РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

ПЪТЕКИ

електронна книга 2015

ПЪТЕКИ
     "Всеки своя   пътека
     си има..."
               П. ПЕНЕВ

Вън денонощията
се разпукват,
тържествено
                  в покоя
разлюляни.
А тук, на скелите,
със златни букви,
изписана,
               остава
младостта ни!
Не съжаляваме!-
Ще остареем.
Смехът ни в бръчки,
                 в памет
ще се скрие
Но все така звънливо
ще се смеем
и с дъжд,
                 и с вятър
бръчките ще трием!
Не съжаляваме! -
Светът ще бъде
от всички земни
                    светове
най-хубав!
И като пъстри земни
пеперуди
ще се търкалят
                    по тревата
влюбени!
Край нас. във нас,
ще блика младостта и
в очите ни
                     угасващи
ще свети!
А внуците ще бъдат
с меки длани,
ще бъдат те
                  и до един
поети!
Не съжаляваме!
Ще си отидем!
И други ще са
                  дето ний
сме бдели.
Но нашите пътеки
ще се виждат.-
Като коси
           ще светят -
чисти, бели...





ДРЪВЧЕ

Малко, чепато дръвче,
вбило крака в земята!
Палаво, малко момче,
дърпа с ръце небесата!

Вятър листата глуми,
облак с дъжд го поръсва...-
Порива кой  ще сломи?
Капки дръвчето оттърсва!

И все си расте и расте.
Далеч, навъзбога, отива.
А слънцето мрежи плете
в росно-зелената грива.

Като свредел. като длето!-
Не може го нищо зажегли.-
С устои в земята е то,
но към небето го тегли!



ШАМПАНСКО

Потоци светлина. И блясък... Вино!
Във гейзери шампанско...И очи...
Една мелодия незабравима
в душата ти като рефрен звучи.

А ти се мяташ като мокра риба
на пясък сух! Ах, светлина, вода!...
Мелодия душата ти изгриба,
потъпква те, лишен  от свобода


почти...Беснеят ветрове безкрайни,
пустини изсушават те без край! -
Ах, тайна ли е твойта страшна тайна,
разпънат щом си между ад и рай?



"   "   "

И пак се стели над нивята,
син януарски снегопад!
И вятърът, кривак размятал,
обрулва дървесата с млат!

Лежи и вие, в пряспа бяла,
заврял главата си в звезди.
И слуша, как в нощта узряла,
в браздите зърното бразди!...

А аз ще тръгна в утро свежо.
Ще разора снега със крак.
И стъпките ще огбележат
пътеката до роден праг!

Ще грейнат снежните кошари.
Успокоено утро вън,
със ситен сгуд ще ме ожари
и ще ме грабне в своя звън.

Успокоен, добър и весел,
ще се разтъпча край дома,
за да усетя, в звук и песен,
дъха на моята земя!\



НАЙ - ДОБРИТЕ

Най-добрите
не дочакаха празника светъл.
Най-добрите
стегнаха с яка прегръдка
земята
и завинаги срастнаха
с нея!
Не достигнаха макове
за героите,
не достигнаха цветове
за венци...-
Като житени снопи
в полята ни,
днес белеят
гранитени
     паметници
и пръстта им дарява
най- китните си цветя
за венци!
Най-добрите
пак са там -
 cред орачите!..