълженията си, а ако щете, и по  размерите на стойностите, в които се изчисляваха делата, направеното от тях в долари или франкове по оценките или прогнозите на световните борсови курсове, от стойностите на всичко онова, което те доставяха, допринасяха, вграждаха в невидимите "корпуси" на безграничната сякаш, земнопланетна империя: в долари, рубли, юани и йени, лири стерлинги, франкове и всякакви други лири или валути, държащи ивънредно много и постоянно защищаващи националната им принадлежност, тъй като иначе принадлежността им се размиваше, беше обща, на цялото общество, наричано за по-благозвучно, само "земляни"!
Те така и мястото на срещата си определиха,  мистър Дънкан и мистър Елиът, чрез използу-
ването на мимики, жестове и недомлъвки, за да се предпазят от евентуално разчитане от други заинтересовани, нека ги наречем на първо време, същества,  не хора, сигурно наименованието на индивидите в тяхната раса  звучи съвсем различно от това на земляните-планетяни, това в момента не можеше да бъде предмет на каквито и дадискусии! А в уречените  час и място, където трябваше да се изприкажат и вземат важни и неотложни решения, предлагани и от други, подобни на тях, Дон Кихот-овци, изиграха такъв знаменит пантомимен спектакъл, че всички,  останали известни и неизвестни, с познанията си, артисти или зрители, както и хора, бегло запознати с възможностите, които разкрива пантомимата, за тях, и за останалите, запознати, биха завидяли сто процента на възможностите, демонстрирани от учените, макар че нищо не биха разбрали от този, почти забравен от различните   хора и земните етноси език на общуване. пда не говорим за мисиите, които са имали или изпълнавали сред  някогашните земляни тогавашнитчпче пантонимни театри и техните представления!
Докато се "подвизаваше", обграден почти като във вакуум от всички възможни страни и посоки от дванадесетостепенната си защита, задължителна за хора с отговорностите и задълженията на Джон Дънкан, професор-докторът бе изчезнал просто от полезрението на
обикновено намиращите се най-често наблизо или непосредствено край него съветници, помощници, роботи или просто казано, сподвижници, без това да им прави особено впечатление, тъй като го бяха разигравали при тренировки десетки или стотици, а в някои
детайли и хиляди пъти, за да бхдат сигурно, надеждно защитени от всички възможни опасности и премеждия, напълно реално случващи се наистина понякога в границите на
дълблкия Космос, в които мнозина от земляните доста често прекарваха и то, обикновено по-голямата част. И не само в заангажираното с труд време, но и значително  голяма, бих казал дори, преобладаващо голяма част и от свободното, тъй като, на пракгика, такова почти нямаше,  не съществуваше. Земляните, досущ като пощръклели /имаше някога подобно понятие, олицетворяващо голямата, но доброволно поета задълженост землянин да не остава нито минута в покой, с оглед на желанието на всеки да се доближи, да надникне, провери лично и се убеди лично в същестеуването и, суперинтересното проявление на всичко, което ни заобикаля, така че  никога да не допуска, и най-дребни, микроскопичи, ако щете, да не говорим за другите осъзнати крайности, макро- и космото, с които земляните не само се сблъскваха непрекъснато, а чисто и просто си живеха сред и с тях!
В определеното, съгласувано с всички участвуващи в операцията, време.
професор-докторът застана пред почти прозрачната врата на своя  работен кабинет, където,
докторът за миг от секундата видя и разбра, че седи на столасекундда  го посрещне, явно в прегръдките си,  чакащия го, негов "побратим" и дългогодишен "боен другар" и "съратник'' в космическите му мисии,  руснакът, командир на двадесетина космичрски експедицци, загинал мистериозно при последната, още преди да излети с космолета, преди доста  месеци,
 години дори вече космическо и астрономическо време, Василий Павлович Олейник!
Джон Дънкан с решителен, обигран жест, бутна леко, но властно врата и тя полетя назад,
към вътрешността на помещението, готова сякаш да го завлече чак в предизподнята на Ада... Професор-докторът протегна театрално ръце напред, към Василий Павлоич Олейник, като да го прегърне, а всъщност, да предотврати възможното изщракване или пък изпуснат някакъв друг звук, който, вече може би вече беше на ход, ако не изтракаха зловещо и тягостно подготвените от по-преди и кой знай как останали незабелязани в ръцете му, сякаш държани някак изотзад разтворените, с широко разперени пръсти, така че да закриват почти цялото пространство  зад себе лапи на Дънкан, кой знай защо изглеждащи хем непривично
грамадни, хем непривично, за размерите си, похватни. Докато се разбере какво по-точно става, белезнкците в ръцете на доктора щракнаха немилостиво в, неизглеждащите пухкави като на учен пръсти на учения, приготвеното като за мигновена снимка или пък  нещо друго фотоапаратче /или нещо подобно/ падна с лек шум въху постлания с "жив" тревен килим под
на професор-докторския кабинет и се видя как, неизвестно от къде и как влезли незабеля- зано, по него, на пода, сякаш току-що изприпкали отнякъде отвън, се хвърлиха да го присвоят незабавно други, двама при това, Джон Дънкан-овци, изключително повратливи и, сякаш някой ги е налял  току-що, страхотно мускулести, според това, което се покаваше от разкопчаните, за да не им пречат и с лекозагънати ръкави, сака.Те бързо, изглежда, се разбраха у кого да остане фотоапаратчето, ако това беше наистина нещо такова, помогнаха си взаимно да се изправят почти едновременно, а заедно с тях, оказа се, стояха или помагаха в уддържането на доскорошния, оказал се фалшив, Олейник, Василй Павлович, който правеше отчяни опити да се добере до фотоапаратчето и да се възползува от него по някакъв, извес: тен, явно, само на него си, начин, докато двамата мускулести Джон Дънкан-овци много решитвлно му пречеха.И за да не бъде изненадата малка, дребна, оказа се че и професор- докторите са повече, с цели девет човека, отколкото сме ги преброили в началото на схеатката.Явно, до един бяха роботи, изработени по една и съща матрица, но с много усилия
направени да изглеждат като истински, живи, а явно, и бързо премислящи,
Най-интересното в цялата тази исторв обаче беше отсъствието на истинския организатор на суматохата, който отсъствувше, не беше на местосъбитието, то бе извършено изцяло по
негов план и сценарий./Американците отдавна са признати за майстори в изработването
на подобни водевили, още преди да започне деветнадесети век!/
И, както си стояха всички в препълнения с роботи, кабинет, настръхнали един срещу друг, едни,заради пропиляната поверителност и неизпълнение на зададената мисия./главно, фалшивият Олейник, Василий Павлович, а той имаше или все още има съдружници в операцията, още неизвестно каква, но, май на всички, т. н. Джон Дънкан-овци, почти ясна още сега, щом така добре и детаилно са се подготвяли, разработили и осъществили операцията по залавянето и, на практика, обезвреждането на нарушителя на планетарния мир.
Съществото, наричано или смятано за някакъв, макар и фалшив, двойник, дори и близнак /от
някои/, неочаквано и изведъж се раздвижи, сбута се, по-скоро нападна, робота, който държеше "апаратчето" му и докато  се разбере какво и защо става, макар и със заключени в белезниците ръце, успя  натисне някакво винтче в апаратчето.И, докато присъствуващите
разберат какво и защо става, дрехите му се изхлузиха, без да паднат окончстелно и пред
тях злобно залая пес, голям колкото Баскервилското куче на А, К.Дойл. Номерът обаче не мина... Роботите не се плашеха  от зли кучета, както беше при хората.А тук,в работния кабинет
на професор-доктора нямсше в момента  никакви хора...

/продължава в бр, 3/8 2015/