ПРИКАЗКА ЗА ДЕЦАТА
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
КРАЙ РЕКАТА, ЯЗОВИРА
eлектронна книга 2015г.
Бе подготвил изненада,
таткото на Влади в сряда.
В къщи си остана с него,
щото щяли са те, двамата
да се поокъпят в ямата'
тъй наричаният вир,
край реката-язовир
Владко тъй и не разбра,
думичката "кьорсофра",
та наложи се на таткото,
да се обяснява с "баткото".
(Преди няколко си дена дена
се роди сестричка Лена,
тъй че мъничкият Владко,
бързо-бързо стана батко!)
И понеже беше тясно,
в къщата им, то е ясно
за сега момчето Владко,
със обичния си татко,
на любимата поляна,
щяха да блаженстват двама
в уйкенда, с що, дал Господ,
под всевишния си свод:
чушки, брани от лехата,
с още няколко домата,
мънички парчвнца сирене
(Владко го яде без спиране!);
кремвиршчета "Леки" в пликчето,
кашкавапчета в торбичката,
връзки лукчета и репички,
печени картофки, целички,
съдче със айран, и бухтички,
трюфели и питки, сухички
и за да няма никой дерт,,
шоколадче длъжко -за десерт!
"Кьорсофрата" бе от мама,
плюс разходката голяма!
За да спи спокойно Лена,
във съня си потопена!
Щото, беше тя тъй мъничка
и толкоз слабичка и тъничка,
че трябваше й много време,
за да порасте и се поеме,
на ръст тя Владко да достигне,
в игри със него да се вдигне!
Имаше, разбира се, и друга,
и много хубава "задача":
те, двамата да се потрудят,
дордето я е страх и плаче,
че не познава никой в къщи,
а и какво да прави, че не знае,
а палава е и й се играе,
а и на какво, не знае също,
не може и да разбере,
когато обясняваш сръчно
и от това и става мъчно,
додето си почиват сладко,
рибки да ловуват с Владко,!
Спретнали са им те "стряха"-
ваквариума под тезгяха!
Денонощно там ще плуват
и на светло ще палуват.
Няма нощ за тях да има,
ни през зимата пък, зима!-
Все на топличко и светло,
все край музика приветна.
Ще си хващат те мушици,
с мъничките си устици.
А той, с трепетна ръчичка,
ще им дава и тревичка
Всеки ден вода готова,
за подмяна ще е, нова!
Тъй ще станат те голями,
риби, значи, великани!
2.
Взе си въдичката Владко
и с обичния си татко,
тръгнаха на плаж и лов,
ах, страхотен риболов!
Но не с въдиците щяха
да ловуват, чели бяха,
за аквариума, бива,
рибката да е щастлива,
Ако пък е с рибки още,
рибката е силна, мощна!...
По - е жива, по - е здрава,
като в язовир си плава,
Затова във малки мрежи,
щяха да гребат, и нежно,
те водата, за да плават
после, както подобава,
рибките, навред изправни,,
нямащи на себе равни!
3.
Малко май че ги поздруса,
дрънкайки си, автобуса,
ала стигнаха без питане,
без познатото им ритане
без шофьорски своеволия,
обичайни главоболия
до реката-язовира,
дето те ще да се спират.
А реката - язовир,
много повече е от един вир!-
Нашироко се простира,
чак до хоризонта спира.
Тук Балканът се оглежда,
сякаш в кукувича прежда,
целият тук изтипосан,
изумруден и глеждосан,
вдигнал във водата ръст,
с всичко тук, околовръст!
С рамене подпрял небето,
опнал се сред ширинето,
за голями и за малки,
най-любима занималка!...
Тук те идват най-редовно
и на пикник, и на лов но,
развлечения, приятни,
и за малки, и за знатни,
за децата, за големите
и за авторите на поемите!
4.
Скри се Владко в ракитака,
седна тихо и зачака:
със очите си да види
кой по-далече ще отиде!
Кой ще бъде по-добър?...
Май му трябва и чадър!...
Май му трябва даже пейка,
на ветреца да се вейка!
Да го духа, вляво, в дясно,
тъй че в дрехи да е тясно,
да ги хвърлиш край водата,
за да почнеш веселбата,
с малки, средни, със големи -
да живеем, във поеми!
5.
Слънцето блести в очите,
както бляска си в лъките,
жари близките била!-
Май му трябват очила?! -
да предпазват в миг очите,
сред изгарящия зной
Май му трябват много други,
всякакви неща, безброй
нещица или услуги,
за да бъде всичко в ред,
в шашкащия безпоред!
За да бъдат всички волни,
в красотите тук, околни.
И да бъде и пребъде,
всичко тук, навсъде!...
6.
Квака, вряка ракитака
Глъч се кипри в жабокряка -
ще събори върбалака,
ще помачка храсталака,
всичко живо ще убие,
ако буря се извие!
Ала Владко най-изкусно,
мрежички върти и пуска.
/Кой ще бъде по-добър?-
сред разтеклия се кър?
Кой ще стане мистър, сър?
Ей, разперва и чадър!
Кой ще бъде в лова пръв?
Кой е с най-добрата стръв?
7.
Във водата се загледа:
"Ще се върна със победа!"-
каза си момчето тихо
и бажено се усмихна.
"И ще кажа: татко! сър!
Аз не съм ли по-добър?"
После, уморен от пека,
той отпусна се полека.
А накрая, в тишината,
легна и заспа в тревата.
8.
И сънува там, момчето,
как звъни, звъни, звънчето,
пред училището бяло.
Цветето е разцъфтяло.
Всичко живо се събрало,
всичко се е заиграло,
сред градинката засмяна,
сякаш в нова е премяна! -
9.
Покривите греят, греят,
сякаш химни днеска пеят.
Покривите все надничат,
гледат как децата тичат
и се смеят гръмогласно.
- Ах, там горе днес е тясно !-
Смях се лее все по-ясно
и с децата се припича,
завладян от песен птича,
сякаш идват те от странство
сред обширното пространство.
Сред цветята, пеперуди,
се премятат като луди,
над главите те пикират,
в пазвите се те навират,
сякаш ширното пространство,
тясно е за постоянство...
И децата тичат, тичат! ...-
Ах, как много ги обичат! -
Чак до края на света,
те ще търсят красота.
Чак до края на света
те ще бъдат красота!
10.
Да, децата с чанти тичат,
искат с тях да се накичат,
друг път сякаш не видели,
как сред тях са прилетели,
пеперудките обични,
като птички симпатични!
А докато децата тичат,
майките отзад надничат,
даже мъничката Лена,
във количка натъкмена...
Но към него всички гледат,
ахкат, чудят се:- Я виж! -
Риба носи десет педи!...
- Владко, как я майсториш,
твойта мрежичка прекрасна?
- И къде бе, момко расна,
че си тръгнал и във клас?
- Хей, ела седни при нас!
Ще ни учиш да ловим
риба, ще се веселим.
Мрежите ти ще оправяме,
сбвсичко нужно ще се справяме.
И дори и да не щеш,
няма да се отървеш.
С нас ще стигнеш ти до края,
ако ще и да е в рая!
11.
Нещо цопна във водата.
Владко скокна : "Ей сега!"
Дълго взира се в тревата.
Дълго гледа към брега...
И бая се той почуди.-
нямаше тук пеперуди!
Даже нямаше и ек
от веселбата. Само пек
от светилото блестящо,
като огъня лъщящо! -
Къпеше се в язовира
то и, без дори да спира.
И водата сяквш вреше,
по тревичките блестеше,
май във облак бе се вдигнала
и морето, чак, достигнала,
там тя да се разтовари,
над долини и чукари
и в очите да заблеска,
като чудна лятна фреска,
да го отнесе, където,
ходи само тя, в морето.
И над остров причудливо
да полива плод и нива,
люшнала безброй цветчета,
в милиардите класчета,
засияли, в росни капки,
като че ли са със шапки!...
12.
Най-накрай се той събуди.
Нямаше тук пеперуди! -
Чу в реката плясък, звън.
Спомни си за своя сън.
Пак блажено се усмихна.
После се закани тихо.
И отново в ракитака
клекна Владко и зачака...
- Ах, ще хвана много даже,
само те да се покажат!
И ще кажа: - Татко мой!
Виж! Не съм ли аз герой?!...
Тъй, но рибата "кълвеше",
точно той докато спеше.
И баща му, там, додето,
спа в тревичката момчето,
вече станал бе готов
..с пълно кофче "сладък лов...
Вечерта, щастливи, двама,
върнаха се те при мама
и при малката сестричка
("Ах, как много я обичкам!")
Владко, с тупкащо сърце,
с пълно ковче във ръце!
Рибките си заподрежда,
във аквариума, със надежда,
златни някога да станат
и край него да останат,
та кога порасне Лена,
все със тях да е, засмена! -
да ги върне, в язовира,
та все тук да се намират
Да се смее, да добрува.
Все за рибки да хортува!...
